„Не може да говорим за организация на научни изследвания без библиотеки.“

Акад. Сендов е асоцииран член на ИМИ-БАН, като през годините е бил ръководител последователно на секциите: „Числени методи“, „Математическо моделиране“, „Теория на управлението и операционните изследвания“ и „Математическо образование“, както и зам.-директор (1967-1973) на Института. През 1985-1992 е  директор на КЦИИТ. В периода 1988-1991 г. е председател на БАН. Научните му интереси са в областите: Теория на апроксимациите, Математически анализ, Теория на програмирането, числени методи и математическо моделиране, Математически модели, Геометрия на полиномите и др.
Бил е ръководител на катедра, декан и през 1973-1979 г. ректор на Софийския университет. Почетен доктор е на Московския държавен университет (1975), Великотърновския университет (2010), Пловдивския университет Паисий Хилендарски (2011) и др. Член е на Украинската академия на науките. Познат на широката общественост като депутат (1986-2003), председател (1995-1997) и зам.-председател (1997-2003) на Народното събрание на Република България.
Редом със своите научни изследвания и публикации,  акад. Сендов винаги е имал отношение към обучението по математика. Автор е на десетки научно-популярни статии. А през периода, в който се занимава с активна обществена дейност, е чест посетител, ползвател и дарител на Библиотеката на Института по математика.
Повече за него вижте тук http://mmib.math.bas.bg/?s=%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82+%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2

Акад. Сендов, през 2019 г. БАН чества своето 150-годишно съществуване. Кои според Вас са достойнствата на Академията – за всички нас като българи, за българските учени? В какво се състои силата на академичната общност и има ли нещо, което Ви кара да се чувствате благодарен, че сте част от нея?

Най-забележителното за нашата Академия на науките е, че тя е създадена, когато не сме имали държава, за да се осигури възраждане на държавността. За мен тя е мой дом.

Ще споделите ли пред по-широка аудитория как се захванахте с математика, по-конкретно в коя област на математиката са Вашите научни търсения? В какво виждате чисто практическата полза от естеството на Вашата работа или нейната значимост за обществото като цяло, в определени сфери от живота, за достиженията на математиката?

Не мога да кажа защо съм се захванал с математика. Едва ли човек може да обясни защо се влюбва. Всъщност, ако има ясно обяснение за това, тогава става въпрос не за любов, а за временен интерес. Работил съм в различни математически области в различни периоди от време. Винаги ми се е струвало, че това, с което се занимавам, е най-важно и интересно.

Какво бихте посъветвали младите българи, които се колебаят дали да се посветят на математиката като учени? Кои са качествата, необходими в това поприще?

Никого не бих съветвал да се посвети на математиката, ако се колебае. Бих го съветвал, ако твърдо е решил да се посвети на нея. Както и за всяко друго поприще, трудолюбие и почтеност.

Заедно с основаването си през 1869 г. Българското книжовно дружество поема грижата за създаването на своя библиотека. Срещу издаваното от дружеството „Периодическо списание“ се извършва т. нар. книгообмен с изданията на съществуващите по това време европейски научни дружества и центрове. Така започва своето развитие най-старата българска научна библиотека – Централна библиотека при БАН. Бихте ли споделили своето мнение за Библиотеката на Института по математика и информатика, какво е мястото ѝ във Вашето професионално израстване?

Не може да говорим за организация на научни изследвания без библиотеки. Библиотеката на Института по математика и информатика е основен инструмент за развитието на математиката у нас. С новите комуникационни средства, тя трябва да се развива и обогатява.

„Като дете бях възхитен, че Питагоровата теорема е еднакво валидна навсякъде – в България, в Индия, в Русия, в САЩ или на остров Таити…“

Професионалната биография на проф. Раденски минава през Софийския университет, Института по математика и информатика – БАН, продължава през три университета в САЩ и достига (през 2011 година) до университета Чапман – Ориндж, Южна Калифорния, където е професор по компютърни науки. Той е първият доктор на науките, а по-късно и професор по информатика в СУ. Особено популярен сред  българските студенти в средата на 80-те години е неговият учебник „Увод в програмирането с изучаване на езиците Паскал и Фортран“ (1985). Автор е на десетки  приносни статии и изследвания, поместени в международни научни издания.

В последно време проф. Раденски намира призванието си и на писателското поприще. До момента на български език са издадени два негови романа  – „На парти при президента“ (2016) и „Спасителката“, чието официално представяне беше през октомври 2019 година. Проф. Раденски е включен в книгата „Българи, за които говори светът“ на В. Митев. Повече за проф. Раденски можете да научите тук.

„Една страна може да просперира с високотехнологична икономика и с икономика, основана на знанието. За България организация като БАН би трябвало да е стълб в развитието на такава икономика.“ – споделя проф. Раденски в интервю за Pogled.info , а ето какво сподели той специално за нас:  

Математиката ме привлече с уникалната възможност за достигане на универсална истина. Още като дете бях възхитен, че Питагоровата теорема е еднакво валидна навсякъде – в България, в Индия, в Русия, в САЩ или на остров Таити. Това е специфично свойство на математическото познание. С житейските истини не е така. Те са резултат от персонални интерпретации, които зависят от контекста. Това, което е истина за последователите на една религия или политическа система обикновено не е истина за последователите на друга – те си имат свои „истини“. И до днес уникалният потенциал на математиката да достигне общоприети истини ме възхищава и привлича.

Като студент в специалност „Математика“ на ФМИ – СУ посещавах редовно както библиотеката на ИМ – БАН, така и Народната библиотека. В последната попаднах на трудове на Ноам Чомски, посветени на генеративните формални граматики. Това, което ме възхити в граматиките на Чомски, беше както практическата им приложимост като средство за описване на синтаксиса на езици, така и теоретичната им основа – каноничните системи на Пост. Тази връзка между теория и практика ме подтикна, за хубаво или лошо, да се насоча към една млада специалност, тогава известна в България като „Математическо осигуряване“. След време заработих като научен сътрудник в ИМ – БАН. Бях амбициозен, работех неуморно и започнах да получавам покани за конференции и специализации. Имаше случаи, в които канещата страна поемаше всички разноски, дори и самолетните билети. Единственото, което очаквах от българските власти, бе да ми дадат изходна виза. Такава обаче ми беше системно отказвана. В онези мрачни години, когато някои колеги ми се присмиваха, че съм „в пета глуха“, единственото ми спасение бяха Библиотеката на ИМ – БАН и ЦИНТИ.

