Дмитрий Рытов
стр. 11 - 21
 
Заглавие: Повышение квалификации педагогов-музыкантов с применением дистанционных цифровых образовательных технологий
Автори: Дмитрий Рытов

Абстракт: Раскрыт потенциал дистанционных цифровых образовательных технологий в системе повышения квалификации педагогов-музыкантов. Определены компетентностные уровни развития педагога, мотивационные условия в необходимости повышать квалификацию, функции деятельности педагога-музыканта в системе повышения квалификации. Продемонстрированы тенденции современного электронного обучения, выявлены проблемные вопросы организации дистанционного образования. Проанализированы ресурсы информационно-образовательной среды в системе повышения квалификации педагогов-музыкантов. Определены и сделан комплексный анализ основных функций применения цифровых технологий, участвующих в повышении квалификации педагога-музыканта.

Ключови думи: Педагог-музыкант, акмеология, профессиональные компетенции, повышение квалификации, цифровое пространство, цифровые технологии, электронное обучение

Получена: 18-02-2021     Приета: 16-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Rytov, D. (2021). Improvement of the Qualification of Music Teachers with the Use of Remote Digital Educational Technologies. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 11–21. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_001
Гълъбина Йосифова
стр. 22 - 42
 
Заглавие: За прабългарските кръстовидни храмове?
Автори: Гълъбина Йосифова

Абстракт: Предмет на статията са две сгради с кръстовиден план, намиращи се в Плиска. След разрушаването на едната сграда върху нейните останки е построена Голямата базилика. Разгледани са строителната история на кръстовидната сграда, надстройката ѝ, строителните периоди, предназначението ѝ според отделните изследователи – гробница от ранновизантийския период, прабългарски езически храм, мавзолей на българските канове, църква, кръщелна или мартирий, съоръженията, които са функционално свързани с нея, съдбата ѝ след приемането на християнството. Върху основите на втората кръстовидна сграда е изградена църква № 3. Затова нейният проучвател е на мнение, че тя е била прабългарски храм. Повечето археолози смятат, че само постройките с план от вписани четириъгълници са били прабългарски езически светилища и в своите разработки въобще не споменават за тази сграда, и не коментират възможността тя да е представлявала капище. Р. Рашев ни припомни този позабравен паметник. Други археолози обаче считат, че вероятно двете кръстовидни сгради са функционирали като капища и образуват нова група светилища с кръстовиден план освен групата от храмове с план, състоящ се от вписани четириъгълници.

Ключови думи: Прабългарски кръстовидни храмове, кръстовидна сграда, Плиска, Голямата базилика, църква № 3

Получена: 11-03-2021     Приета: 11-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Yosifova, G. (2021). About Protobulgarian Cross-Shaped Temples? Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 22–42. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_002
Силвина Михайлова
стр. 43 - 52
 
Заглавие: Наблюдения над обема на езика
Автори: Силвина Михайлова

Абстракт: В статията се разглеждат усложняването и опростяването като езикови процеси, които представят движението на езиковата единица и очертават обема на езика.

Ключови думи: Обем, синтактична рамка

Получена: 11-03-2021     Приета: 11-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Mihaylova, S. (2021). The Observation above the Volume of the Language. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 43–52. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_003
Лора Христозова, Биляна Попова, София Ковачева
стр. 53 - 68
 
Заглавие: Проект „Дигитално културно-историческо наследство на община Пловдив” – проблеми и решения
Автори: Лора Христозова, Биляна Попова, София Ковачева

Абстракт: Целта на настоящата статия е да се проучат и анализират резултатите от спечелен проект „Дигитално културно-историческо наследство на Община Пловдив“. Основна част е формулиране на проблемите по време и след проекта и възможните им решения. Важен елемент от проучването е реализирането на теренна експедиция в ромските махали на Пловдив и обобщаване на резултатите от нея. Всичко това е принос и опит в полето на дигитализацията на културно-историческото наследство в музеите и галериите (по примера на Община Пловдив). Основа на проучването е сайтът digital.plovdiv.bg, участниците в проекта и специфичната теренна експедиция.
Дигитализирани са над 50 000 движими културни ценности. Към тях се прибавя и част от недвижимото наследство в града, както и нематериалното културно наследство на ромите.

