Културно-историческо наследство: опазване, представяне, дигитализация

Цифрови технологии за е-учене на изкуство и култура

Десислава Панева-Маринова, Гита Сенка, Детелин Лучев, Максим Гойнов

стр. 12 - 21

DOI: doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_001

PDF
Още

Разработване на нови решения в областта на представянето и опазването на културно-историческото наследство в регион Север+

Галина Богданова

стр. 22 - 38

DOI: doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_002

PDF
Още

Заглавие: Разработване на нови решения в областта на представянето и опазването на културно-историческото наследство в регион Север+
Автори: Галина Богданова

Абстракт: Ускореното развитие на интердисциплинарните и цифровите технологии доведе до необходимостта от непрекъснати нови изследвания във всички области, включително и при опазването и представянето на културно-историческото наследство. Този доклад разглежда и представя дейности от проекта "Дигитално културно съкровище Север+" с участието на Института по математика и информатика към Българската академия на науките, за подобряване на достъпа и разпространението на културното наследство. Разгледани са някои от технологичните решения, разработени във връзка с цифровото преобразуване на материали, създадени в цифровия център, платформата и мрежата "Север+".

Ключови думи: Културно наследство, Метанаратив, Дигитализация, Методология

Получена: 01-05-2019 Приета: 31-05-2019 Публикувана: 31-05-2019

Цитиране: Bogdanova, G. (2019). Development of New Solutions in the Field of Presentation and Preservation of Cultural and Historical Heritage in The North+ Region. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 5(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 22–38. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_002

Проектът "По пътя на българските градинари" – идеи, резултати, перспективи

Илия Вълев, Галя Чохаджиева, Моника Тютюнкова

стр. 39 - 49

DOI: doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_003

PDF
Още

Заглавие: Проектът "По пътя на българските градинари" – идеи, резултати, перспективи
Автори: Илия Вълев, Галя Чохаджиева, Моника Тютюнкова

Абстракт: Българските градинари-гурбетчии безспорно са един от сериозните фактори в обогатяването на културно-историческото наследство в Европа през XIX и XX век. Този исторически факт обаче не е достатъчно познат и признат в по-широк мащаб. Ето защо по инициатива на Изследователския институт на българите в Унгария при Българското републиканско самоуправление в Унгария, с основното партньорство на Регионален исторически музей – Велико Търново, се сформира изследователски екип, включващ специалисти от различни научни, културни и образователни институции, който разработи проект за създаването на културен маршрут "По пътя на българските градинари". Статията разглежда идеите на проекта, постигнатите до този момент резултати и възможните перспективи за неговото развитие.

Ключови думи: културни маршрути, Съвет на Европа, градинари-гурбетчии, европейска идентичност, културно наследство

Получена: 01-05-2019 Приета: 31-05-2019 Публикувана: 31-05-2019

Цитиране: Valev, I., Chohadzhieva, G., Tyutyunkova, M. (2019). The Project "En Route of Bulgarian Gardeners" – Ideas, Results, Perspectives. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 5(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 39–49. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_003

Индо-българските дружества за приятелство като инструмент на политиката на България в Индия (50-80 години)

Виолина Атанасова

стр. 50 - 64

DOI: doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_004

PDF
Още

Архитектура с културна и обществена стойност запечатана в 150 годишната история на търновското читалище "Надежда"

Донка Колева

стр. 65 - 72

DOI: doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_005

PDF
Още

Заглавие: Архитектура с културна и обществена стойност запечатана в 150 годишната история на търновското читалище "Надежда"
Автори: Донка Колева

Абстракт: Любопитна е архитектурната история на театралния салон на читалище "Надежда", обявен през 1973 г. за историческа културна ценност от национално значение, и на библиотеката, декларирана през 1980 г. за архитектурно-строителна културна ценност. Салонът от 1886 г. е свързан със заседания на три Велики народни събрания и важни събития за утвърждаване на Третата българска държава. Библиотечната сграда с читалня и музей е построена през 1912 г. за събуждане на обществения живот и умственото и нравствено развитие на гражданите.
Една от традиционните задачите на читалищното настоятелство в миналото и днес е да търси средства за поддържане на този културен дом, който продължава завещаната от дедите ни мисия да съхранява и развива традиционните български ценности.

