| За математиката популярно: проф. Николай Янев |
|
За математиката популярно: учените от ИМИ-БАН за своята професия пред широка аудиторияПроф. Николай Янев„Не се съмнявам, че винаги ще има хора, за които идеалният свят на Математиката е много повече от недотам красивата (да не кажа грозна) реалност.“
Проф. Янев е от активните читатели и дарители на библиотеката на ИМИ-БАН, а математиката за него винаги е с главна буква. Освен признат учен, проф. Янев е известен сред своите колеги, приятели, студенти като ценител на словото. Има издадена стихосбирка “Епопея за незабравимите“, посветена на бележити личности от българската история. Роден в Бургас и израстнал в Поморие, проф. Янев посвещава свободното си време на ветроходството и уинсърфинга. Често колеги (у нас и в чужбина) се обръщат към него с „Captain Nick “. Известен е също като «най-добрият математик сред съфристите и най-добрият сърфист сред математиците». Повече за проф. Н. Янев вижте тук. Интервю
1. Проф. Янев, тази година Българската академия на науките чества своето 150-годишно съществуване. Кои според Вас са достойнствата на Академията – за всички нас като българи, за българските учени? В какво се състои силата на академичната общност и има ли нещо, което Ви кара да се чувствате благодарен, че сте част от нея? В БАН съм вече 50 години, от 100-годишнината, та до 150. Както и да го гледаме, това си е 1/3 от съществуването на БКД/БАН. Винаги съм казвал, че БАН е като БА (Българската армия), само че БА охранява физическите граници и териториална цялост на българската държава, а БАН – духовните граници и духовната идентичност на българската нация, които се простират далеч извън държавните граници. Силата на БАН е в нейната комплексност и уникалност, както и високото качество на изследванията. Наистина по времето на комунистическия режим в някои области, особено на хуманитаристиката, идеологическият отпечатък беше неизбежен и нанесе своите поражения, но, в сравнение с висшите училища, в БАН идеологическият кадрови натиск като че ли беше по-слаб и тук успяха да се развият учени, които не бяха допускани другаде по идеологически съображения. Днес БАН е една институция широко отворена към света, която участва активно в международния научен прогрес. Типичен пример в това отношение е ИМИ, който винаги е бил едно от водещите звена на БАН. Така след падането на Берлинската стена и аз имах възможност да приема покани като „визитинг професор“ за четене на лекции и научни изследвания в редица престижни университети на Канада, САЩ, Франция, Австралия и Испания. 2. Ще споделите ли пред по-широка аудитория как се захванахте с математика, по-конкрнетно в коя област на математиката са Вашите научни търсения? В какво виждате чисто практическата полза от естеството на Вашата работа или нейната значимост за обществото като цяло, в определени сфери от живота, за достиженията на математиката? Още от ученическите години математиката ме е привличала със своята логика и последователност, и най-вече с възможността да стигаш сам до верния отговор. Същевременно някак си интуитивно чувствах ограничеността на т.н. „училищна математика“, а бях чувал и дори чел за някаква друга „висша математика“. Та това и възможността да бъда най-далече от комунистическите идеологеми ме привлякоха да следвам математика в СУ и то в новата специалност „научно-производствен профил“, която звучеше някак си загадъчно. Така постепенно не аз, а математиката ме „захвана“ и аз постепенно започнах да се превръщам в един „сух и скучен математик“, каквото е общоприетото мнение за нашего брата (между другото абсолютно невярно). Още от студентската скамейка бях привлечен от теория на вероятностите и останах очарован, когато открих „света на случайностите“, а бях още повече поразен, че всъщност това е нашият реален свят. Тук основна роля изиграха някои идеи и публикации на Колмогоров, а в последствие и шансът да бъда аспирант в неговата школа по разклоняващи се стохастични процеси в Москва. В тази област след това заедно с моите аспиранти успяхме да развием някои нови направления, които получиха международно признание като постижения на българската стохастична школа. Най-общо казано Математиката има два основни пътя на развитие: следвайки собствената си вътрешна логика и проблематика, а от друга страна – получавайки нови идеи от реалността, т.