Ключови думи: Дигитализация, културно-историческо наследство, Пловдив, музеи, роми, теренна експедиция

Получена: 19-03-2021     Приета: 16-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Hristozova, L., Popova, B., Kovacheva, S. (2021). Project "Digital Cultural and Historical Heritage of Plovdiv Municipality" - Problems and Solutions? Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 53–68. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_004
Стефка Петрова
стр. 69 - 77
 
Заглавие: Предложни наречия
Автори: Стефка Петрова

Абстракт: : Наречията са една от най-интересните категории на езика по състав, морфологична характеристика, синтактична функция, произход, употреба и други. Погледът към тях с оглед на правописа и на значението им показва, че има редица противоречия. В работата се разглеждат сложните според българските граматики наречия, образувани с предлозипредставки НА, ОТ, ДО в пет речника на българския език и се изказват препоръки относно писането им. Изследването е базирано върху 20 наречия, извадени от Официалния правописен речник на българския език (ОПРБЕ), допълнени с някои други, свързани с нашата цел.

Ключови думи: наречие, състав, сложно наречие, правопис, употреба

Получена: 24-03-2021     Приета: 16-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Petrova, S. (2021). Prepositional Adverbs. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 69–77. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_005
Станимир Демирев
стр. 78 - 85
 
Заглавие: Развитие на акордеонните камерни състави в България през 80те - 90те години на ХХ в. - роля на Георги Митев за тяхното утвърждаване в музикално-изпълнителското изкуство и педагогическа практика
Автори: Станимир Демирев

Абстракт: В доклада се отразяват проблемите свързани с развитието на акордеонната педагогика в България в края на XX век и акордеонното камерно изпълнителско изкуство. Разкрива част от педагогическата и творческа многостранност на Георги Митев /доц. д-р. при АМТИИ "проф. А. Диамандиев"- Пловдив/, като ръководител на клуб "Акордеонни камерни състави".

Ключови думи: акордеон, акордеонна педагогика, аранжиране за акордеонни камерни състави

Получена: 26-03-2021     Приета: 14-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Demirev, S. (2021). Development of the Accordion Chamber Compositions in Bulgaria in 80`s - 90`s of XX c. - Georgi Mitev`s Rore for their Approval in Music Performing Art and Pedagogical Practice. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 78–85. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_006
Асен Георгиев
стр. 86 - 95
 
Заглавие: Музеят на солта в град Поморие като резултат на местни институционални културни политики
Автори: Асен Георгиев

Абстракт: Музеят на солта е създаден преди 18 години като амбициозен проект за развитие на културен туризъм, субсидиран от програма "Фар" на ЕС. Музеят визуализира традиционната уникална местна технология за добив на сол, с която се слави Анхиало от древността до наши дни. Тази културна институция се развива през годините и търси нови пътища към интересуващите се от алтернативен тузизъм.

Ключови думи: Музей на солта, история и култура на солодобива, музеен туризъм, културен проект

Получена: 29-03-2021     Приета: 17-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Georgiev, A. (2021). The Museum of Salt in Pomorie Town as a Result of Local Institutional Cultural Policies. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 86–95. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_007
Весела Казашка
стр. 96 - 107
 
Заглавие: Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029. Възможности и предизвикателства
Автори: Весела Казашка

Абстракт: Българската култура е многопластова и се е оформяла през различни исторически епохи, които се отразяват на българската народност и идентичност. България е една от страните с най-богато културно наследство, което дава възможност за използване на този уникален ресурс. Адекватни и ефективни политиките за съхранение на този ценен ресурс, формулиране на ясни приоритетите, цели, задачи и механизми, осигуряване на достъпност на гражданите до култура и изкуство, припознаването им от обществото, са от особено значение за цивилизационното послание, което трябва да съхраним и предадем. Образованието в областта на културата е един от основните аспекти за нейното опазване.

