| За математиката популярно: акад. Благовест Сендов |
За математиката популярно: учените от ИМИ-БАН за своята професия пред широка аудиторияАкадемик Благовест Сендов
„Не мога да кажа защо съм се захванал с математика. Едва ли човек може да обясни защо се влюбва.“
Бил е ръководител на катедра, декан и през 1973-1979 г. ректор на Софийския университет. Почетен доктор е на Московския държавен университет (1975), Великотърновския университет (2010), Пловдивския университет Паисий Хилендарски (2011) и др. Член е на Украинската академия на науките. Познат на широката общественост като депутат (1986-2003), председател (1995-1997) и заместник-председател (1997-2003) на Народното събрание на Република България. Редом със своите научни изследвания и публикации, акад. Сендов се занимава и с проблеми на обучението по математика, автор е на десетки научно-популярни статии. А през периода, в който е ангажиран с активна обществена дейност, често посещава Библиотеката на Института по математика и информатика и е неин ползвател и дарител. Повече за него вижте тук. Интервю1. Акад. Сендов, тази година Българската академия на науките чества своето 150-годишно съществуване. Кои според Вас са достойнствата на Академията – за всички нас като българи, за българските учени? В какво се състои силата на академичната общност и има ли нещо, което Ви кара да се чувствате благодарен, че сте част от нея? Най-забележителното за нашата Академия на науките е, че тя е създадена, когато не сме имали държава, за да се осигури възраждане на държавността. За мен тя е мой дом. 2. Ще споделите ли пред по-широка аудитория как се захванахте с математика, по-конкретно в коя област на математиката са Вашите научни търсения? В какво виждате чисто практическата полза от естеството на Вашата работа или нейната значимост за обществото като цяло, в определени сфери от живота, за достиженията на математиката? Не мога да кажа защо съм се захванал с математика. Едва ли човек може да обясни защо се влюбва. Всъщност, ако има ясно обяснение за това, тогава става въпрос не за любов, а за временен интерес. Работил съм в различни математически области в различни периоди от време. Винаги ми се е струвало, че това, с което се занимавам, е най-важно и интересно. 3. Какво бихте посъветвали младите българи, които се колебаят дали да се посветят на математиката като учени? Кои са качествата, необходими в това поприще? Никого не бих съветвал да се посвети на математиката, ако се колебае. Бих го съветвал, ако твърдо е решил да се посвети на нея. Както и за всяко друго поприще, трудолюбие и почтеност. 4. Заедно с основаването си през 1869 г. Българското книжовно дружество поема грижата за създаването на своя библиотека. Срещу издаваното от дружеството „Периодическо списание“ се извършва т. нар. книгообмен с изданията на съществуващите по това време европейски научни дружества и центрове. Така започва своето развитие най-старата българска научна библиотека – Централна библиотека при БАН. Бихте ли споделили своето мнение за Библиотеката на Института по математика и информатика, какво е мястото ѝ във Вашето професионално израстване? Не може да говорим за организация на научни изследвания без библиотеки. Библиотеката на Института по математика и информатика е основен инструмент за развитието на математиката у нас. С новите комуникационни средства, тя трябва да се развива и обогатява. |
Акад. Сендов е асоцииран член на ИМИ-БАН. През годините е бил ръководител последователно на секциите: „Числени методи“, „Математическо моделиране“, „Теория на управлението и операционните изследвания“ и „Математическо образование“ в ИМИ-БАН, както и зам.-директор (1967-1973) на Института, а през 1985-1992 - директор на КЦИИТ. В периода 1988-1991 г. е председател на БАН. Научните му интереси са в областите: Теория на апроксимациите, Математически анализ, Теория на програмирането, числени методи и математическо моделиране, Математически модели, Геометрия на полиномите и др.