Библиотеката на ИМИ – БАН беше за мен тихо пристанище, в което намирах – освен списания и книги – спокойствие за душата си и надежда, че ще дойдат и по-хубави дни. Така и стана. Още нямаше Интернет, но аз преживях тежките времена и оживях интелектуално благодарение на библиотеките.

1. „Влюбих се в по-младата сестра на математиката – информатиката…“
   
   Проф. Аврам Ескенази е професор Емеритус на ИМИ – БАН, а от 1999 г. и извънреден и хоноруван професор в Икономическия университет – гр. Варна. Основава и ръководи секция „Софтуерни технологии“ на ИМИ – БАН (1985- 2012). Научните му интереси са в областите: софтуерни технологии, качество на софтуера, гъвкави софтуерни методологи, приложение на информатиката в обучението и образованието, както и в правото. Проф. Ескенази е първият в България, който чете курсове във ФМИ на СУ „Св. Кл. Охридски“ по: Организация на данни (1975), Системи за управление и организация на данни (1977), Автоматизация на обучението (1980), Организация и производство на програмно осигуряване (1984). Ръководител е на 10 защитили докторанти и около 20 защитили дипломанти. Многократно е награждаван за приноси в своята работа и преподавателска дейност. Повече за проф. Аврам Ескенази вижте тук
   http://mmib.math.bas.bg/?page_id=10562
   Не е тайна, че проф. Ескенази е не само любител на тениса, а и около 50 години активно играе този спорт. Като студент, през 1967 година, успява да стигне до първа ракета на Софийския университет, а през следващата година отборът му е държавен студентски шампион. „Не благодарение на мене, разбира се, а на прочутите ми съотборници братя Пампулови. – скромно коментира проф. Ескенази и шеговито допълва – Но най-голямото ми тенисно постижение без съмнение е, че в средата на 70-те години станах шампион на Института, а с акад. Сендов спечелихме и на двойки (компетентният и емоционален репортаж на Жени (Сендова) за това спортно събитие и до днес е образец за професоналните тенисни журналисти)“.
    
   Проф. Ескенази, тази година Българската академия на науките чества своето 150-годишно съществуване. Кои според Вас са достойнствата на Академията  – за всички нас като българи, за българските учени? В какво се състои силата на академичната общност и има ли нещо, което Ви кара да се чувствате благодарен, че сте част от нея?
   
   Щом съм работил през целия си трудов живот в БАН, и то единствено в Института по математика и информатика, а и сега, бидейки почетен член на Института, продължавам да съм част от него, значи има нещо много силно, което ме е задържало тук. Работата ми като преподавател ме е водила в много университети у нас, но (дори да пренебрегнем обективните показатели) мисля, че най-автентична и силна изследователска среда и атмосфера има и до днес в БАН.
   
   Ще споделите ли пред по-широка аудитория как се захванахте с математика, по-конкрнетно в коя област на математиката са Вашите научни търсения? В какво виждате чисто практическата полза от естеството на Вашата работа или нейната значимост  за обществото като цяло, в определени сфери от живота, за достиженията на математиката?
   
   Любовта ми към математиката е от дете, стигнах до награда на международната математическа олимпиада в Москва през 1964, завърших Математическия факултет на СУ. Но както се случва и в живота, като студент още по-силно се влюбих в по-младата сестра на математиката – информатиката. И на нея останах верен и до днес. Занимавал съм се с проблеми от различни направления на информатиката – качество на софтуера, гъвкави методологии за производство на софтуер, бази данни, приложение на информатиката в правото, обучението, образованието, медицината. Ако въпросът за практическата полза от математиката е по-труден за обяснение на широката публика, то за информатиката няма нужда от отговор – всеки ползва приложенията ѝ ежеминутно.
   
   Какво бихте посъветвали младите българи, които се колебаят дали да се посветят на информатиката като учени? Кои са качествата, необходими в това поприще?
   
   Младите българи не се нуждаят от агитация да се посветят на информатиката  – като учени, софтуеристи, учители. Достатъчно е да погледнете статистиките за кандидатстващите в университетите. Но като общувам със студентите си (още имам такива), забелязвам, че за повечето от тях основният стимул не е прословутата голяма заплата на софтуеристите, а силното влечение към информатиката, постоянните предизвикателства, голямото удовлетворение от решените проблеми.
   
   Заедно с основаването си през 1869  г. Българското книжовно дружество поема грижата за създаването на своя библиотека. Срещу издаваното от дружеството „Периодическо списание“ се извършва т. нар. книгообмен с изданията на съществуващите по това време европейски научни дружества и центрове. Така започва своето развитие най-старата българска научна  библиотека  – Централна библиотека при БАН. Бихте ли споделили своето мнение за Библиотеката на Института по математика и информатика, какво е мястото ѝ във Вашето професионално израстване?
   
   Този въпрос ме поставя малко в ситуация конфликт на интереси, защото дълги години съм бил член на Библиотечния съвет. Но пък още по-дълги години имах обичай да посещавам в деня на обновяването ѝ „изложбата“ в Библиотеката (както наричахме дългата маса, на която веднъж седмично бяха излагани новополучените списания и книги). Казано с други думи, научната ми кариера щеше да е просто невъзможна без Библиотеката. Сега нещата са по-лесни покрай новите технологии, но е радостно, че Библиотеката на ИМИ е в крак с времето. Впрочем, аз и до днес се гордея, че преди няколко десетилетия в нашата Библиотека и с мое участие беше направен първият опит за компютъризация, според мене вероятно въобще първият опит за прилагане на компютри в библиотека в България.