Ключови думи: културни политики, изкуство, култура

Получена: 29-03-2021     Приета: 17-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Kazashka, V. (2021). Strategy for Development of Bulgarian Culture 2019-2029. Opportunities and Challenges. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 96–107. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_008
Пламен Кондов
стр. 108 - 124
 
Заглавие: Актуални събития и процеси, влияещи на визията на класическата стенопистна техника "Секо"
Автори: Пламен Кондов

Абстракт: Докладът представя проблемите, свързани с мащабирането, прехвърлянето на стена и изпълнението на монументални произведения в техниката "секо". Разглеждат се положителните и отрицателните страни на методите, използвани до този момент. В основната част се предлагат съвременни технологични инструменти за улесняване на процеса. Като примери се дават нововъведения като – "Робоспрей", вертикален плотер и вертикален принтер. Разглеждат се техните положителни страни и недостатъци. Изследват се следствията от навлизането на нови инструменти и тяхното влияние върху визията на стенописната техника "секо". Предлага се нова форма за изпълнение на монументално произведение – обогатената реалност. Обсъждат се проблемите на подобна творба и обстоятелствата, при които е оправдано използването на тази форма. В заключението се показва нуждата от преосмисляне значението на термина стенопис, поради последните научни открития, касаещи материята.

Ключови думи: "секо", стенопис, робоспрей, вертикален плотер, вертикален принтер, виртуална реалност, обогатена реалност

Получена: 05-06-2021     Приета: 11-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Kondov, P. (2021). Current Events and Processes Affecting the Vision of the Classical Wall Painting Technique "Secco". Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 108–124. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_009
Диана Радойнова
стр. 125 - 135
 
Заглавие: Светилището в местността Мишкова нива край Малко Търново - слуга на много господари
Автори: Диана Радойнова

Абстракт: Светилището в местността Мишкова нива край градчето Малко Търново е древен обект на нашето културно наследство. Дълги години обектът е недостъпен, защото попада зад граничното заграждение, в "ничията" зона между България и Турция. Обектът обаче присъства с причудливи легенди в местния комплекс от фолклорни наративи. Проучван е от няколко археологически експедиции, "доукрасяван" от лаици с екзотични и модернистични истории от фентъзи-тип, а днес е напълно достъпен за посещения от страна на обикновени и поклоннически туристи. Много легенди го превръщат в една от големите гордости, но и големите грижи на Малкотърновска община.

Ключови думи: Тракийско светилище, фолклорни легенди, божествено присъствие, тайни и загадки, материално и дигитално наследство

Получена: 29-03-2021     Приета: 23-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Radoinova, D. (2021). The Sanctuary in Mishkova Niva Area near Malko Tarnovo - Servant of Many Lords. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 125–135. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_010
Павлина Владева
стр. 136 - 154
 
Заглавие: Из летописа на Къпиновския манастир "Св. Николай Чудотворец"
Автори: Павлина Владева

Абстракт: Обект на проучване е летописа на Къпиновския манастир "Св. Николай Чудотворец". Царският манастир е основан през 1272 г. с покровителството на цар Константин Асен -Тих Той е един от най-старите и най-големи български манастири. По време на Османското владичество е ограбван, опустошаван и опожаряван от кърджалийски банди. Възстановяван е два пъти през 1835 и 1856 г. По време на Възраждането е значим духовен, просветен и революционен център. Той е тясно свързан с борбите за независима църква, национално образование и политическа свобода. През 1830 г. в него е открито килийно училище. Борците за свобода намират убежище в манастира: Велчова завера 1835, Въстанието на капитан дядо Никола 1856 г., Хаджи Ставрева буна 1862 г. По време на Руско-турската война (1877-1878) манастирът приютява бежанците от град Елена, опожарена от турците през ноември 1877 г. Руски военен лазарет за ранените войни е организиран. Подполковник Георги Улагай и 32 руски войника са погребани в двора на манастира. Четири монаха от светата обител са стигнали до върховете на иерархическото служене, като са избрани за епископи. Манастирът е крепост на българската духовност и пазител на нашето културно-историческо наследство.

