| За математиката популярно: проф. Асен Дончев |
|
За математиката популярно: учените от ИМИ-БАН за своята професия пред широка аудиторияПроф. Асен Дончев
„...мечтаех да стана астрофизик или кибернетик“
Проф. Асен Дончев е асоцииран член на ИМИ-БАН към секция „Изследване на операциите, вероятности и статистика“. Научните му интереси са в областите: Вариационен анализ, Оптимизация, Оптимално управление, както и в съседни области като: Функционален анализ, Теория на апроксимациите, Диференциални включвания, Числени методи. Преподава във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“ и Университета в Мичиган. Член е на борда на редакторите на редица международни списания, асоцииран редактор в Mathematical Reviews. Повече за проф. Асен Дончев вижте тук За публикациите на проф. Асен Дончев вижте тук
Проф. Дончев е любител на класическата музика. Убеден, че да си музикант си заслужава единствено ако си „блестящ музикант“, изоставя уроците си по цигулка в полза на математиката. Свободното си време отдава на риболова, тениса през лятото, ските през зимата, а да скита по планините из живописни гори и езера е една от неговите слабости. Ето какво сподели с нас проф. Дончев... Моята математическа кариера не е образец за подражание Като ученик исках да стана музикант и се явявах всеки срок на приравнителни изпити в музикалната гимназия в Плевен, като едновременно бях редовен ученик във втора смесена. Но в 10-и клас се случиха две неща: провалих се на квалификациите за участие в годишния концерт на музикалната гимназия и спечелих награда на математическата олимпиада. Зарязах цигулката (е, не съвсем) и започнах да посещавам вечерна школа по математика, на която един учител-ентусиаст (не си спомням името му, но беше много добър) ни показваше как да решаваме трудни задачи. По това време гълтах огромни количества научна фантастика и мечтаех да стана астрофизик или кибернетик. Годините на следването. Кандидатствах физика в СУ и електронни цифрови машини (ЕЦМ) в МЕИ. Приеха ме и на двете места. Като видях бала на приетите в МЕИ, реших, че там ми е мястото. Още първата година много се разочаровах и реших да продължа в чужбина, кандидатствах за Полша, във Варшавската Политехника, където имаше едно място по ЕЦМ. Заминах...и имах голям късмет, попаднах в една от най-силните школи в света по математическа теория на управлението. Станах математик някъде в 4-ти курс, когато вече бях на индивидуална програма на следване и за да се занимавам с теория на управлението, трябваше да мина през тежки курсове по топология, алгебра и функционален анализ. Бях в неверояно силна група от състуденти: Бронек Якубчик, който беше в последствие дългогодишен директор на Института по математика на ПАН, Ирена Лашиецка (всеки който прави управление на ЧДУ я знае, а ако не я знае, значи не го прави), Сташек Курциуш, който умря млад, но остави ярка следа (не престават да го цитират и скоро няма да престанат), Анджей Олброт, когото един студент застреля по време на лекция в Детройт. Наши учители бяха професорите Олех, Ролевич, Опиал, Вежбицки, Финдайзен, Малановски. Предложиха ми аспирантура веднага след получаването на магистcрска степен и българските бюрократи, от които зависеше това, ме пуснаха; така продължих по същия начин още три години като аспирант...късметлия. На докторантския изпит ме питаха дали мисля да остана в Полша, като споменаха, че искат да ми предложат работа, но аз отказах – връщаше ми се в България, пък и нали трябваше да ходя войник!..Тогава един от професорите в комисията, помня му името, Конрад Фиалковски, ми предложи да напише за мен препоръчително писмо до един свой приятел в България, чието име е Благовест Сендов. Занесох писмото на Сендов и .... късметът ми проработи отново – озовах се на работа в Института по математика на БАН, където прекарах най-щастливите години от живота си и намерих приятели… В ИМИ-БАН. Основното, което ми даде БАН, е свобода да правя каквато математика искам, независимост, и възможност да пътувам (през 80-те вече пускаха на Запад, стига тези, които те канят, да ти плащат разноските). Имах интензивна кореспонденция с Тулио Цолеци от Генуа (с когото написахме книга), Берт Йонген от Енсхеде (при който бях на "специализация" за 6 месеца), Бил Хагер от Гейхсвил (при когото отидох като гост-професор и така останах в САЩ). Много ми помогнаха контактите с Васил Попов, Борислав Боянов, Петър Кендеров. Имах талантливи аспиранти, с някои от които работя и до сега. Библиотеката. Всяка седмица ходех в бибиотеката на института като в църква, в очакване на новите списания и книги. Трепетът ми е останал и до момента, макар че библиотеките днес са в облаците, но когато мога, искам да съм на интимно с книгите.
|
