| За математиката популярно: проф. Аврам Ескенази |
|
За математиката популярно: учените от ИМИ-БАН за своята професия пред широка аудиторияПроф. Аврам Ескенази„Влюбих се в по-младата сестра на математиката – информатиката…“
Извън научната си работа проф. Ескенази посвещава част от своето време на тениса. Оказва се, че той е не само любител, а около 50 години активно играе този спорт. Като студент, през 1967 година, успява да стигне до първа ракета на Софийския университет, а през следващата година отборът му е държавен студентски шампион. „Не благодарение на мене, разбира се, – скромно допълва проф. Ескенази – а на прочутите ми съотборници (братя Пампулови). Но най-голямото ми тенисно постижение – шегува се той – без съмнение е, че в средата на 70-те години станах шампион на Института, а с акад. Сендов спечелихме и на двойки (компетентният и емоционален репортаж на Жени (Сендова) за това спортно събитие и до днес е образец за професоналните тенисни журналисти)“. Повече за проф. Аврам Ескенази тук Интервю1. Проф. Ескенази, тази година Българската академия на науките чества своето 150-годишно съществуване. Кои според Вас са достойнствата на Академията – за всички нас като българи, за българските учени? В какво се състои силата на академичната общност и има ли нещо, което Ви кара да се чувствате благодарен, че сте част от нея? Щом съм работил през целия си трудов живот в БАН, и то единствено в Института по математика и информатика, а и сега, бидейки почетен член на Института, продължавам да съм част от него, значи има нещо много силно, което ме е задържало тук. Работата ми като преподавател ме е водила в много университети у нас, но (дори да пренебрегнем обективните показатели) мисля, че най-автентична и силна изследователска среда и атмосфера има и до днес в БАН. 2. Ще споделите ли пред по-широка аудитория как се захванахте с математика, по-конкрнетно в коя област на математиката са Вашите научни търсения? В какво виждате чисто практическата полза от естеството на Вашата работа? Любовта ми към математиката е от дете, стигнах до награда на международната математическа олимпиада в Москва през 1964, завърших Математическия факултет на СУ. Но както се случва и в живота, като студент още по-силно се влюбих… в по-младата сестра на математиката – информатиката. И на нея останах верен и до днес. Занимавал съм се с проблеми от различни направления на информатиката – качество на софтуера, гъвкави методологии за производство на софтуер, бази данни, приложение на информатиката в правото, обучението, образованието, медицината. Ако въпросът за практическата полза от математиката е по-труден за обяснение на широката публика, то за информатиката няма нужда от отговор – всеки ползва приложенията ѝ ежеминутно. 3. Какво бихте посъветвали младите българи, които се колебаят дали да се посветят на информатиката като учени? Кои са качествата, необходими в това поприще? Младите българи не се нуждаят от агитация да се посветят на информатиката - като учени, софтуеристи, учители. Достатъчно е да погледнете статистиките за кандидатстващите в университетите. Но като общувам със студентите си (още имам такива), забелязвам, че за повечето от тях основният стимул не е прословутата голяма заплата на софтуеристите, а силното влечение към информатиката, постоянните предизвикателства, голямото удовлетворение от решените проблеми. 4. Заедно с основаването си през 1869 г. Българското книжовно дружество поема грижата за създаването на своя библиотека. Така започва да се развива най-старата българска научна библиотека – Централна библиотека при БАН. Бихте ли споделили своето мнение за Библиотеката на Института по математика и информатика, какво е мястото ѝ във Вашето професионално израстване? Този въпрос ме поставя малко в ситуация конфликт на интереси, защото дълги години съм бил член на Библиотечния съвет. Но пък още по-дълги години имах обичай да посещавам в деня на обновяването ѝ „изложбата“ в Библиотеката (както наричахме дългата маса, на която веднъж седмично бяха излагани новополучените списания и книги). Казано с други думи, научната ми кариера щеше да е просто невъзможна без Библиотеката. Сега нещата са по-лесни покрай новите технологии, но е радостно, че Библиотеката на ИМИ е в крак с времето. Впрочем, аз и до днес се гордея, че преди няколко десетилетия в нашата Библиотека и с мое участие беше направен първият опит за компютъризация, според мене вероятно въобще първият опит за прилагане на компютри в библиотека в България.
|
Проф. Аврам Ескенази е професор Емеритус на ИМИ – БАН, а от 1999 г. извънреден и хоноруван професор в Икономическия университет – гр. Варна. Основава и ръководи секция „Софтуерни технологии“ на ИМИ – БАН (1985- 2012). Научните му интереси са в областите: софтуерни технологии, качество на софтуера, гъвкави софтуерни методологии, приложение на информатиката в обучението и образованието, както и в правото. Проф. Ескенази е първият в България, който чете курсове във ФМИ на СУ „Св. Кл. Охридски“ по: Организация на данни (1975), Системи за управление и организация на данни (1977), Автоматизация на обучението (1980), Организация и производство на програмно осигуряване (1984). Ръководител е на 10 защитили докторанти и около 20 защитили дипломанти. Многократно е награждаван за приноси в своята работа и преподавателска дейност.