„…мечтаех да стана астрофизик или кибернетик“
Проф. Асен Дончев е асоцииран член на ИМИ-БАН към секция „Изследване на операциите, вероятности и статистика“. Научните му интереси са в областите: Вариационен анализ, Оптимизация, Оптимално управление, както и в съседни области като: Функционален анализ, Теория на апроксимациите, Диференциални включвания, Числени методи. Преподава във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“ и Университета в Мичиган. Член е на борда на редакторите на редица международни списания, асоцииран редактор в Mathematical Reviews. Проф. Дончев е любител на класическата музика. Убеден, че да си музикант си заслужава единствено ако си „блестящ музикант“, изоставя уроците си по цигулка в полза на математиката. Свободното си време отдава на риболова, тениса през лятото, ските през зимата, а да скита по планините из живописни гори и езера е една от неговите слабости. Ето какво сподели с нас проф. Дончев…

Моята математическа кариера не е образец за подражание. Като ученик исках да стана музикант и се явявах всеки срок на приравнителни изпити в музикалната гимназия в Плевен, като едновременно бях редовен ученик във втора смесена. Но в 10-и клас се случиха две неща: провалих се на квалификациите за участие в годишния концерт на музикалната гимназия и спечелих награда на математическата олимпиада.
Зарязах цигулката (е, не съвсем) и започнах да посещавам вечерна школа по математика, на която един учител-ентусиаст (не си спомням името му, но беше много добър) ни показваше как да решаваме трудни задачи. По това време гълтах огромни количества научна фантастика и мечтаех да стана астрофизик или кибернетик.
Годините на следването. Кандидатствах физика в СУ и електронни цифрови машини (ЕЦМ) в МЕИ. Приеха ме и на двете места. Като видях бала на приетите в МЕИ, реших, че там ми е мястото. Още първата година много се разочаровах и реших да продължа в чужбина, кандидатствах за Полша, във Варшавската Политехника, където имаше едно място по ЕЦМ.
Заминах…и имах голям късмет, попаднах в една от най-силните школи в света по математическа теория на управлението. Станах математик някъде в 4-ти курс, когато вече бях на индивидуална програма на следване и за да се занимавам с теория на управлението, трябваше да мина през тежки курсове по топология, алгебра и функционален анализ.
Бях в неверояно силна група от състуденти: Бронек Якубчик, който беше в последствие дългогодишен директор на Института по математика на ПАН, Ирена Лашиецка (всеки който прави управление на ЧДУ я знае, а ако не я знае, значи не го прави), Сташек Курциуш, който умря млад, но остави ярка следа (не престават да го цитират и скоро няма да престанат), Анджей Олброт, когото един студент застреля по време на лекция в Детройт. Наши учители бяха професорите Олех, Ролевич, Опиал, Вежбицки, Финдайзен, Малановски. Предложиха ми аспирантура веднага след получаването на магистcрска степен и българските бюрократи, от които зависеше това, ме пуснаха; така продължих по същия начин още три години като аспирант…късметлия.
На докторантския изпит ме питаха дали мисля да остана в Полша, като споменаха, че искат да ми предложат работа, но аз отказах – връщаше ми се в България, пък и нали трябваше да ходя войник!..Тогава един от професорите в комисията, помня му името, Конрад Фиалковски, ми предложи да напише за мен препоръчително писмо до един свой приятел в България, чието име е Благовест Сендов. Занесох писмото на Сендов и …. късметът ми проработи отново – озовах се на работа в Института по математика на БАН, където прекарах най-щастливите години от живота си и намерих приятели…
В ИМИ-БАН. Основното, което ми даде БАН, е свобода да правя каквато математика искам, независимост, и възможност да пътувам (през 80-те вече пускаха на Запад, стига тези, които те канят, да ти плащат разноските). Имах интензивна кореспонденция с Тулио Цолеци от Генуа (с когото написахме книга), Берт Йонген от Енсхеде (при който бях на „специализация“ за 6 месеца), Бил Хагер от Гейхсвил (при когото отидох като гост-професор и така останах в САЩ).
Много ми помогнаха контактите с Васил Попов, Борислав Боянов, Петър Кендеров. Имах талантливи аспиранти, с някои от които работя и до сега.
Библиотеката. Всяка седмица ходех в бибиотеката на института като в църква, в очакване на новите списания и книги. Трепетът ми е останал и до момента, макар че библиотеките днес са в облаците, но когато мога, искам да съм на интимно с книгите.

„Интелектуалното удоволствие и радостта са в преодоляването на съществени препятствия в процеса на научното дирене и в атмосферата на сериозна международна конкуренция.“

Академик Петър Попиванов е почетен член на ИМИ-БАН, дълги години е ръководил секция „Диференциални уравнения“ (1989-2011), бил е председател (1995-2008) на Научния съвет към Института, зам.-председател (от 2017) на Отделението за природо-математически науки при събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН. Има 21-годишен стаж като университетски преподавател, научен ръководител е на 4–ма успешно защитили аспиранти и 11 дипломанти.
Наред с пряката си научно-изследователски работа, акад. П. Попиванов се занимава и с литературна критика. Плод на неговия интерес към творчеството на Ф. М. Достоевски са редица статии, поместени в периодичния печат, а през 2011 г. излиза и монографията „П. Попиванов. Достоевски – питания на един математик“, от която предстои 2. доп. и прераб. издание.

Акад. Попиванов, тази година Българската академия на науките чества своето 150-годишно съществуване. Кои според Вас са достойнствата на Академията – за всички нас като българи, за българските учени?

Академията (БАН) създава добри условия за научно-изследователска дейност, резултатите от които, особено в областта на природо-математическите науки, са явни и международно признати. В решителни моменти академичната общност се сплотява, за да отстои интересите на българската наука, като разбира се разчита на колегиалната солидарност на редица учени и извън България. В това отношение ще напомня само за активната кампания за оцеляване на БАН през 2009-2010 година.

Ще споделите ли пред по-широка аудитория как се захванахте с математика и по-конкрнетно в коя област на математиката са Вашите научни търсения? В какво виждате чисто практическата полза от естеството на Вашата работа – за обществото като цяло, в определени сфери от живота, за достиженията на математиката?

Проявих интерес към математиката още от 5. клас на основното 127-мо училище, впоследствие бях в първия випуск математически паралелки (1961-1964) на 22-ро училище, участник съм в голям брой математически олимпиади (1958-1964). Така естествено стигнах до Математическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ (1964-1969). Първоначалните ми интереси под влияние на проф. Ярослав Тагамлицки, проф. Иван Проданов, проф. Дойчин Дойчинов бяха в областта на топологията, но от 1967 г. насам първоначално под ръководството на проф. Тодор Генчев, а впоследствие на проф. Ю. Егоров (МГУ) (1970-1973) се насочих към теорията на частните диференциални уравнения (ЧДУ) (линейни и нелинейни), общата теория на линейните диференциални оператори, псевдодиференциалните оператори (ПДО) и др. И така досега. Теоретичен и практически интерес представляват изследванията ми по тенгенциалната наклонена производна за нелинейни елиптични уравнения от 2. ред, защото те се срещат при океанските приливи и отливи (Поанкаре), а също така работите по нелинейни еволюционни уравнения, описващи вълнови процеси, вкл. взаимодействие и пораждане на нови вълни, за някои ЧДУ на математическата физика, в математическите финанси и др. Изследванията ми по ПДО с кратни характеристики са принос в общата теория на линейните оператори (съществуване, гладкост) и особености на техните решения.

