| Начало | | За проекта | | Обекти | | Търсене | | Допълнителни |
| Обекти | | Местоположения | | Паспорти | | Изследвания | | Медиа записи |
Електронен паспорт на обекти камбана по местоположение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
ЕЛЕКТРОНЕН ПАСПОРТ на камбаните в Национален исторически музей | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Проучване и паспортизация на уникални камбани от историческото и културно наследство на България и създаване на аудио и видео архив с помощта на съвременни технологии - Bell Проект, финансиран от Министерство на образованието и науката. Изпълняван от Институт по математика и информатика при БАН в сътрудничество с: Институт за фолклор – БАН Институт по механика – БАН Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" Национален военен университет "Васил Левски", В. Търново Регионалин исторически музей, В.Търново Регионална народна библиотека "П. Р. Славейков", В. Търново Фондохранилището на дигиталния и хартиения архив и картотеката с паспортите се намират в библиотеката на ИМИ-БАН. | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| НИМ е най-големият музей в България и сред големите музеи в Европа. Създаден е с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет на НРБългария от 5 май 1973 г. Първата представителна експозиция е открита през 1984 г. в чест на 1 300-годишнината от създаването на Българската държава в сградата на Съдебната палата в центъра на столицата. По решение на Министерския съвет от април 1997 г. НИМ е преместен през пролетта на 2000 г. в Дом №1 на Президентската резиденция Бояна и става най-добре охраняваният музей в страната. Новата експозиция е тържествено открита от Министър-председателя на 29 юни 2000 г. В музея се съхраняват над 650 000 паметника на културата от праисторията до наши дни – най-ценните за българската история и култура. Две 70-килограмови бронзови камбани, едната от които е най-старата в Европа, постъпват в НИМ през април 2002 г. Реликвите са предоставени на музея, за да бъдат консервирани, проучени и включени в изложба Християнско изкуство – експонирана у нас и в чужбина. Музейни специалисти и общински власти в Мелник и Сандански успели да изземат ценните камбани от иманяри, копали в руините на старата църква Св. Никола в Мелник. Това са единствените средновековни камбани, откривани в нашите земи. Схема на камбаните: Медиа: | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Камбана № 0201 Медиа: Технически данни:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Художествено оформление Камбани 1 и 2 от църквата Св. Никола в Мелник са най-старите запазени до днес паметници от този род. Предположението, че камбана 2 е била предназначена за църквата на съседния манастир Св. Харалампий - Св. Архангели засега остава само като хипотеза. Най-вероятно и двете камбани – от 1209/1211 г. и от 1270 г. са били предназначени и използвани в църквата Св. Никола. От надписа на камбаната става известен дарителят й, Д. М. Пирота, чието име, в традициите на християнската скромност, е изписано с много ситни букви. Не може да има съмнение, че това е виден, и богат, мелнишки гражданин, който през 1270 г. е подарил на митрополитската църква още една камбана. За жалост неговото име не е известно от нито един друг исторически или археологически извор. В надписа дарителят поръчал да величаят император Михаил VІІІ Палеолог, който отново превзел от латинците Цариград, като нов император Константин І. Камбаната е точно датирана в месец март 1270 г. Вероятно първоначално камбаната е била поставена, заедно с камбаната на деспот Алексий Слав, в свободностоящата кула-звънарна, чийто останки се намериха при археологическото проучване на църквата Св. Никола. През ХVІІІ-ХІХ в. Двете камбани са била поставена в новоизградена кула-звънарна в югозападната част на църквата. Местоположението и архитектурният изглед на съоръжението е известно единствено от архивна снимка, съхранявана днес в руските архиви. Изглежда, че снимката е правена от руския учен П. Милюков, който посещава Мелник през 1900 г.