Начало | За проекта | Обекти | Търсене | Допълнителни
Обекти | Местоположения | Паспорти | Изследвания | Медиа записи



Електронен паспорт на обект камбана






ЕЛЕКТРОНЕН ПАСПОРТ
на камбаните в
Църква Свето Рождество Богородично – Катедрална църква, Велико Търново

Проучване и паспортизация на уникални камбани от историческото
и културно наследство на България и създаване на аудио и видео архив
с помощта на съвременни технологии - Bell
Проект, финансиран от
Министерство на образованието и науката.
Изпълняван от
Институт по математика и информатика при БАН
в сътрудничество с:
Институт за фолклор – БАН
Институт по механика – БАН
Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"
Национален военен университет "Васил Левски", В. Търново
Регионалин исторически музей, В.Търново
Регионална народна библиотека "П. Р. Славейков", В. Търново


































Фондохранилището на дигиталния и хартиения архив и картотеката с паспортите се намират в библиотеката на ИМИ-БАН.


Историческа справка


Църквата е построена за времето 1842-1844 г. от майстор Колю Фичето. В нея е отслужен благодарствен молебен при влизането в Търново на руските войски – освободители през 1877 г. По това време тя вече има ролята на съборна (катедрална). Тук служат всички търновски митрополити при важни събития от местно и национално значение. В търновската катедрала полагат клетва българските князе Александър І Батенберг и Фердинанд І. Тя е храмът, който посещават народните представители от Учредителното и Великите народни събрания, проведени в Търново. По време на катастрофалното земетресение от 1913 г. катедралата е разрушена до основи, но камбанарията остава – макар и силно повредена. През същата година край руините е издигнат временен параклис за нуждите на енорията и е взето решение повредената камбанария да се събори. При разчистване на останките е открит основният камък и актът за полагането му, в който е посочена датата 8 септември 1888 г. и е подписан от митрополит Климент, кметът П. Славков и видни търновски първенци и свещеници. Една от най-късно възстановените след земетресението сграда във Велико Търново е катедралният храм РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО. Основният камък на новата катедрала е положен през 1924 г. Завършена и осветена е през 1934 г. При оформянето на интериора влагат своя труд много известни майстори и творци. Дарителката на средствата за дърворезбените елементи, Й. Ганчева пожелава те да бъдат дело на П. Кушлев. Вратите са изработени от славонски дъб от софийския професор Травницки. Стенописването на храма правят видните български художници Д. Гюдженов, Ат. Велев, Н. Кожухаров и П. Сеферов. Камбаните са руски, изработени стилно и отбелязващи чрез надписи преминаването на река Дунав от руските освободителни войски. Пространството на храма е приютило гробовете на двамата заслужили общественици и архиейреи – Климент и Антим. И днес катедралният храм РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО във Велико Търново е средоточие на вяра, история и съвременен духовен живот.


Схема на камбаните:

Медиа:


Камбана № 0302


Медиа:

Технически данни:

Местонахождение: Църква Свето Рождество Богородично – Катедрална църква, Велико Търново
Адрес: Велико Търново, България,
Координати: 43˚4’53.37’’ N, 25˚38’37.66’’ E
Тип: църковна камбана
Материал: Бронзова – патинирана.
Външна височина: 45 sm
Вътрешна височина: 43 sm
Външен горен диаметър: 29 sm
Външен долен диаметър: 54.5 sm
Горна максимална дебелина на стената: sm
Долна максимална дебелина на стената: sm
Тежест: 7п 01ф kg
Плътност:
Състояние на камбаната: Лошо
Основен тон в момента на удара: , Означение на музикалния тон:
Изработена от: П. Оловянщиков
През година: , Период:
Място на създаване: Ярославл, Русия
Собственик и съхранител: Българска Патриаршия
Начин на придобиване: предоставени
Историческа ценност: Висока културно-историческа стойност


Художествено оформление


Бронзова – патинирана. С форма на пресечен конус. Дълго тяло с малка извивка в долния край. Счупена по цялата обиколка. На раменния пояс – фестони от релефни растителни орнаменти, обърнати нагоре. В средния пояс е разположена голяма ивица от едри преплетени растителни орнаменти между два мотива от въжеста ивица, едри точки и плътна ивица. Под нея – повторение на раменната украса, като фестоните са по-дребни и обърнати надолу. Всред украсата са разположени два големи медальона с изображения на Св. Георги и Св.Св. Кирил и Методий. В долния пояс – на извивката е разположен релефен едър едноредов надпис на черковнославянски: (малък равнораменен кръст) ВЕЧЕРЪ ЗАУТРА И ПОЛУДН¼ ПОВ¼МЪ И ВОЗВЕЩУ И УСЛЬІШАТЪ ГЛАСЪ МОИ. А най-долу е разположен релефен едър едноредов надпис с черковнославянски букви: ЛИТЪ ВЪ ЗАВОД¼ ПОРФИРИ¾ ОЛОВ¾ННШИЙКОВА ВЪ ¾РОСЛАВЛЬ В¼СЪ 7 (издълбано в малко изпъкнало правоъгалниче) ПУД 1 (издълбано в малко изпъкнало правоъгалниче) ФУН (малък равнораменен кръст). Буквите на всички надписи са леко фестонирани. Езикът е метален – дълъг, завършващ с цилиндрична топка с отвор, в което е завързано въжето. Окачен е без междинна халка. Ушите са метални и хванати за гредите чрез железни вериги.

Анализ на звука


Няма данни


Експериментална страница, мултимедиен фонд BellKnow.
Изградена от екип на ИМИ, БАН