PISA: Да се подготвяш за тестове не е достатъчно
Резултатите за постиженията на учениците по математика от изследването PISA (Програма за международно оценяване на учениците) не са изненадващи. Те още веднъж показват, че обучението, чиито резултати се оценяват със стандартизирани тестове, не води до разбиране какво е необходимо за подобряване на училищното образование. Затова общо седемнадесет университети и институти, които от началото на тази година си партнират по европейския проект MASCIL (Mathematics And SCIеnce for Life), са започнали по-задълбочено изследване с цел подобряване на образованието по математика и природни науки.
Координаторът на проекта, Катя Маас от Университета във Фрайбург, е убедена, че „за да се подобри обучението по математика и природни науки, e необходимо да се обърне по-специално внимание на обучението и повишаването на квалификацията на учителите. И това не е изискване на PISA, а на общественото развитие”, както пишат Катя Маас и нейният колега Михел Дурман от Университета в Утрехт в IJME: "Днешното динамично, основано на знания общество изисква от учениците да изградят умения за самообучение, творчески подход и критично мислене. Начинът тези компетенции да се създадат и развият е като се използва изследователски подход в образованието.
В много европейски училища преподаването не се е променило така, че да отговори на тези предизвикателства: "Учителите преподават така, че учениците им да се справят с тестовете. Но учениците, отлично научени да решават тестове, не са способни да използват знанията си за изследване и решаване на задачи", казва Джефри Уейк, доцент в Университета в Нотингам.
За да популяризират изследователския подход в образованието, партньорите по проекта MASCIL стартират през следващата година курсове за учители в 13 европейски страни. В рамките на тези курсове учителите ще се запознаят с различни педагогически практики и технологии, с чиято помощ да създават собствени учебни сценарии и задачи за учениците си. Разработените дидактични материали ще са на разположение на учителите от цяла Европа на сайта www.mascil-project.eu/teaching-material.html. За създаването на учебни сценарии и задачи ще си сътрудничат общообразователни и професионални училища, а също бизнес компании. "Целта е математиката и природните науки да се усетят на практика. Учебният процес да тръгва от реални житейски проблеми, продиктувани от работата, което мотивира учениците, вместо да им се представят абстрактни уравнения", казва Катя Маас.
В проекта участват университети и институти от Холандия, Германия, Испания, Норвегия, Турция, Литва, България, Румъния, Чехия, Гърция, Кипър, Австрия и Великобритания. Те ще предложат нови концепции за професионално развитие на учителите, а също и за промяна на училищните системи в различните европейски държави с цел изграждане на една нова култура на учене. MASCIL има за цел да достигне пряко до 65 000 учители и косвено – до 800 000. Проектът се финансира от Европейската комисия по седма рамкова програма.
Представянето на българските ученици по математика в PISA 2012
Основен акцент на PISA 2012 г. е измерването на математическата грамотност. Под математическа грамотност се разбира способността да се формулира, използва и тълкува математическо познание в многообразни ситуации.
Българските ученици са постигнали резултат, значително под средния за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Този резултат показва, че 15-16-годишните ученици в България не могат да решават проблеми с помощта на математически средства. Тяхната математическа подготовка изостава в сравнение с подготовката на учениците в развитите европейски държави.
По-тревожният проблем е, че 43,8% от учениците са с постижения под критичния праг. Това са ученици, които не притежават знанията и уменията, необходими за тяхната успешна реализация по-нататък, а с това се поставя под съмнение и способността им да участват пълноценно в обществения живот.
Тези проблеми не са нови и изследването само потвърждава, че са налице съществени пропуски в подготовката на българските ученици по математика.
Време е и ние да потърсим ефективни методи и средства за подобряване на качеството на обучението по математика. За съжаление, единственият извод в анализа, направен от МОН по повод постигнатите резултати, беше за необходимостта от разширяване на целодневното обучение. Надяваме се, че разбирането за необходимостта от обучение в изследователски дух, вдъхновило проекта MASCIL, ще продобие по-широка популярност в средите на учителската общност, което ще доведе до адекватни управленски решения.
