| За математиката популярно: акад. Петър Попиванов |
|
За математиката популярно: учените от ИМИ-БАН за своята професия пред широка аудиторияАкадемик Петър Попиванов
„Интелектуалното удоволствие и радостта са в преодоляването на съществени препятствия в процеса на научното дирене и в атмосферата на сериозна международна конкуренция.“
Наред с пряката си научно-изследователски работа, акад. П. Попиванов се занимава и с литературна критика. Плод на неговия интерес към творчеството на Ф. М. Достоевски са редица статии, поместени в периодичния печат, а през 2011 г. излиза и монографията му „Достоевски – питания на един математик“, от която предстои 2. доп. и прераб. издание. Повече за акад. Попиванов вижте тук. Интервю1. Акад. Попиванов, тази година Българската академия на науките чества своето 150-годишно съществуване. Кои според Вас са достойнствата на Академията – за всички нас като българи, за българските учени? Академията (БАН) създава добри условия за научно-изследователска дейност, резултатите от които, особено в областта на природо-математическите науки, са явни и международно признати. В решителни моменти академичната общност се сплотява, за да отстои интересите на българската наука, като разбира се разчита на колегиалната солидарност на редица учени и извън България. В това отношение ще напомня само за активната кампания за оцеляване на БАН през 2009-2010 година. 2. Ще споделите ли пред по-широка аудитория как се захванахте с математика и по-конкретно в коя област на математиката са Вашите научни търсения? В какво виждате чисто практическата полза от естеството на Вашата работа – за обществото като цяло, в определени сфери от живота, за достиженията на математиката? Проявих интерес към математиката в 5. клас на основното 127-мо училище, впоследствие бях в първия випуск математически паралелки (1961-1964) на 22-ро училище, участник съм в голям брой математически олимпиади (1958-1964). Така естествено стигнах до Математическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ (1964-1969). Първоначалните ми интереси, под влияние на проф. Ярослав Тагамлицки, проф. Иван Проданов, проф. Дойчин Дойчинов, бяха в областта на топологията, но от 1967 г. насам, първоначално под ръководството на проф. Тодор Генчев, а впоследствие на проф. Ю. Егоров (МГУ) (1970-1973), се насочих към теорията на частните диференциални уравнения (ЧДУ) (линейни и нелинейни), общата теория на линейните диференциални оператори, псевдодиференциалните оператори (ПДО) и др. И така досега. Теоретичен и практически интерес представляват изследванията ми по тенгенциалната наклонена производна за нелинейни елиптични уравнения от 2. ред, защото те се срещат при океанските приливи и отливи (Поанкаре), а също така работите по нелинейни еволюционни уравнения, описващи вълнови процеси, вкл. взаимодействие и пораждане на нови вълни, за някои ЧДУ на математическата физика, в математическите финанси и др. Изследванията ми по ПДО с кратни характеристики са принос в общата теория на линейните оператори (съществуване, гладкост) и особености на техните решения. 3. Какво бихте посъветвали младите българи, които се колебаят дали да се посветят на математиката като учени? Кои са качествата, необходими в това поприще? Работата в областта на математиката, особено т. н. „чиста математика“, не гарантира високи доходи или живот в „светлините на прожекторите“. Интелектуалното удоволствие и радостта са в преодоляването на съществени препятствия в процеса на научното дирене и в атмосферата на сериозна международна конкуренция. Накратко: кой си ти и как се вместваш в съответната област на математиката. Изисква се талант, упорит труд за натрупване на знания (висока математическа култура), оригинална мисъл, перфектна информираност и сътрудничество с колеги, работещи в тази или сродни области. 4. Заедно с основаването си през 1869 г. Българското книжовно дружество поема грижата за създаването на своя библиотека. Така започва своето развитие най-старата българска научна библиотека – Централна библиотека при БАН. Бихте ли споделили Вашето мнение за Библиотеката на Института по математика и информатика при БАН, какво е мястото ѝ във Вашето професионално израстване? С библиотеката на ИМИ работя още като студент (1967-1968), та досега. Добре снабдена е, а това се отнася особено до годините 1970- 1990, когато нямаше интернет, а личните научни контакти се поддържаха по пощата и пратките със статии и препринти идваха за месеци. Всеки понеделник, когато имаше изложба в библиотеката на ИМИ на новопостъпилите статии, книги и др. материали, беше малък празник по онова време. В този смисъл и тогава, и сега библиотеката на ИМИ за мене е важен и полезен източник на информация, който не е изместен от електронните източници на информация. Във века на информацията последните имат приоритет. Ще кажа няколко добри думи за колежките от библиотеката: изпълнителни, доброжелателни, отзивчиви и възпитани с посетителите.
|
Академик Петър Попиванов е почетен член на ИМИ-БАН, дълги години ръководи секция „Диференциални уравнения“ (1989-2011). Научните му интереси са в областта на частните диференциални уравнения (ЧДУ), математически анализ, особености на решенията на някои уравнения на математическата физика и др. Бил е председател (1995-2008) на Научния съвет към Института, зам.-председател (от 2017) на отделението за природо-математически науки при събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН. Има 21-годишен стаж като университетски преподавател, ръководител е на 4 –ма успешно защитили аспиранти и 11 дипломанти.