| Начало | | За проекта | | Обекти | | Търсене | | Допълнителни |
| Обекти | | Местоположения | | Паспорти | | Изследвания | | Медиа записи |
Електронен паспорт на обект камбана | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
ЕЛЕКТРОНЕН ПАСПОРТ на камбаните в Патриаршеска катедрала Св. Александър Невски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Проучване и паспортизация на уникални камбани от историческото и културно наследство на България и създаване на аудио и видео архив с помощта на съвременни технологии - Bell Проект, финансиран от Министерство на образованието и науката. Изпълняван от Институт по математика и информатика при БАН в сътрудничество с: Институт за фолклор – БАН Институт по механика – БАН Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" Национален военен университет "Васил Левски", В. Търново Регионалин исторически музей, В.Търново Регионална народна библиотека "П. Р. Славейков", В. Търново Фондохранилището на дигиталния и хартиения архив и картотеката с паспортите се намират в библиотеката на ИМИ-БАН. | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Храм-паметник Св. Александър Невски е най-големият действащ православен храм на Балканите (дълъг 74 м и широк 51 м). Катедрален храм на българския патриарх с особено национално значение. Построен върху стария софийски некропол, “Св. Ал. Невски” е замислен като паметник на Освобождението, посветен на велик руски светец, княз, пълководец и патрон на царя-освободител. Решението за построяването е взето през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. На 19.2.1882 г., -годишнината от възцаряването на руския цар Александър II и деня на подписването на Сан Стефанския мирен договор, е положен основният му камък. Храмът е изграден в периода 1904-1913 г. по проект на руския архитект проф. Ал. Померанцев. След превземането на Одрин на (13 март 1913 г.) тежкият звън на най-голямата камбана отеква за първи път. От 1914 г. храмът е отворен за посещения, но в него не се служело. Отваря врати едва на 12 септември 1924 г. по времето на Цар Борис III, когато се освещават трите му престола. Същата година е обявен за паметник на културата. През 1951 г. - за Патриаршеска катедрала. През 1998 г. от Св. Синод на Руската Православна Църква е подарена частица от чудотворните мощи на св. Ал. Невски, която се излага за поклонение по време на тържествените богослужения. Храмът е кръстокуполна базилика в преобладаващо византийски стил заради огромното централно кубе, съчетан с руски и български мотиви, различими в стила на камбанарията. Покрит с мед и злато, увенчан с позлатени кръстове, на фасадата му свети прекрасна мозаична икона на св. Ал. Невски. Има три олтарни абсиди, на Св. Ал. Невски, Св. Цар Борис I и на Св. Св. Кирил и Методий. Архитектурата и зографията (с 82-те маслени икони и 273 темперни стенописи) взаимно се допълват. Олтарът, троновете и амвонът са мраморни. През 1965 г. в криптата на храма, филиал на Националната Художествена галерия, е открита постоянна представителна за иконописта по българските земи изложба с над 300 експоната, датиращи от IX в. до кр. на XIX в. Централният купол, както и този на камбанарията, са позлатени. Позлатата е подновена през 2003 г. със средства на Министерство на културата. Камбанарията се намира на върха на 53 метровата кула, до нея се стига от хоровия балкон по спираловидна стълба с 210 стъпала. Площадката на камбанарията, на скеле, подпряно в осемте й краища са монтирани камбаните - 12 на брой, с общо тегло 23 тона, които са изработени в Москва и дарени в комплект през 1911 г. Камбаните се бият ръчно. При биенето те остават неподвижни чрез система от различни въжета и педал се движат само езиците. Повече от 20 години звънар е Мария Зъбова. Схема на камбаните: Медиа: | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Камбана № 0103 Медиа: Технически данни:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Художествено оформление Материал - сплав олово, сребро и мед. С форма на пресечен конус. Късо тяло с малка плавна извивка. На раменния пояс – растителни орнаменти, оформени в дълбоки фестони, обърнати нагоре. Едър едноредов надпис с черковнославянски букви: ВОСПОИТЕ ГДЕВИ (скр. от Господеви) П¼СНЬ НОВÓ ХВАЛЕТЕ ЕГО ВЪ ЦРКВИ ПРпБНIХЪ ХВАЛИТЕ ЕГО В КИМВАЛ¼ХЪ ВОСКЛИЦАНIЯ /ПС:149.।; 150.5\. На средния пояс – широка ивица от преплетени растителни орнаменти и кръгове с вписани розети, организирани кръстовидно. В украсата са разположени четири богато орнаментирани медальона с релефни изображения на: Св. Ал. Невски, Св. Цар Борис, Прсв. Богородица, Иисус Христос. Медальонът на Св. Цар Борис в долната си част е оформен като герб. В горната част на украсата и между надписа – две срещуположни релефни изображения на серафими. На долния пояс – растителни орнаменти. Едър двуредов надпис с черковнославянски букви: ХРАМЪ СВ. АЛЕКСАНДРЪ НЕВСКИ ВЪ СОФИЯ. ВЪЗДИГНАТЪ ВЪ ЦАРÓВАНЕТО НА НАЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЬ ФЕРДИНАД I СЪ ИЖДИВЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ ЗА СПОМЕНЪ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ. ИЗЛ¼НА НА 26 МАЙ 1911 ГОДИНА В Л¼ЯРНИЦАТА НА П. Н. ФИНЛЯНДСКИ (три монетовидни релефа с изображение на двуглав орел) ВЪ МОСКВА ТЕЖИНА 11758 КИЛОГРАМА. Биенето започва винаги с тази най-голяма камбана. Камбаните не следват осемтоналната музикална система, а природна, хармонична система, състояща се от тонове и полутонове. Това се дължи на пропорционалността в теглото им, всяка камбана е на половина по-лека от предишната. Двете най-големи камбани (№1 и №3) държат такта или исото и се бият от още двама звънари. Езиците на най-големите камбани тежат около тон, поради което преди да избият звука с тях, звънарите трябва първо да ги разклатят.
|
Експериментална страница, мултимедиен фонд BellKnow.
Изградена от екип на ИМИ, БАН