Ключови думи: Народно читалище "Надежда 1869"; архитектурна история; историческия на театрален салон

Получена: 01-05-2019 Приета: 31-05-2019 Публикувана: 31-05-2019

Цитиране: Koleva, D. (2019). Architecture with Culture and Social Value in the 150 Years History of Comunity Center Nadezhda "(Hope)", Veliko Tarnovo, Bulgaria. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 5(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 65–72. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_005

Дирекцията за обществена обнова и дирекцията на националната пропаганда през погледа на карикатуриста Райко Алексиев (1934-1943 Г.)

Мила Кръстева

стр. 73 - 85

DOI: doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_006

PDF
Още

Заглавие: Дирекцията за обществена обнова и дирекцията на националната пропаганда през погледа на карикатуриста Райко Алексиев (1934-1943 Г.)
Автори: Мила Кръстева

Абстракт: След преврата на 19 май 1934 г. времето на епизодичните пропагандни акции отстъпва на десетилетието, в което пропагандата се превръща в основен елемент от дейността на политическия елит в България. Дирекцията за обществена обнова и Дирекцията на националната пропаганда са институциите, които през 30-те и 40-те години на ХХ век в най-голяма степен формират политическите нагласи на българското общество. В този период вестник "Щурец" става част от ежедневието на българина и се превръща във възможност за комичното му осмисляне. До началото на Втората световна война карикатурите на Райко Алексиев отразяват обективно вътрешно- и външнополитическите събития, но след 1939 г. те се използват за постигане на внушения в полза на българските управляващи.

Ключови думи: карикатура, вестник "Щурец", пропаганда, Дирекцията за обществена обнова, Дирекцията на националната пропаганда

Получена: 01-05-2019 Приета: 31-05-2019 Публикувана: 31-05-2019

Цитиране: Krasteva, M. (2019). Social Renovation Department and National Propaganda Department through the Eyes of the Caricaturist Rayko Aleksiev (1934-1943). Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 5(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 73–85. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_006

Митологични архетипи в творчеството на Владимир Димитров - Майстора

Елена Панайотова

стр. 86 - 99

DOI: doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_007

PDF
Още

Заглавие: Митологични архетипи в творчеството на Владимир Димитров - Майстора
Автори: Елена Панайотова

Абстракт: В творчеството на големия български художник Владимир Димитров – Майстора са приложени митологични архетипи, изучавани днес теоретично в областта на визуалните изкуства. Открояват се архетипите на центъра, на сияйната светлина, на връзката на фигурите с фона. Майстора отразява феерията на невестата, нежността на майката и силата на отрудения стопанин – окъпани в златна светлина. Рисувайки, Майстора се прекланя пред красотата и съвършенството на "вечния живот". Тези теми, визуално разработени от Майстора, са предложени за изучаване и интерпретиране от ученици, които с възторг и ентусиазъм тръгват по стъпките на големия художник и показват високи резултати в своята творческа работа.

Ключови думи: Владимир Димитров – Майстора, митологични архетипи, вечен живот, визуални изкуства

Получена: 01-05-2019 Приета: 31-05-2019 Публикувана: 31-05-2019

Цитиране: Panayotova, E. (2019). Mythological Archetypes in the Work of Vladimir Dimitrov - The Master. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 5(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 86–99. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_007

Иконографията на свети Йоан Рилски през очите на поклонниците

Лиана Гълъбова

стр. 100 - 115

DOI: doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_008

PDF
Още

Заглавие: Иконографията на свети Йоан Рилски през очите на поклонниците
Автори: Лиана Гълъбова

Абстракт: Иконографското богатство на изображенията на свети Йоан Рилски отдавна привлича интердисциплинен научен интерес във връзка със съхранението, представянето и дигитализацията на богатото културно наследство на Рилския ставропигиален манастир като паметник на културата от световно значение и централен поклоннически свещен обект на България. Иконите, църковните символи и молитвените шествия като елемент на туристическото брандиране на поклонничеството достигат до границата на светските и религиозни културни практики представящи живото православно наследство. Проучването на визуалната репрезентация на образа на българския светец-покровител в художествено-богословски детайли заслужава интерес в контекста на йеротопията на култа към светиите, техните мощи и икони и други обекти свързани с почитането им.