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Камбана № 0202 Медиа: Технически данни:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Художествено оформление Камбаната е най-ранният средновековен паметник от този тип и това вече е достатъчно за да определи историческото й значение като изключително високо. В надписа върху нея липсва указание за годината на нейната направа, поради което сме длъжни да я разположим най-общо във времето на управлението на деспот Алексий Слав - 1209-1230 г., когато столица на държавата му е силният и голям средновековен град Мелник. Все пак в надписа се съдържат някои податки, които могат да позволят разполагането на изработката на камбаната повече в началото на управлението на деспота. Ключова дума тук е ΤΟ ΝΟΣ[Σ]ΙΟΝ и нейното четене. Ако разчитането е вярно, думата би означавала детенце, но без да се уточнява неговия пол. Това е възможно само, ако камбаната е поръчана преди раждането на детето, чийто пол е бил още неизвестен. В такъв слручай надписът върху камбаната е единствен известен ни исторически извор, свидетелстващ, че деспот Алексий Слав е имал дете – неизвестно по пол, име и година раждане. Във всеки случай, раждането на детето ще трябва да отнесем не много след сватбата на Алексий Слав с извънбрачната, и малолетна, дъщеря на цариградския латински император Анри през 1208 г. Възможно, макар и по-малко вероятно, е четенето ΤΟ ΝΟΣΟΝ бедствието. Такова четене е възможно само ако приемем не висока грамотност на майстора-леяр. Тогава ще трябва да разположим изработването на камбаната веднага след голямото земетресение в Мелник през 1211 г. И при двете четения, като по-вероятен е преводът детенцето, времето на изработката на камбаната ще трябва да разположим в края на първото или в самото начало на второто десетилетие на ХІІІ в., вероятно в 1209-1211 г. Вероятно първоначално камбаната е била поставена в специално изградена за нея свободностояща кула-звънарна, чийто останки се намериха при археологическото проучване. През ХVІІІ-ХІХ в. камбаната е била поставена в новоизградена кула-звънарна в югозападната част на църквата. Местоположението и архитектурният изглед на съоръжението е известно единствено от архивна снимка, съхранявана днес в руските архиви. Изглежда, че снимката е правена от руския учен П. Милюков, който посещава Мелник през 1900 г.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Камбана № 0203 Медиа: Технически данни:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Художествено оформление Бронзова – почистена от патината. С форма на пресечен конус. Издължено тяло с изразена извивка в долния край. Камбаната е експонирана в НИМ – София. Има анотиращ текст, от който става ясно, че е подарена на Преображенския манастир от император Александър ІІ. На раменния пояс – фина украса от растителни орнаменти в дълбоки фестони, обърнати нагоре и подчертани от две релефни успоредни линии, опасващи цялата обиколка. В средния пояс – фина релефна украса в широка ивица от геометрични орнаменти. Между две групи преплетени сърцевидни мотиви са разположени кръгове с вписани в тях осемлъчни звезди, осемлистни розети и равнораменни кръстове. В полетата между кръстовидно групираните кръгове се извиват тънки ластари. В широката ивица в богато украсени медальони са изобразени Христос Вседържател, Богородица с Младенеца и Св. Николай. Над украсата – врязан едноредов надпис със старобългарски букви: ПРІОБР¼ТЕНЪ СТАРАНІЕМЪ АРХИМАНДРИТА АН²ІМА Под украсата, в чистото поле има друг едноредов надпис: ОТЛИТЪ СЕИ КОЛОКОЛЪ ВЪ МОСКВ¼ НА ЗАВОД¼ ПОЧЕТНАГО ГРАЖ. АНДРЕ¾ ДМИТ. САМГИНА В. 44 П. 10 Ф. (цифрите са врязани, а за разделител са поставени шест монетовидни релефа) В долния пояс на извивката – две успоредни релефни линии. Под тях – редуващи се растителни мотиви с фин релеф, които са обединени чрез тънка релефна линия, опасваща цялата обиколка. Езикът липсва. Ушите са Т-образни, групирани кръстовидно. Хванати чрез сводест отвор с поставена в него метална скоба, която прикрепя камбаната на специална стойка. Няма данни |
Експериментална страница, мултимедиен фонд BellKnow.
Изградена от екип на ИМИ, БАН