Какво бихте посъветвали младите българи, които се колебаят дали да се посветят на математиката като учени? Кои са качествата, необходими в това поприще?

Работата в областта на математиката, особено т. н. „чиста математика“, не гарантира високи доходи или живот в „светлините на прожекторите“. Интелектуалното удоволствие и радостта са в преодоляването на съществени препятствия в процеса на научното дирене и в атмосферата на сериозна международна конкуренция. Накратко: кой си ти и как се вместваш в съответната област на математиката. Изисква се талант, упорит труд за натрупване на знания (висока математическа култура), оригинална мисъл, перфектна информираност и сътрудничество с колеги, работещи в тази или сродни области.

Заедно с основаването си през 1869 г. Българското книжовно дружество поема грижата за създаването на своя библиотека. Така започва своето развитие най-старата българска научна библиотека – Централна библиотека при БАН. Бихте ли споделили Вашето мнение за Библиотеката на Института по математика и информатика при БАН, какво е мястото ѝ във Вашето професионално израстване?

С библиотеката на ИМИ работя още като студент (1967-1968), та досега. Добре снабдена е, а това се отнася особено до годините 1970- 1990, когато нямаше интернет, а личните научни контакти се поддържаха по пощата и пратките със статии и препринти идваха за месеци. Всеки понеделник, когато имаше изложба в библиотеката на ИМИ на новопостъпилите статии, книги и др. материали, беше малък празник по онова време. В този смисъл и тогава, и сега библиотеката на ИМИ за мене е важен и полезен източник на информация, който не е изместен от електронните източници на информация. Във века на информацията последните имат приоритет. Ще кажа няколко добри думи за колежките от библиотеката: изпълнителни, доброжелателни, отзивчиви и възпитани с посетителите.

„….учителят по трудово обучение ни мотивира и насочи към привлекателни математически задачи…“

Проф. Владимир Георгиев е асоцииран член на ИМИ-БАН. Професионалният му път е свързан със секция „Диференциални уравнения и математическа физика“ на Института, където през 1994 г. получава званието „професор“. Научните му интереси са в областите: задачи с обратното разсейване, нелинейни уравнения на квантовата механика, нелинейни вълни в гравитацията, хиперболични частни диференциални уравнения и др. Има дълга преподавателска практика. Работи в университети в България, Италия, Япония.
Част от проектите му са посветени на обучението по математика, например „работилницата“ за учители и гимназисти от гимназията в Тоскана, мотивирани да изучават математически модели. А една от последните теми, с които се занимава, е музикална терапия и модели в математиката. Ето как отговори проф. Георгиев на въпросите, които му зададохме…

1. Проф. Георгиев, тази година Българската академия на науките чества своето 150-годишно съществуване. Кои според Вас са достойнствата на Академията?

Тъй като Ренесансовото време с всестранно надарени учени е минало, в настоящето е от особено значение работата на колективи от учени, които решават актуални и значими проблеми.

2. А какво Ви предизика да се отдадете на математиката?

В 4-ти клас на основното училище преподавателката по математика се разболя, трябваше да я замества учителят по трудово обучение и той ни мотивира и насочи към привлекателни математически задачи.

3. Какво бихте посъветвали младите българи, които се колебаят дали да се посветят на математиката като учени? Кои са качествата, необходими в това поприще?

Освен да имат талант, е необходимо да са много упорити и да се подготвят за много трудности. Затова ако се колебаят и не са упорити, по-добре да не се захващат с това поприще.

4. Бихте ли споделили своето мнение за Библиотеката на Института по математика и информатика, какво е мястото ѝ във Вашето професионално израстване?

През годините на следване в Универистета и след това до 1990 година ползувах бибилиотеката и съм много доволен за това, че с наличните пари се осигуряваше достъп до научна литература. Персоналът на библиотеката е бил винаги внимателен и отзивчив.
Още: Музикална терапия : Златно сечение и индекс на Хърст

„Практическите приложения на  математическите знания могат да бъдат ограничавани единствено от недостиг на  въображение.“

Проф. д-р Николай Живков е ръководител на секция „Изследване на операциите, вероятности и статистика”. Научните му интереси са в областта на изследване на операциите, теория на апроксимациите, геометрия на безкрайномерни пространства, топология.
Въпреки че математиката поглъща доста от неговото време, както сам споделя проф. Живков, той не престава да се интересува „от почти всичко – наука, спорт, изкуство без изключения: белетристика, музика, изобразително, документални филми, история…“

Проф. Живков, в какво според Вас се състои силата на академичната общност и има ли нещо, което Ви кара да се чувствате благодарен, че сте част от нея?
 
Академичната общност у нас обединява хора, посветили се на изучаване на природата, на света около нас и на този в нас. Това са българи, за които познанието е път за човечеството. В днешно време престижът на академичната общност изглежда не е особено висок, но народ, който не отглежда своя наука е принуден да плаща за чуждата, а тогава другите, по-далновидните, вземат решенията за него от негово име. Научното знание, създавано от българския народ, е част и от неговата култура.

А как се захванахте с математика? В какво виждате чисто практическата полза от естеството на Вашата работа?

Привлекателна в математиката е чистата мисловна дейност и тя е това, което доставя удовлетворение. Практическите приложения на  математическите знания могат да бъдат ограничавани единствено от недостиг на  въображение.

Какво бихте посъветвали младите българи, които се колебаят дали да се посветят на математиката като учени? Кои са качествата, необходими в това поприще?

Много хора казват, че не разбират математиката и че нямат математически способности. Смятам, че всички се раждаме със способност да разбираме и да създаваме математически знания, а разликата между тези, които са математици, и другите, наричащи себе си непосветени в математиката, може да се изрази с една дума и тя е търпение. Търпение, необходимо за изграждането на абстрактни мисловни модели, с които да бъдат решавани математическите проблеми.
Научно знание без добро познаване на направеното от предшествениците е практически немислимо. Към настоящия момент има парадокс в света: научната продукция е с ниска цена, а нейното разпространение с висока. Представям си бъдеще, в което е обратното.

Ще кажете ли няколко думи за Библиотеката на Института по математика и информатика?

