Мултимедиен фонд BellKnow

публикация „С помощта на благочестивите християни”
(Камбаната – артефакт и символ)
Галя Чохаджиева
(Регионален исторически музей – Велико Търново)

Публикувано в Известия на Исторически музей Кюстендил, том ХVІІ, Велико Търново, 2011, с. 45-61, с ил.

Проектът BELL

В съобщението ще представя своите разсъждения върху натрупания по един проект материал, породени от темата на конференцията и разположени в рамката камбани и благотворителност. Проектът се нарича BELL (КАМБАНА) (http://www.math.bas.bg/bells/).
Държа веднага да отбележа, че камбаните са най-слабо документирани, в сравнение със строежа на храмовете, изписването на стенописите и иконите, набавянето на църковната утвар (Станимиров 1925; Василиев 1939; Тонев 1952; Янкулов 1993). Достъпът до тях винаги е бил труден, а сега на някои места – направо невъзможен. Вероятно затова и публикациите са малко (Оловянищников 1912; Палиев 1985; Камбаната... 1999; Шариков, Беляков, Суворов 2000).
Проектът BELL стартира през 2006 г. и първият му етап приключи в края на 2008 г. (http://www.math.bas.bg/bells/). Той е част от Научната програма „Проучване на националното културното наследство с помощта на съвременни технологии”, финансирана от МОН и има за цел „Проучване и паспортизация на уникални камбани от историческото и културно наследство на България и създаване на аудио и видео архив с помощта на съвременни технологии” (КИН 1009/2006). Поради широкия обхват и сериозността на научната задача, участниците в него са представители на няколко солидни и разнообразни по компетенциите си институции:
• Институт по математика и информатика, БАН – София
• ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” – Велико Търново
• Национален военен университет „Васил Левски” – Велико Търново
• Институт по механика, БАН – София
• Институт за фолклор, БАН – София
• Регионален исторически музей – Велико Търново
• Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков” – Велико Търново
• с благословията на Търновската Света Митрополия.
Специалистите бяха групирани в четири модула: „Културно-исторически”, „Визуален”, „Акустичен” и „Математически (програмистки)”.
Аз съм фолклорист, представител на РИМ – Велико Търново и участник в Модул „Културно-исторически”, което поставя изследователския ми интерес в този аспект.

Църковната камбана – кратка история

Камбаната – като форма и функция – има своята вековна история, за което свидетелстват много археологически находки от различни краища на България и света (Въжарова 1976; Витлянов 1999; Инкова 1999 и др.). Но във фокуса на вниманието ми сега стои църковната камбана и затова, до необходимост кратко, ще маркирам нейната история.
Църковната камбана се появява в живота на човека още през 6-7 век, като елемент на християнския ритуал (БСЭ 1973, 440; (http://bg.orthodoxwiki.org/). Времето през Средновековието, както отбелязва Жак льо Гоф, е „ритуализирано и църковно” (Льо Гоф 1998, 529). Някои изследователи смятат, че за първи път в Западната църква камбани били използвани от епископа на град Нола Павлин, в края на 4 и началото на 5 век, но предвид на това, че употребата им се налага повече от сто години след него, тази теория има не малко противници. По-вероятно е това да е станало при приемника на папа Григорий Велики, Савиан Римски, през 6 век. Медта за изработката им била от областта Кампания – откъдето получили името си. На Изток за пръв път църковните камбани се появили към средата на 9 век, когато по просба на византийския император, венецианският дож Урс/ус изпратил в Константинопол 12 камбани, монтирани на специална кула, построена в двора на църквата „Св. София”. В Русия в средата на 9 век, камбанният звън става неотменна част от църковния обред и започват да се леят големи камбани, за които се строят специални камбанарии. И до днес най-голямата камбана в света си остава Цар Колокол в Кремъл (БСЭ 1973, 441; Оловянищников 1912, 112).
По нашите земи почти липсват данни за църковните камбани през Средновековието – в НИМ се пазят двете известни мелнишки камбани от 12 век, а в няколко храма все още са „живи” броящи се на пръсти камбани от 16 и 18 век (http://bg.wikipedia.org/; Дневен труд 2002). За нас зората на Възраждането е „камбанното време”. Получаване на правото да се бият камбани, наместо столетия използваните клепала, и да се издигат високи кули-звънарници, за българите съвпада с нуждата от отмерване ритъма на свободния духовен и светски живот и камбаната заема своето подобаващо място върху кулите-камбанарии и часовниковите кули, превръщащи се в центрове на градските чаршии и селските мегдани (Маринова 1999, 99).
Така, за повече от век са сътворени много сладкогласни камбани – символ на материалното и духовното въздигане на българите. После, за близо половин столетие те замлъкват по безсмислените нареждания на тесногръди чиновници. А след това, за по-малко от четвърт век, доста от тях буквално изчезват, откраднати от безпросветни люде и претопени от безочливи печалбари. Така, за съжаление, бяха загубени стотици камбани, традициите за тяхната направа и самият уникален камбанен звън, свързани със съдбата и културата на не едно поколение българи.
Да се опознае и съхрани останалото е дълг и нелека научна задача на нашето време. Нужно е да се проучат „биографиите” на камбаните в музеи, църкви, манастири и часовникови кули; да се опишат основните им характеристики – тип, размери, тегло, материал, декоративно оформление и надписи, особености в звученето, данни за производителя и собственика, състояние и оценка на историческата и културната им стойност; да се направят подробни цифрови фотографии и видеоклипове; да се запишат всички акустични параметри; да се извърши ултразвукова дефектоскопия; всички данни да се съхранят в създаден за целта и защитен дигитален архив (http://www.math.bas.bg/bells/).
В резултат на работата през първия етап на проекта BELL бяха проучени и паспортизирани в този алгоритъм 85 камбани. Надяваме се, че натрупаният опит ще бъде вложен в продължението му, защото още много камбани „чакат”.