е. създаване на нови математически модели. Около 1/6 част от моите научни публикации (около 150) е свързана именно със изследването на нови математически модели, породени от актуални проблеми на клетъчната и молекулярна биология и намират приложение в областта на раковите изследвания. Естествено, става въпрос за съвместни работи със специалисти от тези области (работещи в САЩ). Смело може да се каже, че в крайна сметка Математиката е в основата на съвременното научно развитие и технологичен прогрес. 3. Какво бихте посъветвали младите българи, които се колебаят дали да се посветят на математиката като учени? Кои са качествата, необходими в това поприще? Само глупакът не се колебае. Мислещият човек винаги изпитва съмнения. Но в крайна сметка, всеки сам трябва да открие своя път към Храма на Науката. За това на първо време трябват талант и постоянство. Известна е максимата 1% талант и 99% труд, и Математиката не прави изключение от това правило. Не се съмнявам, че винаги ще има хора, за които идеалният свят на Математиката е много повече от не дотам красивата (да не кажа грозна) реалност. Във всеки случай придобиването на фундаментални знания на млади години се отплаща щедро след това. 4. Заедно с основаването си през 1869 г. Българското книжовно дружество поема грижата за създаването на своя библиотека. Срещу издаваното от дружеството „Периодическо списание“ се извършва т. нар. книгообмен с изданията на съществуващите по това време европейски научни дружества и центрове. Така започва своето развитие най-старата българска научна библиотека – Централна библиотека при БАН. Бихте ли споделили своето мнение за Библиотеката на Института по математика и информатика, какво е мястото ѝ във Вашето професионално израстване? Прекарал съм много време в Библиотеката на ИМИ, най-вече в периода, когато само там имахме връзка (макар и ограничена) с останалия математичен свят. А това е неминуемо за развитието на всеки учен. Нямаше ксерокси, нито компютри и интернет, та спомням си, че си водих записки в няколко тетрадки, а поддържах и собствена картотека. И имах навика почти всеки ден да се отбивам в Библиотеката: „Блажени години – Интернетът беше млад (или не беше заченат)“. А като директор съм отделял винаги специално внимание на Библиотеката и дори трябваше да се борим с ЦУ на БАН, за да съхраним нашия ценен персонал. Трябва да се отбележат и грижите на колегията, например дарителството. Аз също много пъти съм давал годишнини на списания или книги, които съм получавал като рецензент или по други поводи. Библиотеката иска винаги грижи и внимание, за да бъде в крак с изискванията на времето. СтатииЯнев, Николай М. Математиката като наука, изкуство, култура и професия. // Математика и математическо образование: Доклади на 33. пролетна конференция на СМБ, Боровец, 1-4 април, 2004. – София: СМБ, ИМИ, 2004, с. 87-92 Янев, Николай М. Международна година на статистиката 2013. // Математика и математическо образование: Доклади на 33. пролетна конференция на СМБ, Боровец, 2-6 април, 2013. – София: СМБ, ИМИ, 2013, с. 71-79 Янев, Николай М. Един български гений в математиката и физиката. // Математика и математическо образование: Доклади на 44. пролетна конференция на СМБ, Боровец, 2-6 април, 2015. – София: СМБ, ИМИ, 2015, с. 25-34
|
Проф. дмн Николай М. Янев е Професор Емеритус на ИМИ-БАН, директор на Института в годините 1993-1999, ръководител на секция „Вероятности и статистика“ (2000–2012). Научните му интереси са в областите: Теория на вероятностите, Математическа статистика, Стохастични процеси и специално разклоняващи се процеси с приложения в областта на клетъчната и молекулярна биология. Дългогодишен преподавател във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“, визитинг професор в Канада, САЩ, Франция и Испания. Има 8 успешно защитили докторанти и 12 дипломанти. Награждаван е с Почетен знак „Марин Дринов“ на лента и „За заслуги към БАН“. През 2019 г. е избран за Doctor Honoris Causa of the University of Extremadura, Spain.