| Начало | | За проекта | | Обекти | | Търсене | | Допълнителни |
| Обекти | | Местоположения | | Паспорти | | Изследвания | | Медиа записи |
Електронен паспорт на обект камбана | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
ЕЛЕКТРОНЕН ПАСПОРТ на камбаните в Манастир Свето Преображение Господне - Преображенски манастир, Велико Търново | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Проучване и паспортизация на уникални камбани от историческото и културно наследство на България и създаване на аудио и видео архив с помощта на съвременни технологии - Bell Проект, финансиран от Министерство на образованието и науката. Изпълняван от Институт по математика и информатика при БАН в сътрудничество с: Институт за фолклор – БАН Институт по механика – БАН Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" Национален военен университет "Васил Левски", В. Търново Регионалин исторически музей, В.Търново Регионална народна библиотека "П. Р. Славейков", В. Търново Фондохранилището на дигиталния и хартиения архив и картотеката с паспортите се намират в библиотеката на ИМИ-БАН. | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Манастирът Св. Преображение Господне е най-големият сред манастирите около средновековната българска столица и четвърти по големина в България. Дълго е наричан Сариния манастир по името на царица Сара-Теодора. Основан е през 1360 г. Обновен - през 1825 г. От 1849 до 1851 г. главната църква е стенописвана от големия български художник Захарий Зограф (1810-1853), оставил свой портрет в стенопис. Има и икони, рисувани от Станислав Доспевски (1827-1877). С висока художествена стойност е дърворезбата на иконостаса – дело на тревненски майстори. В годините на национално-освободителното движение манастирът е средище, в което съсредоточват дейността си едни от най-известните български революционери (отец Зотик, отец Матей Преображенски, Васил Левски, Филип Тотю, поп Харитон, Ангел Кънчев и други). Камбанарията с часовника е построена през 1861 г. от Майстор Колю Фичето. На нея има осем камбани и едно метално клепало. Имало е още една малка, която е преместена до църквата, за да се сигнализира с нея на закъснелите пътници и да се възвестява утрото. Най-голямата камбана е отлята в завода на Дмитрий Самгин в Москва. Тя е третата по големина в България – след тези в Храма Александър Невски и Храм-паметника в Шипка. Висока е 1 м, с диаметър 1,12 м и тежи 44 пуда и 10 фунта. От същия майстор са 4-та и 5-та, а 2-та е от завода на Андрей Самгин. Още една е отлята в Москва през 1879 г. и една – в Унгария през 1895 г. от Тхури Е. Другите камбани нямат надписи. Схема на камбаните: Медиа: | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Камбана № 0504 Медиа: Технически данни:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Художествено оформление Чугунена. С класическа форма на камбана – Късо тяло със силна извивка в долния край. Няма украса и надписи. Езикът е метален, дълъг. Завършва с малка цилиндрична топка с отвор, в който е привързано въжето. Другият му край е завързан за езика на съседната камбана – за да бият заедно. Ушите са Т-образни, групирани кръстовидно. Хванати са към гредите чрез дълги метални скоби. Няма данни |
Експериментална страница, мултимедиен фонд BellKnow.
Изградена от екип на ИМИ, БАН