Камбаната – артефакт и символ

Като артефакт, камбаната е много интересна. Ще я наричам така, не поради любов към „модерните” думи, а защото далеч надхвърля представите ни за вещ или предмет. Тя е продукт на занаят – камбанолеярство, но е и произведение на изкуството – металопластика. Освен това е вид музикален инструмент. Камбаната е голяма и скъпа – от няколкостотин кг до няколко тона и съответно за хиляди левове. Създаването на камбаната е дълъг и сложен процес (Камбаната... 1999; Алваджиев 1984, 42-45; Оловянищников 1912, 100-140). Използват се мед, цинк, калай; бронз; а в по-ново време - и чугун. Някога слагали в металната смес, почти обредно, и малко сребро. Допреди да израстнат българските майстори и да се прочуят фамилиите Палавееви, Велеганови, Алексиеви и др., българските камбани идели най вече от Русия, Виена и Румъния, излети от майстори като Финляндски, Оловянищников, Спиреяну и др. (ЛА 2008). Всеки – със своя „тертип”.
Старите камбани са богато украсявани с изящни релефни растителни и геометрични орнаменти. В стилно оформени медальони са разположени изображения на Христос, Богородица и светци. Не рядко са изпълнени цели библейски и евангелски сюжети.
Надписите също са красиви. В 1-2 реда на раменния пояс се указват времето на изработка и в чия чест е отлята камбаната. Във венец по долния пояс се разполагат имената на майсторите. Средният пояс е отреден за надписите с молитви, щемпелите и сведенията за дарителите.
Но най-важното за една камбана е нейното звучене – „гласът” й. Затова и майсторството за направата й се считало не само за знание и умение, а и за душа-работа (Камбаната... 1999; ЛА 2008). Особено точен и много емоционален е разказът на един потомствен копривщенски медникар, от който ще цитирам малко:
... Медникарите са изливали камбани, ама не всеки ... Дядо ми, старият Пальо Палавеев, е излял над 150 камбани. Отивал до селото, дето се строяла църквата, оглеждал мястото за камбанарията, вземал точни мерки с калем и след някой и друг месец черковната камбана била готова. А отливането било търсено изкуство ... дядо ми ходил чак в Киев, за да му хване майсторията. На малко село не можеш да окачиш голяма камбана – казваше той – защото тя трябва да пее, а не да се кара и да гърми над хората. Върху много от камбаните отливал и годината. Правил го е, за да знае колко лета камбаната на Палавеев може да звъни без да се пропука. Майсторията била в жлеба, в глагореца – казваше дядо ми. А глагорец иде от глаголя – говоря, разговарям. При дядо ми то е точно премерено, така както го е учил майстор Иван Мстиславец от прочутата Киево-Печорска лавра. Киевчанинът имал дарбата да придава молитвен глас на камбаните - като не отливал чукалата плътни ... Дядо ми се научил там, ама като си дошел в България си открил и свои тертипи. Имал камбани повикващи – чукането бързо, бързо отеквало ... За биене на умряло направил въздъхна камбана, която удряла спотаено, сякаш скърбяла ... (Друмев, Дерменджиев, Даскалов, Герасимов 1983, 106-107).
