| Обект №: | 01 |
| Наименование: | Патриаршеска катедрала Св. Александър Невски |
| Тип на местонахождението: | Патриаршеска катедрала |
| Камбани: | |
| Местонахождение: | София, България |
| Адрес: | София |
| GPS координати: | 42˚41’45.28’’ N, 23˚19’57.36’’ E |
| Описание: | Храм-паметник Св. Александър Невски е най-големият действащ православен храм на Балканите (дълъг 74 м и широк 51 м). Катедрален храм на българския патриарх с особено национално значение. Построен върху стария софийски некропол, “Св. Ал. Невски” е замислен като паметник на Освобождението, посветен на велик руски светец, княз, пълководец и патрон на царя-освободител. Решението за построяването е взето през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. На 19.2.1882 г., -годишнината от възцаряването на руския цар Александър II и деня на подписването на Сан Стефанския мирен договор, е положен основният му камък. Храмът е изграден в периода 1904-1913 г. по проект на руския архитект проф. Ал. Померанцев. След превземането на Одрин на (13 март 1913 г.) тежкият звън на най-голямата камбана отеква за първи път. От 1914 г. храмът е отворен за посещения, но в него не се служело. Отваря врати едва на 12 септември 1924 г. по времето на Цар Борис III, когато се освещават трите му престола. Същата година е обявен за паметник на културата. През 1951 г. - за Патриаршеска катедрала. През 1998 г. от Св. Синод на Руската Православна Църква е подарена частица от чудотворните мощи на св. Ал. Невски, която се излага за поклонение по време на тържествените богослужения. Храмът е кръстокуполна базилика в преобладаващо византийски стил заради огромното централно кубе, съчетан с руски и български мотиви, различими в стила на камбанарията. Покрит с мед и злато, увенчан с позлатени кръстове, на фасадата му свети прекрасна мозаична икона на св. Ал. Невски. Има три олтарни абсиди, на Св. Ал. Невски, Св. Цар Борис I и на Св. Св. Кирил и Методий. Архитектурата и зографията (с 82-те маслени икони и 273 темперни стенописи) взаимно се допълват. Олтарът, троновете и амвонът са мраморни. През 1965 г. в криптата на храма, филиал на Националната Художествена галерия, е открита постоянна представителна за иконописта по българските земи изложба с над 300 експоната, датиращи от IX в. до кр. на XIX в. Централният купол, както и този на камбанарията, са позлатени. Позлатата е подновена през 2003 г. със средства на Министерство на културата. Камбанарията се намира на върха на 53 метровата кула, до нея се стига от хоровия балкон по спираловидна стълба с 210 стъпала. Площадката на камбанарията, на скеле, подпряно в осемте й краища са монтирани камбаните - 12 на брой, с общо тегло 23 тона, които са изработени в Москва и дарени в комплект през 1911 г. Камбаните се бият ръчно. При биенето те остават неподвижни чрез система от различни въжета и педал се движат само езиците. Повече от 20 години звънар е Мария Зъбова. |
| Притежател: | Българска Патриаршия |
| Начин на придобиване: | дарение |
| |
