Читалища от 19 век – домове за просвещение и национално съзнание, пазители на българските традиции
Донка Колева
стр. 69 - 79
Заглавие: Читалища от 19 век – домове за просвещение и национално съзнание, пазители на българските традиции
Автори: Донка Колева

Абстракт: Читалищата са онези сдружения от съмишленици, които са повдигали и крепели националното съзнание и са били извор на свободолюбивия дух на българина. Периодът на Възраждането се свързва винаги с историческото прераждане на България. Знаем за старите майстори-дюлгери и за обектите на тяхното творчество, за символите, легендите и историите, в които е вплетена надеждата за безсмъртие на човечеството, но не познаваме достатъчно обществения и нравствения живот на хората от онова време и тяхното виждане за истините. Много от тогавашните българи са посвещавали своя живот на висши каузи, увлечени от идеята за духовно развитие.
През Възраждането възникват едни от най-уважаваните и дълговечни културни институции в България – народните читалища. Те се появяват в средата на 19 век, като обществени организации, читални, просветни и културни средища и са истински граждански общности, възпитаващи култ, почит към родното, задружност и единство в мислите и делата. Първите данни за възникване на читалищата в България са от 1856 година и това са читалищата в Свищов, Лом и Шумен. Читалищната библиотека в Свищов е разполагала с над 2000 тома, в Лом е изнесено първото българско театрално представление - побългарената "Многострадална Геновева", а в Шумен се пази най-старата уникална библия от 15 век с тегло 3 кг и първата българска театрална завеса. Читалищата са първите градски центрове, които осигуряват равно участие и всеобщ достъп до културно-просветните услуги, стимулират развитието на социалните взаимоотношения и форми на взаимодействия, предшестващи зараждането на българската нация. Българите започват да организират читалища и в Македония, основава се читалище и в Цариград - най-силната духовна организация извън пределите на България. Те възникват и се утвърждават като показател за българщината, там където съзнанието за наука е живо и затова проф. Марин Дринов ги нарича "съсредоточия на най-просветните и най-деятелни за напредъка на народността ни български сили". През 1869 година са открити читалищата в Плевен, Пловдив, Казанлък, Стара Загора, Сливен, Браила и т.н. Техен връстник е кюстендилското читалище "Братство" и търновското "Надежда", чийто инициатор за създаването му е търновецът Димитър хаджи Павли Иванов /1847-1913/, наследник на стар търговски род. Запазени са доста документи за читалището включително и устава му, а в библиотеката 12 броя стари ръкописи, 231 броя старопечатни книги, 18 заглавия на вестници и 15 на списания. Новата читалищна сграда е открита на 19 октомври 1886 година и в нея заседават Третото, Четвъртото и Петото Велико Народно събрание. В нея Фердинанд Сакскобургготски полага клетва като княз на България на 2 август 1887 г. и е обявена независимостта на България. По-късно от сцената на читалището тръгват незабравимите артисти Константин Кисимов, Димитър Панов и Елена Стефанова. Тук се ражда и националният девиз "Съединението прави силата", който е изписан на фасадата на читалището и на сградата на Народното събрание в София.
В най-новата си история читалище "Надежда 1869" продължава да надгражда исторически важни за духовното развитие на града събития, да бъде пазител на традиции и самосъзнание, да създава нови културни пространства, очертаващи проекцията си в бъдещето.
Днес, 150 години по-късно народните читалища продължават да са устойчива културна институция със специфична мисия за съхранение и развитие на традиционните български ценности. Дълбоките им взаимовръзки с миналото, традициите, образователния процес, културата, благотворителността и работа в подкрепа на общността печелят доверие, а техният потенциал да насърчават социалната промяна и да укрепват гражданското общество ги прави успешни в предизвикателствата на съвременния свят.

Ключови думи: История, Читалища

Получена: 01-05-2018     Приета: 30-05-2018     Публикувана: 30-05-2018

Цитиране: Koleva, D. (2018). 19th Century Community Centres (Chitalishta) – Homes of Enlightment and National Consciousness, Guaardians of Bulgarian Traditions. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 4(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 69–79