За математиката популярно: доц. Румена Калтинска

За математиката популярно: учените от ИМИ-БАН за своята професия пред широка аудитория

Доц. Румена Калтинска

„Да обичаш това, с което се занимаваш, и да не се отчайваш при несполуки.“

Доц. Румена Калтинска е ръководител на проекта на ИМИ-БАН Музей на математиката и информатиката в България http://mmib.math.bas.bg/. В периода 1963-2005 работи в ИМИ-БАН, секция „Числени методи“ (преименувана по-късно на „Теория на управлението и изследване на операциите“). Научните ѝ интереси са в областите: Числени методи, Математическо оптимиране, Интерактивни системи за оптимизация. Има богат преподавателски опит, граден първоначално като гимназиален учител, а по-късно като университетски преподавател. Преподава във Факултета по математика и информатика на Софийския университет, Пловдивския университет, Славянския университет и др. Доц. Калтинска е сред авторите на първите учебници по Числени методи и Линейно оптимиране за средния курс, има редица публикации, свързани със софтуер, пакети програми, диалогови системи за оптимизация, моделиране, образование.

Повече за доц. Румена Калтинска тук

За интересите на доц. Калтинска извън математиката се надяваме да научите от самата нея в нашето интервю. Но ще си позволим волността да издадем пред Вас нещо, което би останало премълчано – умението ѝ да свири на цигулка. Доколкото успяхме да научим в предварителния ни разговор, като ученичка е била „първа цигулка“ в училищния състав. Свирила е и в самодейни състави заедно с бъдещи знаменити музиканти. А каква е връзката между “първа цигулка“ и пътя ѝ в математиката оставяме Ви да откриете сами.

Интервю

Доц. Калтинска, как и кога решихте да се посветите на математиката и кои са качествата, които тя изгради или затвърди у Вас?

Заобичах математиката от първия ден на постъпването си в училище. Единственият предмет, по който нямаше нужда да се учи! Просто решаваш задачи – много забавно занимание. Особено, ако се спънеш в някоя задача и тя те накара наистина да си размърдаш мозъка.

Моите любими предмети в гимназията бяха История и Биология. Но кадровикът на Габрово тогава (Лапаков) две години (1953, 1954) не ме пускаше да кандидатствам в Софийския университет. Когато на третата година поисках да кандидатствам математика, той отсече: „математика – може“! Издържах изпитите и ме приеха. Така математиката стана моя професия.

Математиката изгради в мен качествата да мисля логично и да бъда упорита – да не се отказвам от постигането на дадена цел.

Завършили сте Габровската гимназия. Какви бяха Вашите учители в Средното училище? Кои са университетските преподаватели, които никога не бихте забравили, или които са предопределили Вашия път в математиката?

Завърших Априловската гимназия в Габрово през 1953 г. Когато влязох в гимназията (есента на 1948), подовете все още бяха намазани с подово масло. Ползвахме моливи, мастилници и дървена писалки с подвижно перо. Учеше се и в събота. Униформата беше задължителна – черна манта с бяла якичка за всеки ден, тъмносиня плисирана пола и бяла блузка – за празнични дни. Косата – на плитки или къса, ноктите изрязани. На главата – барета за момичетата и фуражка за момчетата със знака на гимназията. Затова завършването на гимназията беше истинско преживяване – шапки и барети политаха нагоре и радостта беше неописуема. Сега тази радост е отнета на абитуриентите. Мисля, че униформа в гимназиите трябва да има и днес – тя заличава социалното неравенство и успехът става фактор.

Учителите ни имаха неоспорим авторитет. Два примера. Класната ми г-жа Цонева (не помня кога стана „другарка“) беше строга, не се усмихваше, но няма да забравя часа на класния наставник (всяка събота) – беше интересен и някак задушевен – говореше ни за живота, за характерите, за отношенията между хората. Формираше духа и мирогледа ни.

Учителката ми по история г-жа Велева беше невероятен преподавател. Тя не преразказваше събитията – тях ги имаше в учебника. Тя поднасяше фактите, свързваше събитията, посочваше причините и взаимовръзките, последствията.

В университета постъпих през есента на 1955 – курс от около 300 души. Във втори курс останахме по-малко от половината. Първите две години учехме в северното крило на Ректората. Лекциите се провеждаха в 272 аудитория, изпълнена догоре със студенти. Всички преподаватели носеха бели манти. Ще спомена само професорите Н. Обрешков и Яр. Тагамлицки – като пълна противоположност на преподаване.

Проф. Обрешков беше кабинетен учен. Изнасяше лекциите си без да общува с нас – студентите. Говори и пише по дъската, от време навреме промърмори „няма да го разберете, няма да го разберете“ и изтрие част от написаното с ръкава си. Дори когато на Никулден написахме на дъската „Честит Имен ден“ с някакви пожелания, той влезе, видя поздравлението, изтри го и започна лекцията. Мисля, че вниманието ни го е притеснило.