Ключови думи: Къпиновски манастир "Св. Николай Чудотворец", независима църква, игумен, революционен център, епископ, Руско-турска война (1877-1878), Руски военен лазарет, бежанци

Получена: 02-02-2021     Приета: 22-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Vladeva, P. (2021). From the Chronicle of the Capinovo Monastery "St. Nicolai Wonderworker". Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 136–154. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_011
Йосиф Аструков
стр. 155 - 177
 
Заглавие: Дигитализация на диапозитиви (35мм) - промени, обработка, допустими граници
Автори: Йосиф Аструков

Абстракт: Един от най-разпространения фотографски формат преди масовото навлизане на дигиталната техника, както за професионална така и за любителска употреба, бяха диапозитивите (35мм, лайка формат). Поради значително покомпактните си размери от средния и голям формат, тази техника беше предпочитана от всички фоторепортери, фотографи на дивата природа (вероятно най-известни бяха тези на списанието National Geographic) и разбира се хората създаващи просто семейни спомени. Диапозитива беше и основно средство за презентации, когато образите трябваше да бъдат прожектирани пред голяма аудитория. Те присъстваха и в изкуството, както в галерии така и в сценичните изкуства. По тази причина има натрупан огромен материал на този носител, периодично прехвърлян в дигитален формат. Самата дигитална технология се променя непрестанно, поради което едно и също произведение понякога се дигитализира многократно. В настоящия материал ще проследя видовете дигитализация и настъпващите промени в изображението. Съществен проблем остава границата на допустима обработка, която неизбежно променя първичния образ.

Ключови думи: фотография, диапозитиви, дигитализация, 35мм

Получена: 12-03-2021     Приета: 22-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Astrukov, I. (2021). Digitization of Slide Film (35mm) – Transfer, Postproduction, Admissible Changes. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 155–177. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_012
Петър Одажиев
стр. 178 - 192
 
Заглавие: Иновативна форма за достъп до културното наследство на музикалния театър: Перспектива от България
Автори: Петър Одажиев

Абстракт: Възползвайки се от модела на Виртуален музей на БМТ (ВМБМТ), институционализиран като самостойна и постоянно развиваща се интернет платформа към Музея на Българския музикален театър (МБМТ), това изследване представлява нов принос по отношение на прилагането на цифрови технологии към управлението на информацията и културните стратегии. Изследването отговаря на актуални проблеми за текущото развитие и приложение на цифровите технологии за създаване на съвкупно мултимедийно съдържание за репрезентация на културно наследство. Предлага се оригинален метод за конструиране на виртуалния музей за интерактивен достъп до архивни образци на български спектакли в традиционните музикално-сценични жанрове – опера, балет, оперета и мюзикъл – и представяне на постиженията на музикално-сценичното изкуство чрез постоянни тематични колекции от репертоарни програми, актуална информация за творческия процес на артисти, диригенти, режисьори, сценографи, балетмайстори. В допълнение, аналитичната процедура може лесно да се приложи в други различни сфери на културното наследството.

Ключови думи: дигитализация, виртуален музей, културно наследство, дигитални колекции, онлайн платформa

Получена: 29-03-2021     Приета: 22-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Odazhiev, P. (2021). An Innovative Form of Access to the Cultural Heritage of Musical Theatre: A Perspective from Bulgaria. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 178–192. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_013
Катя Янкова, Соня Милева
стр. 193 - 198
 
Заглавие: Обществени нагласи към социалистическото наследство в България
Автори: Катя Янкова, Соня Милева

Абстракт: В статията се предлага концептуална рамка за анализ на обществените нагласи към социалистическото наследство в България като туристическа дестинация. Предложената рамка позволява идентифицирането на различните прояви на обществените нагласи спрямо социалистическото наследство степенувайки ги градивно от любов до омраза в посткоминистчиния период.