Мога да изкажа единствено и само добри думи за библиотеката на Института по математика и информатика, както и за всички, които я поддържат.

„Не се съмнявам, че винаги ще има хора, за които идеалният свят на Математиката е много повече от не дотам красивата (да не кажа грозна) реалност.“

Проф. дмн Николай М. Янев е Професор Емеритус на ИМИ-БАН, директор на Института в годините 1993-1999, ръководител на секция „Вероятности и статистика“ (2000–2012). Научните му интереси са в областите: Теория на вероятностите,  Математическа статистика, Стохастични процеси и специално разклоняващи се процеси с приложения в областта на клетъчната и молекулярната биология. Дългогодишен преподавател във  ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“, визитинг професор в Канада, САЩ, Франция и Испания. Има 8 успешно защитили докторанти и 12 дипломанти. Награждаван е с Почетен знак „Марин Дринов“ на лента и „За заслуги към БАН“. През 2019 г. е избран за Doctor Honoris Causa of the University of Extremadura, Spain.
Проф. Янев е от активните читатели и дарители на библиотеката на ИМИ-БАН, а Математиката за него е с главна буква.
Освен признат учен, проф. Янев е известен сред своите колеги, приятели, студенти като ценител на словото. Има издадена стихосбирка “Епопея за незабравимите“, посветена на бележити личности от българската история. Роден в Бургас и израснал в Поморие, проф. Янев  обича да отдава свободното си време на ветроходството и уинсърфинга. Често колеги (у нас и в чужбина) се обръщат към него с „Captain Nick “. Известен е също като «най-добрият математик сред съфристите и най-добрият сърфист сред математиците».

Проф. Янев, тази година Българската академия на науките чества своето 150-годишно съществуване. Кои според Вас са достойнствата на Академията  – за всички нас като българи, за българските учени? В какво се състои силата на академичната общност и има ли нещо, което Ви кара да се чувствате благодарен, че сте част от нея? 

В БАН съм вече 50 години, от 100-годишнината, та до 150. Както и да го гледаме, това си е 1/3 от съществуването на БКД/БАН. Винаги съм казвал, че БАН е като БА (Българската армия), само че БА охранява физическите граници и териториална цялост на българската държава, а БАН – духовните граници и духовната идентичност на българската нация, които се простират далеч извън държавните граници. Силата на БАН е в нейната комплексност и уникалност, както и високото качество на изследванията.  Наистина по времето на комунистическия режим в някои области, особено на хуманитаристиката, идеологическият отпечатък беше неизбежен и нанесе своите поражения, но (в сравнение с висшите училища) в БАН идеологическият кадрови натиск като че ли беше по-слаб и тук успяха да се развият учени, които не бяха допускани другаде по идеологически съображения. Днес БАН е една институция широко отворена към света, която участва активно в международния научен прогрес. Типичен пример в това отношение е ИМИ, който винаги е бил едно от водещите звена на БАН. Така след падането на Берлинската стена и аз имах възможност да приема покани като „визитинг професор“ за четене на лекции и научни изследвания в редица престижни университети на Канада, САЩ, Франция, Австралия и Испания.

Ще споделите ли пред по-широка аудитория как се захванахте с математика, по-конкрнетно в коя област на математиката са Вашите научни търсения? В какво виждате чисто практическата полза от естеството на Вашата работа или нейната значимост  за обществото като цяло, в определени сфери от живота, за достиженията на математиката?

Още от ученическите години математиката ме е привличала със своята логика и последователност, и най-вече с възможността да стигаш сам до верния отговор. Същевременно някак си интуитивно чувствах ограничеността на т.н. „училищна математика“, а бях чувал и дори чел за някаква друга „висша математика“.  Та това и възможността да бъда най-далече от комунистическите идеологеми ме привлякоха да следвам математика в СУ и то в новата специалност „научно-производствен профил“, която звучеше някак си загадъчно. Така постепенно не аз, а математиката ме „захвана“ и аз постепенно започнах да се превръщам в един „сух и скучен математик“, каквото е общоприетото мнение за нашего брата (между другото абсолютно невярно). Още от студентската скамейка бях привлечен от теория на вероятностите и останах очарован, когато открих „света на случайностите“, а бях още повече поразен, че всъщност това е нашият реален свят. Тук основна роля изиграха някои идеи и публикации на Колмогоров, а в последствие и шансът на бъда аспирант в неговата школа по разклоняващи се стохастични процеси в Москва. В тази област след това заедно с моите аспиранти успяхме да развием някои нови направления, които получиха международно признание като постижения на българската стохастична школа. Най-общо казано Математиката има два основни пътя на развитие: следвайки собствената си вътрешна логика и проблематика, а от друга страна – получавайки нови идеи от реалността, т.е. създаване на нови математически модели. Около 1/6 част от моите научни публикации (около 150) е свързана именно със изследването на нови математически модели, породени от актуални проблеми на клетъчната и молекулярна биология и намират приложение в областта на раковите изследвания. Естествено, става въпрос за съвместни работи със специалисти от тези области (работещи в САЩ).  Смело може да се каже, че в крайна сметка Математиката е в основата на съвременното научно развитие и технологичен прогрес.

Какво бихте посъветвали младите българи, които се колебаят дали да се посветят на математиката като учени? Кои са качествата, необходими в това поприще?

Само глупакът не се колебае. Мислещият човек винаги изпитва съмнения. Но в крайна сметка, всеки сам трябва да открие своя път към Храма на Науката. За това на първо време трябват талант и постоянство. Известна е максимата 1% талант и 99% труд, и Математиката не прави изключение от това правило. Не се съмнявам, че винаги ще има хора, за които идеалният свят на Математиката е много повече от не дотам красивата (да не кажа грозна) реалност. Във всеки случай придобиването на фундаментални знания на млади години се отплаща щедро след това. 

Заедно с основаването си през 1869  г. Българското книжовно дружество поема грижата за създаването на своя библиотека. Срещу издаваното от дружеството „Периодическо списание“ се извършва т. нар. книгообмен с изданията на съществуващите по това време европейски научни дружества и центрове. Така започва своето развитие най-старата българска научна  библиотека  – Централна библиотека при БАН. Бихте ли споделили своето мнение за Библиотеката на Института по математика и информатика, какво е мястото ѝ във Вашето професионално израстване?