Проф. Тагамлицки беше пълна противоположност. Подвижен, често усмихнат (малко ехидно), говори обърнат към студентите и поддържа постоянна връзка с аудиторията. Често задава въпроси и пита кой ще отговори или излезе на дъската. Очите му почваха да шарят из аудиторията. Тогава се чуваше кратък шум – всички студенти като един се захлупваха на банките. С изключение на тези от първите 1-2 реда, където сядаха знаещите студенти или смелчаците. Не бях от тях.

По онова време Тодор Генчев, Татяна Аргирова, Николай Стоев, Благовест Сендов и пр. бяха асистенти. Моят път в математиката предопредели Благовест Сендов. Той положи основите на специалността Изчислителна математика у нас и чете първите лекции по Числени методи и Програмиране на ЕИМ. Бях в първия випуск от десетина студенти завършили със специалност Изчислителна математика , вписана в дипломите им (1962). Една подробност. В България по това време нямаше работещ компютър, а в дипломните ни работи трябваше да има работеща програма на ЕИМ, свързана с тематиката ѝ. В продължение на месец-два ас. Сендов носеше всяка седмица написаните от нас програми в Букурещ, там те се изпълняваха на румънския компютър CIFA и той ни ги връщаше за поправка. Беше невероятен ентусиаст.

Каква, според Вас, е чисто практическата полза от изучаването на математиката, или по-конкретно от избраното от Вас научно направление, за живота на хората?

Математиката развива логичното мисленe. От него произтичат необходимостта да проверяваш фактите и да търсиш взаимовръзките между тях, да даваш вярна оценка независимо от емоциите, да бъдеш упорит в постигане на целите си. Неща, които са нужни не само в науката, но и в живота.

Моето научно направление – Изследване на операциите и Математическо оптимиране са пряко свързани с много аспекти на нашето съвремие – научни и обществени. Днес просперитетът на обществото и на отделния човек зависи все повече от успешната оптимизация на все повече дейности в живота ни.

Преподавали сте дълги години в Алма Матер – Софийския университет. С какво чувство си спомняте за преподавателската работа? Какви бяха Вашите студенти?

Обичах да преподавам и си спомням с известна тъга за тези времена. Преподавала съм математика в гимназията на гр. Елин Пелин (тогава село), в Националната математическа гимназия, в Пловдивския университет и най-дълго във ФМИ (с други названия преди). Строга и взискателна съм, но и усмихната, и винаги съм се погаждала с учениците и студентите си. Те имат шесто чувство – веднага преценяват колко струва преподавателят им като специалист и как той възприема работата си и тях. Аз обичах да преподавам и обичах студентите си. Те го чувстваха и затова никога не съм имала проблеми с тях. Напротив, часовете ми минаваха спокойно и ведро, понякога с весела престрелка между мен и някой приказливко.

Има ли нещо, което бихте препоръчали на младите хора, които искат да се занимават научно с математика?

Мисля, че няма значение дали е математика или друга наука. На първо място – да обичаш това, с което се занимаваш. И още – да си упорит, търпелив, да не се отчайваш при несполуки и да вярваш в успеха.

Кои са положителните страни на работата Ви в Института по математика и информатика при БАН?

Атмосферата на работа и колегията. Това, че субординацията е плод на способности и научни резултати. На трето място – това, че бях в Института по времето (1971-1988), когато той беше обединен с Математическия факултет на Софийския университет в Единен център по математика и механика. Това обединение беше много плодотворно и за двете институции.

Ръководител сте на проекта на ИМИ-БАН „Виртуален музей "Математиката и информатиката в България“. Какво мислите за работата си по този Музей, в процеса на изграждането му научихте ли нещо ново за математиката или за пътя на българската математика? Кое от всичко в Музея Ви се иска да стигне до колкото се може повече хора?

Изграждането на сайта Музей на математиката и информатиката в България е моя идея, подкрепена от ръководството на ИМИ и лично от директорите акад. Юл. Ревалски и понастоящем – акад. В. Дренски.

Казано кратко – изграждайки сайта ММИБ, научих много за развитието и преподаването на математика у нас, с известно изключение на някои събития и факти, чийто съвременник съм. Мисля, че идеята ми за изграждането на ММИБ е плод на моята обич към историята като наука.

В процеса на работа имах и изненади от различен характер. Един простичък пример, който ме впечатли. Като студентка първи курс (1955-1956) съм виждала акад. Кирил Попов в северното крило на Ректората. Беше един побелял, дребен, сбръчкан и прегърбен старец, с бастун, който вървеше бавно, с мъка. Когато подготвях неговата биография в сайта, попаднах на негов портрет от студентските му години в Париж. Какъв хубавец! Отворете сайта и го вижте .

Днес хората живеят забързано. Интересът към миналото не е голям. Надявам се ММИБ да бъде от полза на колегите и учителите по математика в работата им, при чествания и други събития, които връщат аудиторията назад във времето.

Обратно

// ORIGINAL: "; langMenu.appendChild(origLangDiv); LanguageMenu.Init('LanguageMenu', LanguageMenu_keys, LanguageMenu_values, LanguageMenu_callback, LanguageMenu_popupid); window["LanguageMenu"] = LanguageMenu; clearInterval(intervalId); } }, 1); ]]>