Проект: |
Проучване и паспортизация на уникални камбани от историческото и културно наследство на България и създаване на аудио и видео архив с помощта на съвременни технологии |
Анотация: |
Камбани, храм "Св. Богородица" (Габрово) Bells, "Holy Virgin Mary" Church (Gabrovo)
|
Звук: |
|
Описание: |
5300.0203. Църква Св. Богородица - Габрово Преди църковните камбанарии се строят градските часовникови кули с часовникови механизми от ковано желязо и камбани за оповестяване на часовете. Часовниковите кули в Габрово са от 1811 г. и 1835 г. Камбаната, а вероятно и часовниковият механизъм в тази от 1811 г. са правени от габровски майстори (Къньо и Геньо Сахатчийски). Надписът на камбаната от другата часовникова кула е издълбан през 1792 г. на немски език и в превод гласи: “ Мене ме изля Йохан Георг Филградер във Виена”. Според надписа на самата кула, тази камбана е окачена на нея на 1 юли 1835 г. Вероятно е имало по-ранна кула, унищожена при разгрома на Габрово през 1798 г. Църквата “Св. Богородица” в Габрово е строена през 1865 г., а камбанарията – през 1933 г. Текстът на голямата камбана е: “кораб Д.М.Алексиев, София”, а на малката – “камбанолеяри Стоян Д. Алексиев и синове”. Съществува едно интересно сведение от историка Петър Цочев, което се отнася вероятно за по-старата сграда на църквата “Св. Богородица”: “Габровските камбани били прочути по цялата страна, но църквите им биели с дървени клепала. Габровци се опитали да поставят камбана, но не им разрешили. Занесли я в Соколския манастир. В деня на възкачването на престола на султан Азис (юни, 1862 г.) на двама габровци и м хрумва да използват празника за покачване на камбаната. Донасят я от манастира и на третия ден я окачват на черковната камбанария.. На сутринта с клепалата забива и камбаната. Това стряска турската управа и приятно изненадва габровци. Когато съответните турски служители идват да разберат какво става ги уверяват, че гражданството смята със звъна на новата камбана да засвидетелства най-тържествено своите верноподанически чуства. към новия султан. И така я оставят да бъде бита, като се примиряват със свършения факт.” Вестта за тази находчивост обикаля цяло Българско. Г.С.Раковски дори помества дописка за знаменателното събитие в “Дунавски лебед”. |
Фотограф: |
Генчо Петков |
Credit: |
Проект BELL: ИМИ - БАН |
|