Ключови думи: социалистическо наследство, туризъм, обществени нагласи, концепция

Получена: 29-03-2021     Приета: 22-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Iankova, K., Mileva, S. (2021). Societal Approach Towards the Socialist Heritage in Bulgaria. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 193–198. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_014
Донка Колева
стр. 199 - 208
 
Заглавие: Архитектурните културни ценности на Велико Търново - прозорец към историята
Автори: Донка Колева

Абстракт: Старопрестолно Велико Търново - историческата и духовна столица на България е съхранило изключително ценни свидетелства за нейната история, архитектура и изкуства. Търновската архитектура разкрива духовното развитие и майсторския гений на българите, интересни факти, приемственост и творческо развитие при строителството на храмове, училища, читалища и други граждански сгради през вековете, както и формирането на двете архитектурни школи: на средновековната търновска архитектура с живописен стил и на търновската възрожденска архитектура в бароков стил на майстор Никола Фичев.

Ключови думи: Търновска архитектура, майстор Никола Фичев, архитектурни школи, архитектурни ценности

Получена: 01-04-2021     Приета: 26-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Koleva, D. (2021). The Architectural Cultural Values of Veliko Tarnovo - A Window to History. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 199–208. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_015
Сандра Блажева
стр. 209 - 223
 
Заглавие: Тилт бръш. Изкуството в нова перспектива
Автори: Сандра Блажева

Абстракт: Взаимопроникването на идеи, култура, икономики, суровини, политики и пр. водят до глобализация в съвременното общество. Тази тенденция е подпомагана и от нарастващите технологични иновации. Обществото все повече се обръща към дигиталните средства предоставящи бързи комуникации, достъп до информация и стоки през глобалната мрежа, особено необходими в условията на пандемия. По отношение на изкуството тези фактори допринасят за изместването на обсега от класическите изразни средства към съвременни форми на изкуството фокусирани върху дигиталните медии. В исторически план откриването на фотографията през XIX век променя радикално изкуството. То се освобождава от функцията да отразява обективната реалност и търси нови изразни средства и смисъл. През началото на XX век новите направления част от авангарда в изкуството се стремят да изобразяват нематериални неща далеч от видимата действителност като вътрешния свят на художника, емоции, символи, музика, време и др. Едно от най-ярките направления Кубизма е типичен пример. Той търси начин да покаже обектите рационално от няколко страни едновременно - триизмерни, но за съжаление е ограничен от изразните средства - двуизмерната повърхност на платното. Дигиталните технологии днес имат решение на този проблем. Те предоставят дигитални средства, които напълно променят изкуството. Платното вече не съществува по познатия ни начин, с които работи художникът. То постепенно се превръща в история. С появата на VR- очилата границите на видимата реалност и въображението в изкуството са премахнати за да се влезе в един нов виртуален свят. Технологията Tilt Brush отива още една стъпка напред, предоставяйки възможност на художника да създава 3д изображения с четка в ръка до като се движи във виртуалния свят, които създава. Платно не съществува, това е един виртуален дигитален свят триизмерен произлизащ от въображението на художника и съществуващ единствено през погледа на "розовите" очила VR. Тук възниква въпроса ще изместят ли технологиите ръката на художника?

Ключови думи: Дигитално изкуство, изкуство, виртуална реалност (VR), тилт четка, технологични иновации, нет изкуство, незаменими токени (NFT), изкуствен интелект (AI)

Получена: 02-04-2021     Приета: 26-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Blazheva, S. (2021). Tilt Brush. The New Perspective of Art. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 209–223. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_016
Светослав Косев
стр. 224 - 231
 
Заглавие: Обхват на естетиката в игровия модел на художествени произведения с функция на добавена реалност
Автори: Светослав Косев

Абстракт: Както неведнъж съм подчертавал, процесите в областта на технологиите и приложението им за целите на визуалните изкуства, винаги са играли основна роля за развитието на творческите ми възгледи. Съществена роля в тази насока, играе познанството ми с Атанас Марков, с когото се допълваме в много отношения и това оказва ползотворно влияние на екипната ни работа. Вече споделихме в предишно издание на конференцията "Културно историческо наследство", за работата по проектите "Интерактивно генеративни формации", "Виртуална арена" и "Взаимодействие с технологичен организъм". В момента разработваме разширение на последната от изброените инсталации. Това надграждане се състои в създаването на серия двуизмерни произведения в които трябва да бъде включен елемент на добавена реалност. Това по същество не е нещо, което вече не е правено, но е много удачен елемент, който би допринесъл за идеята по отношение на комуникацията с "технологичния организъм". Връзката се осъществява и на ниво интеракция, в която отново залагаме на игровия момент, чрез който въвличаме наблюдателя, като активен участник в произведението.

