За математиката популярно: проф. Ралица Ковачева |
За математиката популярно: учените от ИМИ-БАН за своята професия пред широка аудиторияПроф. Ралица Ковачева
„Още от ученическите години математиката ме привличаше със строгостта на своята логика и всеобхващаща задълбоченост.“
Проф., дмн Ралица Ковачева е асоцииран член на ИМИ. Научните ѝ интереси са в областта на класическия и модерен математически анализ, теория на потенциала, теория на апроксимациите и математическо моделиране. Званието „професор“ получава през 2004 г. в Института по математика и информатика на БАН, където работи от 1978 г., а през 2005 г. получава за втори път званието „професор“ в Техническия университет. В лицето на проф. дмн Ралица Ковачева академичната общност, включително и академичните библиотеки, винаги са имали свой защитник в моментите, когато българската наука е била изправена пред изпитания. Позициите ѝ за честност в науката и съхраняване достойнството на българските учени са отстоявани в интервюта и анализи, публикувани в различни електронни медии. Интервю1. Проф. Ковачева, тази година Българската академия на науките чества своя 150-годишен юбилей. Кои според Вас са достойнствата на Академията – за всички нас като българи, за българските учени? Има ли нещо, което Ви кара да се чувствате благодарна, че работите в БАН? Създаването на Книжовното дружество в далечната 1869 г. е триумф на българския национален дух. От него се ражда и Българската академия на науките. От годината на създаването си Академията преминава през много трудности и предизвикателства, обективни и необективни. Запазва се до днес като институция благодарение не на последно място на стремежа на работещите в нея , както и на образованата част на българите да се съхрани духа на академизъм и научна толерантност. Именно това ме прави горда да работя в БАН. 2. Ще споделите ли пред по-широка аудитория как се захванахте с математика и по-конкретно в коя област на математиката са Вашите научни търсения? Още от ученическите години математиката ме привличаше със строгостта на своята логика и всеобхващаща задълбоченост. Животът на математѝка е низ от непрекъснато преодоляване на препятствие след препятствие, на връх след връх. Което съответства напълно на моето възпитание – да не бягам от трудностите, а да се стремя да ги преодолея. След завършването на университета съдбата ме срещна с един изключителен учен – с акад. Андрей А. Гончар. Той ме въведе в теорията на комплексните апроксимации и свързаните с тях направления – числени методи и теория на потенциала, и това определя моите изследвания и до днес. 3. Какво бихте посъветвали младите българи, които се колебаят дали да се посветят на математиката като учени? Кои са качествата, необходими в това поприще? Те трябва да знаят, че не винаги текущите им изследвания ще завършват с успех. Но успешният завършек на започнатото изследване непременно ще дойде, ако бъдат постоянни в работата си. И това е много щастлив момент. Или, „една унция победа е по-голяма от цял тон неудачи“. 4. Вие сте един от най-редовните ни читатели. Бихте ли споделили своето мнение за Библиотеката на Института по математика и информатика? Какво е мястото ѝ във Вашето професионално израстване? Без да преувеличавам, считам, че Библиотеката, със своята богата колекция от класически издания, е изключително важна за моите изследвания. Тук ще отбележа и недостига на литература от последните години, нещо, което невинаги се компенсира със съвременните възможности на Интернет и съществуващият книгообмен.
|