| Начало | | За проекта | | Обекти | | Търсене | | Допълнителни |
| Обекти | | Местоположения | | Паспорти | | Изследвания | | Медиа записи |
Електронен паспорт на обект камбана | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
ЕЛЕКТРОНЕН ПАСПОРТ на камбаните в Църква Свето Рождество Богородично – Катедрална църква, Велико Търново | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Проучване и паспортизация на уникални камбани от историческото и културно наследство на България и създаване на аудио и видео архив с помощта на съвременни технологии - Bell Проект, финансиран от Министерство на образованието и науката. Изпълняван от Институт по математика и информатика при БАН в сътрудничество с: Институт за фолклор – БАН Институт по механика – БАН Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" Национален военен университет "Васил Левски", В. Търново Регионалин исторически музей, В.Търново Регионална народна библиотека "П. Р. Славейков", В. Търново Фондохранилището на дигиталния и хартиения архив и картотеката с паспортите се намират в библиотеката на ИМИ-БАН. | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Църквата е построена за времето 1842-1844 г. от майстор Колю Фичето. В нея е отслужен благодарствен молебен при влизането в Търново на руските войски – освободители през 1877 г. По това време тя вече има ролята на съборна (катедрална). Тук служат всички търновски митрополити при важни събития от местно и национално значение. В търновската катедрала полагат клетва българските князе Александър І Батенберг и Фердинанд І. Тя е храмът, който посещават народните представители от Учредителното и Великите народни събрания, проведени в Търново. По време на катастрофалното земетресение от 1913 г. катедралата е разрушена до основи, но камбанарията остава – макар и силно повредена. През същата година край руините е издигнат временен параклис за нуждите на енорията и е взето решение повредената камбанария да се събори. При разчистване на останките е открит основният камък и актът за полагането му, в който е посочена датата 8 септември 1888 г. и е подписан от митрополит Климент, кметът П. Славков и видни търновски първенци и свещеници. Една от най-късно възстановените след земетресението сграда във Велико Търново е катедралният храм РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО. Основният камък на новата катедрала е положен през 1924 г. Завършена и осветена е през 1934 г. При оформянето на интериора влагат своя труд много известни майстори и творци. Дарителката на средствата за дърворезбените елементи, Й. Ганчева пожелава те да бъдат дело на П. Кушлев. Вратите са изработени от славонски дъб от софийския професор Травницки. Стенописването на храма правят видните български художници Д. Гюдженов, Ат. Велев, Н. Кожухаров и П. Сеферов. Камбаните са руски, изработени стилно и отбелязващи чрез надписи преминаването на река Дунав от руските освободителни войски. Пространството на храма е приютило гробовете на двамата заслужили общественици и архиейреи – Климент и Антим. И днес катедралният храм РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО във Велико Търново е средоточие на вяра, история и съвременен духовен живот. Схема на камбаните: Медиа: | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Камбана № 0304 Медиа: Технически данни:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Художествено оформление Бронзова – патинирана. С форма на пресечен конус. Малко тяло с голяма извивка в долния край. На раменния пояс е разположен едър релефен едноредов черковнославянски надпис – нечетлив: ...ВЕСЕЛИТС¾ ЦАР¼ (малък равнораменен кръст) ГОСПОДИ ТВОЕЮ ВОЗВЕС... В средния пояс – широка ивица от едри релефни преплетени растителни орнаменти, ограничени от две успоредни изпъкнали линии. Ивицата се прекъсва от два срещуположни големи медальона с изображения на Св. Николай и Мъченик за вярата (носещ кръст). В долния пояс – на извивката са разположени три успоредни изпъкнали линии. А най-долу е разположен релефен едър едноредов надпис с черковнославянски букви: (малък равнораменен кръст) ЗАВОДА ПОРФИРИІ¾ ИВАНОВИЧА ОЛОВ¾ННШИЙКОВА ¾РОСЛАВЛ¼ В¼СУ ПУД (малко изпъкнало правоъгалниче – няма нанесена цифра) ФУН (малко изпъкнало правоъгалниче – няма нанесена цифра). Буквите на всички надписи са леко фестонирани. Езикът е метален – дълъг, завършващ с цилиндрична топка с отвор, в което е завързано въжето. Окачен е без междинна халка. Ушите са метални и хванати за гредите чрез железни вериги.
|
Експериментална страница, мултимедиен фонд BellKnow.
Изградена от екип на ИМИ, БАН