Очевидно акцентът върху звучността и звуковия ефект определя представата за камбаната-човек. Нещо повече, тя се „очовечава” и чрез описанието си като притежаваща части от човешкото тяло – рамо, ухо, език (Камбаната... 1999; Ионина 2004, 349, 354-355). Има и глас, пее – това са човешки качества, за оценяването на които пък се използва сравнението със самата нея – глас като камбана, пее като камбанка и др. под. (Рашкова 1999, 60-63). А някои камбани дори имат имена – съвсем като хора! (ЛА 2008; Карасимеонов 1999, 22). Анна и Ангелина Хаджиниколови от Пловдив разказват: Дядо ни в с. Просечен, Драмско – е дарил камбана на българската църква някога. Той поискал от майстора тя да бъде кръстена на съпругата му. Този разказ завършваше винаги с известна емоционална разнеженост, която тогава още, като деца, ни е трогвала. Когато камбаната вече е изпълнявала призванието си, дядо ни е слушал камбана, камбана, камбана, а дълбоко, тайничко само за себе си е чувал името на любимата си Анна, Анна, Анна. Камбанолеярят е направил и миниатюрно копие, което ние пазим като семейна реликва и до днес (Камбаната ... 1999, 107-107).
От казаното до тук е видно, че камбаната е артефакт, носещ многоаспектна информация. Като символ тя е не по-малко разнообразна (Купър 1993, 90-91; Славянская мифология 1995, 225-228).
Според древните вярвания камбаната притежава магически функции. Люлеенето й означава крайностите на доброто и злото, смъртта и безсмъртието, чистото и нечистото, движението на стихиите. Биенето й е освещаване, достоинство, уважение и почитание, свикване на общност, магия срещу силите на разрушението и пазител от демони. Формата й е небесният свод. Чистият звук – съвършената мъдрост. Металът за направата й идва от недрата на земята и преминава през огъня, с което тя става посредник между световете, притежаващ могъщество и безсмъртие. Всичко това заедно е сливането на земята и небето, на женското и мъжкото начало, на Човека и Бога. Макар в християнството древните представи да са изгубили езическите си контексти, тази символика отчетливо се долавя.
И днес за християните камбаната с нейния звън призовава и крепи вярващите, прогонва дявола и успокоява бурите, възвестява присъствието на Бога (http://bg.orthodoxwiki.org/). Може би най-емоционалното, но и точно, определение за нея можем да открием в стихотворението на Шилер „Песента на камбаната”, в което се проследява процеса на камбанолеенето и различните преживявания на човека в живота му – в интересен паралел (Фрейзър 1989, 435):
Прогонвам бедата,
Славя свободата,
Оплаквам гробовете,
Жаля за мъртвите,
Пречупвам мълниите,
На празник призовавам!
Да – това е камбаната – артефакт и символ. Тук искам да посоча една поговорка, която записах по време на самата конференция, при разговор, породен от прочитането на доклада – Къща без жена – като църква без камбана (ЛА 2009). Ще я оставя без коментар, защото е достатъчно красноречива.

