| Начало | | За проекта | | Обекти | | Търсене | | Допълнителни |
| Обекти | | Местоположения | | Паспорти | | Изследвания | | Медиа записи |
Електронен паспорт на обект камбана | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
ЕЛЕКТРОНЕН ПАСПОРТ на камбаните в Църква Свети Николай, Велико Търново | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Проучване и паспортизация на уникални камбани от историческото и културно наследство на България и създаване на аудио и видео архив с помощта на съвременни технологии - Bell Проект, финансиран от Министерство на образованието и науката. Изпълняван от Институт по математика и информатика при БАН в сътрудничество с: Институт за фолклор – БАН Институт по механика – БАН Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" Национален военен университет "Васил Левски", В. Търново Регионалин исторически музей, В.Търново Регионална народна библиотека "П. Р. Славейков", В. Търново Фондохранилището на дигиталния и хартиения архив и картотеката с паспортите се намират в библиотеката на ИМИ-БАН. | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Като център на духовния живот в Търново през Възраждането се утвърждава църквата Св. Николай. Построена е на Варуша през 1834-36 г. въз основа на получен правителствен ферман и с благоволението на тогавашния гръцки владика Иларион Критски. Строежът й започва Майстор Иван Давдата, но след заболяването му я довършва калфата Колю Фичето, заради което го удостояват с титлата Майстор. Църквата Св. Николай е осветена на 6.ХІІ.1836 г. (Никулден). За пръв път в Търново богослужение на български език се въвежда в новопостроената църква. Заслугата е на Отец Зотик, даскал Стойко и други търновски първенци, които го издействат с големи трудности. По този повод П. Р. Славейков отбелязва, че именно тук се заражда българщината в града. През 1872 г., две години след извоюването на независимата българска църква, в двора на храма Св. Николай е издигната камбанария, която през 1875 г. е снабдена с камбана от Русия. Тя е втората в града църква, след Св. Константин и Елена, която заменя клепалото с камбана. След Освобождението доставят още две камбани и часовник за камбанарията. По време на земетресението през 1913 г. едната от тях пада и се счупва. Схема на камбаните: Медиа: | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Камбана № 0401 Медиа: Технически данни:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Художествено оформление Бронзова – патинирана. С форма на пресечен конус. Среднодълго тяло със средноголяма извивка в долния край – класическа форма на камбана. Около 500 кг. Прелята от старата руска камбана с добавяне на още материал. Звънът й е в тон фа. Най-отгоре на раменния пояс – релефна украса: венец от растителни орнаменти – лиана с листа от двете страни. Под него – кръгов надпис с шрифт, напомнящ старобългарски: СЛАВЕТЕ ГОСПОДА ЗАЩОТО Е БЛАГЪ И МИЛОСТТА МУ Е ВЕЧНА (+ равнораменен кръст с уширени навън рамена). В средния пояс са разположени релефни изображения в медальони – четири – Богородица с младенеца, Христос, Апостоли Петър и Павел и Свети Николай. Между медальоните – растителни мотиви, обвързани под формата на осморка, в горната част на която са изобразени херувими, а в долната се редуват факел и сърце с пламък. В долния пояс е поместен в кръг надпис с шрифт, напомнящ старобългарски: НАПРАВЕНА СЪ СОБСТВЕНИЯТЪ КАПИТАЛЪ НА ЦЪРКВА СВ. НИКОЛА ВЪ В.ТЪРНОВО. НАПРАВИЛЪ ХР.П.БЪЧВАРОВЪ ВЪ В.ТЪРНОВО 1900 г. кг 460. Езикът е метален – дълъг, завършващ с голяма овална топка със стеснение, в което е завързано въжето. Окачен е чрез междинна халка. Ръждясал и от едната страна счупен. Ушите са метални и хванати за гредите чрез железни тела.
|
Експериментална страница, мултимедиен фонд BellKnow.
Изградена от екип на ИМИ, БАН