Ключови думи: Поклонничество, Свети Йоан Рилски, Иконография, Възприемане на църковното изкуство, Туристическо Брандиране

Получена: 01-05-2019 Приета: 31-05-2019 Публикувана: 31-05-2019

Цитиране: Galabova, L. (2019). Iconography of Saint John of Rilla through the Eyes of Pilgrims. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 5(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 100–115. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_008

Образът на свети Йоан Рилски в светите места и устойчивия туристически ефект от поклонничеството

Паскал Пиперков, Лиана Гълъбова

стр. 116 - 138

DOI: doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_009

PDF
Още

Заглавие: Образът на свети Йоан Рилски в светите места и устойчивия туристически ефект от поклонничеството
Автори: Паскал Пиперков, Лиана Гълъбова

Абстракт: Изображенията на Свети Йоан Рилски са част от десетгодишната институционализирана традиция на поклонническия път към централното свето място в българия, ставропигиалния манастир "Успение Богородично" в Рила планина. Поклонниците следват стъпките на средновековните българи по пътя на историческите пренасяния на мощите на преподобни светец. Създавайки нова религиозна и туристическа практика, съвременните православни туроператори и местните власти организират популярно събитие по-богато от някогашното спешно църковно шествие. Вървейки през страната по Светия Рилски път всяко лято за повече от месец, поклонниците носят, откриват и обменят свещени изображения на българския светец-покровител, които вдъхновяват хора и общности и носят културна ценност и туристическа устойчивост в отдалечени и притихнали свети места.

Ключови думи: поклонничество, Свети Йоан Рилски, икони, църковно изкуство, устойчив туризъм

Получена: 01-05-2019 Приета: 31-05-2019 Публикувана: 31-05-2019

Цитиране: Piperkov, P., Galabova, L. (2019). Image of Saint John of Rilla and the Sustainable Tourist Effect of Pilgrimage. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 5(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 116–138. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_009

Една емблематична находка за Великата лавра "Св. Четиридесет мъченици"

Мирко Робов

стр. 139 - 149

DOI: doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_010

PDF
Още

Заглавие: Една емблематична находка за Великата лавра "Св. Четиридесет мъченици"
Автори: Мирко Робов

Абстракт: Ключът е открит в северния двор на манастира "Св. 40 мъченици", приблизително там, където вероятно е била ситуирана северната порта на комплекса. Като пластична двуизмерна творба ключът е с форма на изправена човешка фигура. Принадлежи към ключовете за катинари с отключване чрез преплъзване. Изработен е от желязо чрез изковаване, със сложен заключващ код. Ключът изобразява изправена човешка фигура, в правилни пропорции, като двете ръце са встрани, отпуснати по протежение на тялото. Общият силует, пропорциите, характерът на облеклото и моделировката на главата с покривалото върху нея доближават фигурата до изображение на монах, в съответствие с предназначението на находката като ключ на главната порта на манастира "Св. 40 мъченици" в Търново.

Ключови думи: ключ, монах, порта, расо, подрасник, манастир, кофар

Получена: 01-05-2019 Приета: 31-05-2019 Публикувана: 31-05-2019

Цитиране: Robov, M. (2019). The Key to the Great Lavra "Holy Forty Martyrs". Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 5(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 139–149. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_010

Приложение 1. (Иконографията на свети Йоан Рилски през очите на поклонниците)

Лиана Гълъбова

стр. 150 - 165

DOI: doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2019_1_011