За единството благочестие - благотворителност

И сега, като стъпвам върху солидната основа на вече казаното до тук, се връщам към конкретните 85 камбани от Проекта BELL. Те бяха подбрани според „биографиите” им, т.е. издирените исторически и фолклорни свидетелства за направата и окачването им, както и за разни случки с тях. Голяма част са и прекрасни образци на камбанолеярството – Мелнишките средновековни камбани в НИМ – София; камбаните в Рилския манастир, в Преображенския манастир, в Капиновския манастир и др.; камбаните в Храм-паметниците Шипка и Александър Невски; в Катедралната църква във Велико Търново; в църквите Св. София и Св. Неделя в София, Св. Николай в Плевен и Св. Николай във Велико Търново; в Св. Богородица в Габрово и др., дори камбаните на спектакъла „Звук и светлина” на крепостта Царевец – направени чак през 1968 г.
Камбаните дават ценни сведения за материалния и духовния живот в миналите векове и до съвсем ново време (Маринова 1999, 99). Данните, отбелязани върху тях по правилата на камбанолеярския занаят, представляват безспорни и важни исторически документи – например: за християнската религиозна принадлежност на арбанашките търговци (Св. Николай във Велико Търново); за пътя на руските освободителни войски (Катедрален храм във Велико Търново); за ерудираността на българските духовни водачи (Преображенски манастир); за родолюбието на търновските градинари (Капиновски манастир и църквата в Златарица); за майсторството на фамилиите камбанолеяри (Св. София в София) и др. под. (ЛА 2008).
Легендите и преданията, както и разказите на съвременници, ни показват вписването на камбаната и в „другата” (устната) история на общността – например за: камбаната, която убила змея в манастира Трескавец; за пропадналата в дън земя камбана на Чантепе (Царевец), когато загинало Второто българско царство и нейния мистичен звън-предвестник на Освобождението; за чудотворното въздействие на Преображенските камбани върху уморените вòйни-освободители; за епичните дружни усилия да се докарат до Шипка големите камбани, заради което ремонтирали 40 моста и направили 40 волски впряга и др. под. (Друмев, Дерменджиев, Даскалов, Герасимов 1983, 106-107; Радева 2000, 12, 28; Палиев 1985, 36; Миланова 2002, 31-35; ЛА 2008).
Камбаните са едно чудно единство между религиозното и светското, между християнското и езическото, между материалното и духовното, между историческото и фолклорното. Тя, камбаната – всяка камбана – е създадена от единение и за да обединява.
Най-често надписите, указващи дарителите, в традициите на християнската скромност, са изляти с дребни (в сравнение с останалите елементи от ансамбъла) букви и по-скоро са обобщени: ... със старанието на енориашите, ... с иждивението на градинарите, ... с помощта на благочестивите християни, дори на благовестната камбана на храм-паметника Александър Невски пише: с иждивението на целия български народ... (ЛА 2008; Друмев, Дерменджиев, Даскалов, Герасимов 1983, 110-111).
Такива безспорно имотни и лични дарители като Деспот Слав и мелнишкия първенец Пирота (Мелнишките камбани); като арбанашкия търговец Бранковану (камбаната в храм Св. Николай във Велико Търново); като Царя-Освободител и Архимандрит Антим (Преображенските камбани); като Цар Фердинад (камбаните на храм-паметника Ал. Невски) и самите майстори-камбанолеяри (Палавееви – за Копривщица и Велеганови – за Банско) са „вписани” като благочестивите (ЛА 2008). Това е определението и за хората, посветили дарителството си на чудотворното изцеление на свой близък или молещи се за това (Когато се спаси детенцето ... – Мелнишката камбана; Спаси и помилуй Анну – една от камбаните в Катедралата на Велико Търново) (ЛА 2008).
Очевидно е, че за благотворителността, свързана с направата на камбана, определящо е не толкова благосъстоянието и личността, а благочестието и общността.
Да дариш скъпа камбана или дори само да дадеш своята малка лепта за нейната направа е особена благотворителност от висша степен, защото за това няма да получиш конкретно признание. Няма да се чете името ти върху камък или хартия. Не винаги ще е изписано и върху самата камбана. А дори и да е изписано, едва ли ще го виждат често много хора – та до камбаните се изкачва само звънарят! Но пък ще имаш благочестието да си съ-творител на едно велико благо – гласът на християнската общност, с който тя се обръща към Бога в делник и празник, в скръб и радост, в мир и беда.
С помощта на благочестивите християни (така в единство) се ражда благозвучната камбана. С нейния глас храмът се „извисява” над земното и „полита” към небесата, откъдето идва Божието благословление – за болни и здрави, за бедни и богати, за невежи и просветлени – за всеки човек и за всички човеци.
Като артефакт камбаната е продукт на благотворителността, а като символ представя тази уникална човешка дейност цялостно, мащабно и по неповторим начин.

