| Начало | | За проекта | | Обекти | | Търсене | | Допълнителни |
| Обекти | | Местоположения | | Паспорти | | Изследвания | | Медиа записи |
Електронен паспорт на обект камбана | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
ЕЛЕКТРОНЕН ПАСПОРТ на камбаните в Църква Свето Рождество Богородично – Катедрална църква, Велико Търново | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Проучване и паспортизация на уникални камбани от историческото и културно наследство на България и създаване на аудио и видео архив с помощта на съвременни технологии - Bell Проект, финансиран от Министерство на образованието и науката. Изпълняван от Институт по математика и информатика при БАН в сътрудничество с: Институт за фолклор – БАН Институт по механика – БАН Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" Национален военен университет "Васил Левски", В. Търново Регионалин исторически музей, В.Търново Регионална народна библиотека "П. Р. Славейков", В. Търново Фондохранилището на дигиталния и хартиения архив и картотеката с паспортите се намират в библиотеката на ИМИ-БАН. | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Църквата е построена за времето 1842-1844 г. от майстор Колю Фичето. В нея е отслужен благодарствен молебен при влизането в Търново на руските войски – освободители през 1877 г. По това време тя вече има ролята на съборна (катедрална). Тук служат всички търновски митрополити при важни събития от местно и национално значение. В търновската катедрала полагат клетва българските князе Александър І Батенберг и Фердинанд І. Тя е храмът, който посещават народните представители от Учредителното и Великите народни събрания, проведени в Търново. По време на катастрофалното земетресение от 1913 г. катедралата е разрушена до основи, но камбанарията остава – макар и силно повредена. През същата година край руините е издигнат временен параклис за нуждите на енорията и е взето решение повредената камбанария да се събори. При разчистване на останките е открит основният камък и актът за полагането му, в който е посочена датата 8 септември 1888 г. и е подписан от митрополит Климент, кметът П. Славков и видни търновски първенци и свещеници. Една от най-късно възстановените след земетресението сграда във Велико Търново е катедралният храм РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО. Основният камък на новата катедрала е положен през 1924 г. Завършена и осветена е през 1934 г. При оформянето на интериора влагат своя труд много известни майстори и творци. Дарителката на средствата за дърворезбените елементи, Й. Ганчева пожелава те да бъдат дело на П. Кушлев. Вратите са изработени от славонски дъб от софийския професор Травницки. Стенописването на храма правят видните български художници Д. Гюдженов, Ат. Велев, Н. Кожухаров и П. Сеферов. Камбаните са руски, изработени стилно и отбелязващи чрез надписи преминаването на река Дунав от руските освободителни войски. Пространството на храма е приютило гробовете на двамата заслужили общественици и архиейреи – Климент и Антим. И днес катедралният храм РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО във Велико Търново е средоточие на вяра, история и съвременен духовен живот. Схема на камбаните: Медиа: | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Камбана № 0305 Медиа: Технически данни:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Художествено оформление Бронзова – патинирана. С форма на пресечен конус. Малко тяло с голяма извивка в долния край. На раменния пояс е разположена украса от растителни орнаменти – фестони, обърнати нагоре и под тях въжеста лента и венец от едри точки. В средния пояс – два големи срещуположни медальона, обхващащи целия пояс. В единия медальон е изобразен Архангел Михаил. Другото изображение е неясно. Между медальоните са разположени единични осемлистни розети. На прехода към долния пояс – украсата от раменния пояс с по-едри и обърнати надолу фестони. В долния пояс е разположен двуредов релефен надпис с черковнославянски букви: ЛИТЪ ВЪ ЗАВОД¼ ПОРФИРИ¾ ОЛОВ¾ННШИЙКОВА ВЪ ¾РОСЛАВЛ¼ В¼СЪ ПУД (малко изпъкнало правоъгалниче – няма нанесена цифра) ФУН (малко изпъкнало правоъгалниче – няма нанесена цифра). Най-долу – едноредов нечетлив черковнославянски надпис, с изхабени и повредени букви: ... СЛАВН¼ИШУЮ БЕЗЪ...РАВНЕНІ¾ ... ВЪЗВЕЛИЧИТИТ¾ БОГОРОДИЦ¼ .... Езикът е чугунен – потъмнял. Дълъг, завършващ с цилиндрична топка с отвор, в който е завързано въжето. Окачен е директно – като кука. Ушите са метални, Т-образни и окачени близо до гредите чрез вериги.
|
Експериментална страница, мултимедиен фонд BellKnow.
Изградена от екип на ИМИ, БАН