# От книгата The Icon programming language, 3rd ed. (R. E. Griswold, M. T. Griswold).

# Програмата намира „правилните“ разполагания на 8 дами върху шахматна дъска: никои две
# да не са в един стълб, ред или диагонал.
# Търсенето на правилно разполагане става, като във всяка вертикала на дъската се поставя
# по една дама. Изборът на конкретно място (хоризонтала) за разполагане във вертикала с
# номер j става с последователно преглеждане на местата от 1 до 8, докато се намери такова,
# което не е в ред или диагонал, вече зает от някоя от разположените във вертикали < j дами.
# Щом това стане, преминава се към избор на разполагане във вертикала j+1 и т.н. Ако не
# съществува избираемо място във вертикала j, дамата във вертикала j-1 се разполага на
# следващото възможно, с оглед на дамите във вертикали < j-1 място. Ако и това не е
# възможно, търси се променяне на разполагането на дамата във вертикала j-2 и т.н. назад.

# Главната процедура отпечатва резултата. За да се стигне до това е нужно да бъдат успешни
# последователно всички изрази – аргументи на write(). Пресмятането на всеки от тях се състои
# в изпълняване на екземпляр на процедурата q() с аргумент пореден номер на вертикала от
# дъската и успява само ако дамата в тази вертикала е успешно разположена. Ако това не стане,
# възобновява се изпълняването на предишния екземпляр на q() – този с по-малък аргумент.
# В крайна сметка се добиват всичките (92) правилни разполагания на 8-те дами върху дъската.
# Ако се премахне думата every, намира се само едно разполагане.
procedure main()
  every write(q(1),q(2),q(3),q(4),q(5),q(6),q(7),q(8))
end

# Процедурата търси успешно разполагане на дамата във вертикала j, като за всеки номер
# на хоризонтала повиква place(). Ако никое от повикванията не успее, q() завършва с
# неуспех и го предава на main(). Ако някое от тях завърши успешно, полученият от
# place() номер на хоризонтала се предава на main(), но повикването на самата q() не
# завършва, а ще бъде възобновено, ако се наложи да се търси следваща възможност за
# разполагане на същата дама.
procedure q(j)
  suspend place(1 to 8,j)
end

# Ако в клетката (i,j) може да бъде разположена дама, процедурата предава на повикващия
# екземпляр на q() успех и номера i на реда. Възможността за разполагане се установява
# с проверяване на неатакуемост на клетката. Клетката е неатакуема когато и само когато
# такива са хоризонталата и двата диагонала, на които тя лежи. Съответно, всеки член на
# масива row[] има или няма стойност (т.е. тя е &null) според това дали хоризонталата със
# същия номер е атакуема или свободна и аналогично членовете на масивите up[] и down[]
# отразяват атакуемостта на възходящите и низходящи диагонали – по 15 на брой. Ако
# клетката се окаже неатакуема, place(), преди да изпрати успех и стойноста i на повикващия
# екземпляр на q(), бележи съответните на клетката хоризонтала и диагонали като атакуеми.
# Присвояванията, които служат за това, са условни (<-), за да могат да бъдат отменени при
# евентуален по-късен неуспех на екземпляр на q() за дама в следващата вертикала. Също
# заради това на place() се осигурява възможност за възобновяване, предавайки от нея към
# q() със suspend вместо с return.
procedure place(i,j)
  static up, down, row
  initial {up := list(15); down := list(15); row := list(8)}
  if /row[i] & /up[8+i-j] & /down[i+j-1]
    then suspend row[i] <- down[i+j-1] <- up[8+i-j] <- i
end