Марин Дринов, образованието и науката


Марин Дринов поставя учебното дело на нова демократична основа, която се изразява във въвеждането на тристепенна система на обучение в народните училища с безплатно обучение и стипендии за бедните. Начело на Отдела за народно просвещение и духовни дела след Освобождението, Марин Дринов издава Привременен устав на народните училища (29.08.1878 г.) и създава инспекторат за организация и контрол на учебната дейност.
Професор в Харковския университет, през 1869 г. той е един от основателите на Българското книжовно дружество (днес БАН) в Браила. Той е негов пръв председател (1869-1882 г., 1884-1898 г.), а от 1898 г. - почетен член.
Дринов участва в основаването на Софийската публична библиотека през 1879 г. (днес НБКМ) и оставя задълбочени научни трудове в областта на лингвистиката и библиографията. Той поставя основите на българската историческа наука; прави исторически преглед на българската църква още от самото й създаване; занимава се с произхода на българите, заселването на славяните на Балканския полуостров; пише за Кирил и Методий (според проучванията на Марин Дринов бащата на солунските братя е българин), за техните ученици, Евтимий Търновски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, за българските печатари през XVI век, българската литература от XIX век, за новобългарската азбука. Насърчава млади учени като К. Иречек, Т. Балан и други.
Марин Дринов е изтъкнат славяновед. Като учен написва над 100 труда, основани върху старателно проучени извори, като немалка част от тях са на руски език. Той събира и обнародва народни песни, прави етнографски и фолклорни проучвания; сътрудничи на вестници и на "Периодическо списание", като в някои публикации се подписва с името на своя род - Божков.