Прекарал съм много време в Библиотеката на ИМИ, най-вече в периода, когато само там имахме връзка (макар и ограничена) с останалия математичен свят. А това е неминуемо за развитието на всеки учен. Нямаше ксерокси, нито компютри и интернет, та спомням си, че си водих записки в няколко тетрадки, а поддържах и собствена картотека. И имах навика почти всеки ден да се отбивам в Библиотеката:  „Блажени години – Интернетът беше млад (или не беше заченат)“. А като директор съм отделял винаги специално внимание на Библиотеката и дори трябваше да се борим с ЦУ на БАН, за да съхраним нашия ценен персонал. Трябва да се отбележат и грижите на колегията, например дарителството. Аз също много пъти съм давал годишнини на списания или книги, които съм получавал като рецензент или по други поводи.  А Библиотеката иска винаги грижи и внимание, за да бъде в крак с изискванията на времето.

Прочетете още

Янев, Николай М. Математиката като наука, изкуство, култура и професия. // Математика и математическо образование: Доклади на 33. пролетна конференция на СМБ, Боровец, 1-4 април, 2004. – София:  СМБ, ИМИ, 2004, с. 87-92 линк към статията
http://www.math.bas.bg/smb/2004_2007_PK/2004/pdf/087-092.pdf

„Още от ученическите  години математиката ме привличаше със строгостта на своята логика и всеобхващаща задълбоченост.“

Проф. д.м.н. Ралица Ковачева е асоцииран член на ИМИ. Научните ѝ интереси са в областта на класическия и модерен математически анализ, теория на потенциала, теория на апроксимациите и математическо моделиране. Званието „професор“ получава през 2004 г. в  Института по математика и информатика на БАН, където работи от  1978 г. През 2005 г. получава за втори път званието „професор“ в Техническия университет.
В лицето на проф. дмн Ралица Ковачева академичната общност, включително и академичните библиотеки, винаги са имали свой защитник в моментите, когато българската наука е била изправена пред изпитания. Позициите ѝ за честност в науката и съхраняване достойнството на  българските учени са отстоявани в интервюта и анализи, публикувани в различни електронни медии.

Проф. Ковачева, тази година Българската академия на науките чества своя 150-годишен юбилей. Кои според Вас са достойнствата на Академията  – за всички нас като българи, за българските учени? Има ли нещо, което Ви кара да се чувствате благодарна, че работите в БАН? 

Създаването на Книжовното  дружество в далечната 1869 г.  е триумф на българския национален дух.  От него се ражда и Българската академия на науките. От годината на създаването си Академията преминава през много трудности и предизвикателства, обективни и необективни. Запазва се  до днес като институция благодарение не на последно място  на стремежа на работещите в нея, както и на образованата част на българите  да се съхрани  духа на академизъм и научна толерантност.  Именно това ме прави горда да работя в БАН.

Ще споделите ли пред по-широка аудитория как се захванахте с математика и по-конкрнетно в коя област на математиката са Вашите научни търсения?

Още от ученическите  години математиката ме привличаше със строгостта на своята логика и всеобхващаща задълбоченост. Животът на математѝка е низ от непрекъснато преодоляване на препятствие след препятствие, на връх след връх. Което съответства напълно на моето възпитание – да не бягам от трудностите, а да се стремя да ги преодолея.

След завършването на университета съдбата ме срещна с един изключителен  учен – с  акад. Андрей А. Гончар. Той ме въведе в теорията на  комплексните апроксимации и свързаните с тях направления – числени методи и теория на потенциала, и това определя моите изследвания  и до днес.

Какво бихте посъветвали младите българи, които се колебаят дали да се посветят на математиката като учени? Кои са качествата, необходими в това поприще?

Те трябва да знаят, че не винаги  текущите  им изследвания ще завършват с успех. Но успешният завършек на започнатото изследване  непременно ще дойде, ако бъдат постоянни в работата си.  И това е много щастлив  момент. Или,  „една  унция победа е по-голяма от цял тон неудачи“.

Вие сте един от най-редовните ни читатели. Бихте ли споделили своето мнение за Библиотеката на Института по математика и информатика? Какво е мястото ѝ във Вашето професионално израстване?

Без да преувеличавам, считам, че Библиотеката, със своята богата колекция от класически издания, е  изключително  важна за моите изследвания.  Тук ще  отбележа и недостига на литература от последните години, нещо, което невинаги се компенсира със съвременните възможности на Интернет и съществуващият книгообмен.

„Да обичаш това, с което се занимаваш, и да не се отчайваш при несполуки. „

Доц. Румена Калтинска е ръководител на проекта на ИМИ-БАН Виртуален музей на математиката и информатиката в България http://mmib.math.bas.bg/. Работи в ИМИ-БАН, секция „Числени методи“ (преименувана по-късно на „Теория на управлението и изследване на операциите“) в годините 1963-2005. Научните ѝ интереси са в областите: Числени методи, Математическо оптимиране, Интерактивни системи за оптимизация. Има богат преподавателски опит, граден първоначално като гимназиален учител, а по-късно като университетски преподавател. Преподава във Факултета по математика и информатика на Софийския университет, Пловдивския университет,  Славянския университет и др. Доц. Калтинска е сред авторите на първите учебници по Числени методи и Линейно оптимиране за средния курс, има редица публикации, свързани със софтуер, пакети програми, диалогови системи за оптимизация, моделиране, образование.
Повече за нея тук http://mmib.math.bas.bg/?page_id=16561

За интересите на доц. Калтинска извън математиката се надяваме да научите от самата нея в интервюто, което Ви предлагаме. Но ще си позволим волността да издадем пред Вас нещо, което би останало премълчано – умението ѝ да свири на цигулка. Доколкото успяхме да научим, като ученичка е била „първа цигулка“ в училищния състав. Свирила е и в самодейни състави заедно с бъдещи знаменити музиканти. А каква е връзката между “първа цигулка“ и пътя ѝ в математиката оставяме Ви да откриете сами.

Доц. Калтинска, как и кога решихте да се посветите на математиката и кои са качествата, които тя изгради или затвърди у Вас?

Заобичах математиката от първия ден на постъпването си  в училище. Единственият предмет, по който нямаше нужда да се учи! Просто решаваш задачи – много забавно занимание. Особено, ако се спънеш в някоя задача и тя те накара наистина да си размърдаш мозъка.
Моите любими предмети в гимназията бяха История и Биология. Но кадровикът на Габрово тогава (Лапаков) две години (1953, 1954) не ме пускаше да кандидатствам в Софийския университет. Когато на третата година поисках да кандидатствам математика, той отсече: „математика – може“! Издържах изпитите и ме приеха. Така математиката стана моя професия.
Математиката изгради в мен качествата да мисля логично и да бъда упорита – да не се отказвам от постигането на дадена цел.