Ключови думи: Добавена реалност, интерактивно изкуство, игра, игрови модел, художествено произведение

Получена: 05-04-2021     Приета: 26-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Kosev, S. (2021). Scope of Aesthetics in the Game Model of Artworks, which Contained Function of Augmented Reality. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 224–231. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_017
Атанас Марков
стр. 232 - 239
 
Заглавие: Разширяване на творческите подходи при визуалните артисти чрез добавена реалност (AR)
Автори: Атанас Марков

Абстракт: В момента в света има над 3,8 милиарда потребители на смартфони (Справка от 01.2021 г.). Мобилните технологии се превръщат в неразделна част от живота ни и това без съмнение предоставя една мащабна и различна среда за изява на творци от всякакви области. Мобилните технологии променят начина, по който се сблъскваме с изкуството. Те го правят мобилно и терминът "при поискване" ("On demand") се разширява до "в движение" ("on the go").
Произведенията стават все по-разнообразни и иновативни и всеки човек със смартфон е потенциален потребител на изкуство. Повечето от съвременните смарт устройства вече са способни да предоставят преживявания с добавена реалност (Augmented Reality или AR). AR вече се използва от иновативни брандове в областта на търговията и маркетинга, но AR може, и се използва, и ще се използва все повече в света на изкуството. Визуалните изкуствата вече няма да ги свързваме само с посещение на художествени галерии или театрални и концертни зали. Технологии като добавена реалност (AR), виртуалната реалност (VR), смесена реалност (MR) или обобщеното разширена реалност (Extended Reality или XR) отварят нови творчески възможности пред артистите и нови изживявания за публиката. Това не само дава нови усещания на аудиторията, но и освобождава изкуството от пределите на галерията, като така достига и до съвсем нова публика.

Ключови думи: добавена реалност, интерактивно изкуство, Визуални изкуства

Получена: 23-04-2021     Приета: 26-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Markov, A. (2021). Extention of Creative Approaches Visual Artists by Augmented Reality (AR). Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 232–239. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_018
Калоян Николов
стр. 240 - 254
 
Заглавие: Фестивални практики във виртуална среда. Ползи, проблеми, устойчивост
Автори: Калоян Николов

Абстракт: Настоящата работа разглежда ново появилите се практики при организирането на фестивални прояви с фолклорна насоченост във виртуална среда. Възможно ли е въвеждането на информационни технологии в организационните похвати при провеждането им както във виртуална среда, така и в хибриден формат. Прилагане на технологични решения при акумулирането на дигитален отпечатък. Значение на е-фестивалите с фолклорна насоченост за общностите при запазването на нематериалното културно наследство.

Ключови думи: е-фестивали, нематериално културно наследство

Получена: 02-04-2021     Приета: 22-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Nikolov, K. (2021). Festival Practices in a Virtual Environment. Benefits, Problems, Sustainability. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 240–254. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_019
Пламен Глогов
стр. 255 - 263
 
Заглавие: Понятието "Да притежаваш класа"
Автори: Пламен Глогов

Абстракт: Какво означава един човек да притежава "класа"? Произходът или поведението определят класата на личността? Материалът разглежда различни смислови конотации на понятието "класа" на ниво личност и прави опит за неговото дефиниране и категоризиране от гледна точка на основни нравствено-естетически и философски принципи и концепции. Заключението от проучването представя класата като морално и материално независима категория, която е свързана с иманентна за личността способност за отказ от зависимост както към материални, така и към духовни стимули. Човекът, притежаващ класа, ще си тръгне с еднакво безразличие и от ада и от рая. Той е чиста еманация на себенадмогването без значение от крайната цел.

Ключови думи: класа, ценности, Философия на Себенадмогването, етика

Получена: 18-11-2020     Приета: 22-06-2021     Публикувана: 29-06-2021

Цитиране: Glogov, P. (2021). The Concept of "Owning The Class". Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 255–263. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_1_020