Литература:

http://www.math.bas.bg/bells/
http://bg.orthodoxwiki.org/
http://bg.wikipedia.org/
Алваджиев 1984: Н. Алваджиев. Пловдивска хроника. Пловдив, 1984;
БСЭ 1973: Большая советская энциклопедия. М., 1973;
Василиев 1939: Ас. Василиев. Черковно строителство в София до Освобождението. С., 1939;
Витлянов 1999: Ст. Витлянов. Митологични аспекти на една „звънтяща украса” от Велики Преслав. – В: Камбаната – бит, обред, мит. Годишник на ЕМ Пловдив, 4, 1999, 18-23;
Въжарова 1976: Ж. Въжарова. Славяни и прабългари. С., 1976;
Дневен труд 2002: Най-старата камбана в Европа влезе в наш музей. в. Дневен труд, петък, 19 април, 2002;
Друмев, Дерменджиев, Даскалов, Герасимов 1983: Д. Друмев, Хр. Дерменджиев, Н. Даскалов, Т. Герасимов. Метална пластика. Ковано желязо, оръжия, калаени съдове. С., 1983;
Инкова 1999: М. Инкова. Погребаният звънец. – В: Камбаната – бит, обред, мит. Годишник на ЕМ Пловдив, 4, 1999, 8-18;
Ионина 2004: Н. А. Ионина. 100 велики съкровища. Варна, 2004;
Камбаната... 1999: Камбаната – бит, обред, мит. Годишник на ЕМ Пловдив, 4, 1999;
Карасимеонов 1999: М. Карасимеонов. Добре дошли в Париж. С., 1999;
Купър 1993: Дж. Купър. Илюстративна енциклопедия на традиционните символи. С., 1993;
ЛА 2008: Личен архив по проекта BELL – записи през 2008 г.;
ЛА 2009: Личен архив по проекта BELL – записи пред 2009 г.;
Льо Гоф 1998: Ж. льо Гоф. Цивилизацията на Средновековния запад. С., 1998;
Маринова 1999: Г. Маринова. Камбанарии и камбани от Асеновград. – В: Камбаната – бит, обред, мит. Годишник на ЕМ Пловдив, 4, 1999, 94-101;
Миланова 2002: М. Миланова. Изграждане на храм-паметника и прилежащите му сгради. – В: Храм-паметник „Рождество Христово” край град Шипка. С., 2002;
Оловянищников 1912: Н. И. Оловянищников. Исстория колоколов и колокололитейное дело. М., 1912;
Палиев 1985: Камбани, клепала и овчарски звънци в България. С., 1985;
Радева 2000: Ж. Радева. Легенди за Търновското царство. Варна, 2000;
Рашкова 1999: Н. Рашкова. Звънците в „партитурата” на овчарската инструментална фолклорна музика. – В: Камбаната – бит, обред, мит. Годишник на ЕМ Пловдив, 4, 1999, 59-65;
Славянская мифология 1995: Славянская мифология. М., 1995;
Станимиров 1925: С. Станимиров. История на българската църква. С., 1925;
Тонев 1952: Л. Тонев. Кули и камбанарии в България до Освобождението. С., 1952;
Фрейзър 1989: Дж. Фрейзър. Фолклорът в Стария завет. С., 1989;
Шариков, Беляков, Суворов 2000: В. Шариков, А. Беляков, В. Суворов. Православный звон в Болгарии. М., 2000;
Янкулов 1993: И. Янкулов. По проблема за църковните звънарници в българската средновековна архитектура. – В: Приноси към българската археология. Т. 2. С., 1993, 74-81.

Експериментална страница, мултимедиен фонд BellKnow.
Изградена от екип на ИМИ, БАН