Завършили сте Габровската гимназия. Какви бяха Вашите учители в Средното училище? Кои са университетските преподаватели, които никога не бихте забравили, или които са предопределили Вашия път в математиката?

Завърших Априловската гимназия в Габрово през 1953 г. Когато влязох в гимназията (есента на 1948), подовете все още бяха намазани с подово масло. Ползвахме моливи, мастилници и дървена писалки с подвижно перо. Учеше се и в събота. Униформата беше задължителна – черна манта с бяла якичка за всеки ден, тъмносиня плисирана пола и бяла блузка – за празнични дни. Косата – на плитки или къса, ноктите изрязани. На главата – барета за момичетата и фуражка за момчетата със знака на гимназията. Затова завършването на гимназията беше истинско преживяване – шапки и барети политаха нагоре и радостта беше неописуема. Сега тази радост е отнета на абитуриентите. Мисля, че униформа в гимназиите трябва да има и днес – тя заличава социалното неравенство и  успехът става фактор.
       Учителите ни имаха неоспорим авторитет. Два примера. Класната ми г-жа Цонева (не помня кога стана „другарка“) беше строга, не се усмихваше, но няма да забравя часа на класния наставник (всяка събота)  – беше интересен и някак задушевен – говореше ни за живота, за характерите, за отношенията между хората. Формираше духа и мирогледа ни.  
        Учителката ми по история г-жа Велева беше невероятен преподавател. Тя не преразказваше събитията – тях ги имаше в учебника. Тя поднасяше фактите, свързваше събитията, посочваше причините и взаимовръзките, последствията.

В университета постъпих през есента на 1955 – курс от около 300 души. Във втори курс останахме по-малко от половината. Първите две години учехме в северното крило на Ректората. Лекциите се провеждаха в 272 аудитория, изпълнена догоре със студенти. Всички преподаватели носеха бели манти. Ще спомена само професорите Н. Обрешков и Яр. Тагамлицки – като пълна противоположност на преподаване.

Проф. Обрешков беше кабинетен учен. Изнасяше лекциите си без да общува с нас –  студентите. Говори и пише по дъската, от време навреме промърмори „няма да го разберете, няма да го разберете“ и изтрие част от написаното с ръкава си. Дори когато на Никулден написахме на дъската „Честит Имен ден“ с някакви пожелания, той влезе, видя поздравлението, изтри го и започна лекцията. Мисля, че вниманието ни го е притеснило.

Проф. Тагамлицки беше пълна противоположност. Подвижен, често усмихнат (малко ехидно), говори обърнат към студентите и поддържа постоянна връзка с аудиторията. Често задава въпроси и пита кой ще отговори или излезе на дъската. Очите му почваха да шарят из аудиторията. Тогава се чуваше кратък шум – всички студенти като един се захлупваха на банките. С изключение на тези от първите 1-2 реда, където сядаха знаещите студенти или смелчаците. Не бях от тях.

По онова време Тодор Генчев, Татяна Аргирова, Николай Стоев, Благовест Сендов и пр. бяха асистенти. Моят път в математиката предопредели Благовест Сендов. Той положи основите на специалността Изчислителна математика у нас и чете първите лекции  по Числени методи  и Програмиране на ЕИМ. Бях  в първия випуск от десетина студенти, завършили със специалност Изчислителна математика, вписана в дипломите им (1962). Една подробност. В България по това време нямаше работещ  компютър, а в дипломните ни работи трябваше да има работеща програма на ЕИМ, свързана с тематиката ѝ. В продължение на месец-два ас. Сендов носеше всяка седмица написаните от нас програми в Букурещ, там те се изпълняваха на румънския компютър CIFA и той ни ги връщаше за поправка. Беше невероятен ентусиаст.

Каква, според Вас, е чисто практическата полза от изучаването на математиката, или по-конкретно от избраното от Вас научно направление, за живота на хората?

Математиката развива логичното мисленe. От него произтичат необходимостта да проверяваш фактите и да търсиш взаимовръзките между тях, да даваш вярна оценка независимо от емоциите, да бъдеш упорит в постигане на целите си. Неща, които са нужни не само в науката, но и в живота.
Моето научно направление – Изследване на операциите и Математическо оптимиране са пряко свързани с много аспекти на нашето съвремие – научни и обществени.  Днес просперитетът на обществото и на отделния човек зависи все повече от успешната оптимизация на все повече дейности в живота ни.

Преподавали сте дълги години в Алма Матер – Софийския университет. С какво чувство си спомняте за преподавателската работа? Какви бяха Вашите студенти?

Обичах да преподавам и си спомням с известна тъга за тези времена. Преподавала съм математика в гимназията на гр. Елин Пелин (тогава село), в Националната математическа гимназия, в Пловдивския университет и най-дълго във ФМИ (с други названия преди). Строга и взискателна съм, но и усмихната, и винаги съм се погаждала с учениците и студентите си. Те имат шесто чувство – веднага преценяват колко струва преподавателят им като специалист и как той възприема работата си и тях.  Аз обичах да преподавам и обичах студентите си. Те го чувстваха и затова никога не съм имала проблеми с тях. Напротив, часовете ми минаваха спокойно и ведро, понякога с весела престрелка между мен и някой приказливко.

Има ли нещо, което бихте препоръчали на младите хора, които искат да се занимават научно с математика?

Мисля, че няма значение дали е математика или друга наука. На първо място – да обичаш това, с което се занимаваш.  И още – да си упорит, търпелив,  да не се отчайваш при несполуки и да вярваш в успеха.

Кои са положителните страни на работата Ви в Института по математика и информатика при БАН?

Атмосферата на работа и колегията. Това, че субординацията е плод на способности и научни резултати. На трето място – това, че бях в Института по времето (1971-1988), когато той  беше обединен с Математическия факултет на Софийския университет в Единен център по математика и механика. Това обединение беше много плодотворно и за двете институции.

Като ръководител на проекта на ИМИ-БАН „Виртуален музей на математиката и информатиката в България“, какво мислите за работата си по този Музей? В процеса на  изграждането му научихте ли нещо ново за математиката или за пътя на българската математика? Кое от всичко в Музея Ви се иска да стигне до колкото се може повече хора?

Изграждането на сайта ММИБ http://mmib.math.bas.bg/ е идея, подкрепена от ръководството на ИМИ и лично от директорите акад. Юл. Ревалски и понастоящем – акад. В. Дренски.
Казано кратко – изграждайки сайта ММИБ, научих много за развитието и преподаването на математика у нас, с известно изключение на някои събития и факти, чийто съвременник съм. Мисля, че трудът ми по изграждането на ММИБ е плод на моята обич към историята като наука. 
В процеса на работа имах и изненади от различен характер. Един простичък пример, който ме впечатли. Като студентка първи курс (1955-1956) съм виждала акад. Кирил Попов в северното крило на Ректората. Беше един побелял, дребен, сбръчкан и прегърбен старец, с бастун, който вървеше бавно, с мъка. Когато подготвях неговата биография в сайта, попаднах на негов портрет от студентските му години в Париж. Какъв хубавец! Отворете сайта и го вижте Кирил Попов – Лична галерия – Математиката и информатиката в България
Днес хората живеят забързано. Интересът към миналото не е голям. Надявам се ММИБ да бъде от полза на колегите и учителите по математика в работата им, при чествания и други събития, които връщат аудиторията назад във времето.

„Ролята на БАН е да стимулира творчеството и желанието на изследователите да създават иновативни решения за различни проблеми от обективната реалност…“

Доцент в Института по математика и информатика (ИМИ) и Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) към Българска академия на науките. Член на секция «Изследване на операциите, вероятности и статистика» и ръководител на секция «Информационни технологии в сигурността» при ИИКТ-БАН. Той е и Директор на Съвместния център за обучение, симулации и анализ към секция «Информационни технологии в сигурността», ИИКТ-БАН. Допълнително работи и подкрепя млади таланти по математика и информатика от 2005 година в различни инициативи на ИМИ и БАН.  Доц. Минчев е доказан професионалист в сферата на математиката и компютърните науки, съчетаващ солиден теоретичен и богат практически опит. Специализира в областите: киберсигурност, изкуствен интелект, компютърно подпомагани учения, управление и планиране в сектора за сигурност и отбрана, управление при кризи.
Автор и съавтор на голям брой научни публикации. Награждаван с множество престижни национални и международни награди.

Доц. Минчев, тази година Българската академия на науките чества своето 150-годишно съществуване. В какво се състои силата на академичната общност и има ли нещо, което Ви кара да се чувствате благодарен, че сте част от нея? 

Ролята на БАН е да стимулира творчеството и желанието на изследователите да създават иновативни решения за различни проблеми от обективната реалност в условия на постоянно изменяща се външна среда. В моята изследователска практика, от почти 20 години, съм забелязал позитивната възможност за свободни и полезни консултации с други колеги изследователи, вкл. и с много авторитетни и доказани в световната общност професионалисти, работещи по света и у нас. Някои от тях наистина желаят да помогнат на младите изследователи в това да почустват, че могат и да реализират и популяризират своите най-смели и странни идеи.

Ще споделите ли пред по-широка аудитория как се захванахте с математика, по-конкрнетно в коя област на математиката са Вашите научни търсения?

Интересът ми към математиката бе запален от прогимназията, където си спомням някои викторини и олимпиади по математика и геометрия. По-късно, отпечатък у мен са оставили лекциите от студентските ми години по оптимиране, дескриптивна геометрия и дискретна математика. Като аспирант, трябваше да се задълбоча по изследването и моделирането на крайни автомати, чрез многозначна логика и сложни нелинейни системи от частни диференциални уравнения за целите на решаване на задачи от механиката, роботиката и моделирането. Днес основните ми интереси към математиката са фокусирани върху решаването на хетерогенни мултикритериални задачи, използващи най-често хиперграфи, нелинейни апроксимации и вероятностни подходи. Чрез тях създавам и валидирам модели на сложни многомерни хетерогенни системи за проактивно изследване на различни проблеми от сферата на сигурността, киберпространството, в т.ч. и мултисценарийно прогнозиране в дигиталното бъдеще и отвъд.

Дали е възможно да обясните за непосветени в математиката какво означава „хетерогенни мултикритериални задачи, използващи най-често хиперграфи, нелинейни апроксимации и вероятностни подходи“? Може би чрез някой прост пример от реалността?

Чрез тези задачи най-общо се опитваме да опишем различни елементи от смесената кибер-физическа реалност на настоящето и  да прогнозираме бъдещето в новото пост-информационно общество.

Какво бихте посъветвали младите българи, които се колебаят дали да се посветят на математиката като учени? Кои са качествата, необходими в това поприще?

Математиката може да бъде както красива, така и много полезна дори в нашия модерен, дигитален свят. Предвид забързаното ни ежедневие тя ще ви даде възможност за едно креативно бягство и стимулиране на вашето абстрактно мислене –  моделно изследване на различни проблеми от обективната реалност, както и решаването на редица важни задачи от дигиталната реалност.

Бихте ли споделили своето мнение за Библиотеката на Института по математика и информатика, какво е мястото ѝ във Вашето професионално израстване?

Библиотеката на ИМИ е едно специално място. Спомням си с голямо вълнение как още студент втора година (преди повече от 20 години), започнах да посещавам читалнята и да търся отговорите на много непознати за мен въпроси от дискретната математика, анализа и дескриптивната геометрия. Като аспирант, тя също ми е била доста полезна при намирането на литературни източници, описващи класически кинематични и динамични модели от механиката. Днес в епохата на интернет, тя запазва атмосферата на спокойствие и креативност, така необходими за създаването и развитието на научни навици за младите изследователи. Несравним е моментът да се докоснеш и почувстваш книгите, които са използвани преди теб от други големи учени, които ти позволяват да се потопиш в атмосферата на изследователското поприще по един уникален и силно мотивиращ начин.


Интервюто с доц. Златогор Минчев е направено дни преди представянето на новата му книга  Future Digital Society Resilience in the Informational Age (в превод: Устойчивост на бъдещото дигитално общество в информационната ера).
Предлагаме Ви да видите и интервютата в медиите по повод книгата

1. Експертът по киберсигурност доц. Златогор Минчев пред в. „Труд“: Никой не може да обясни нито Хигс-бозона, нито Ванга / Интервю на Емил Спахийски . – Труд. Интервюта. 10.12.2019   https://trud.bg/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B4%D0%BE%D1%86-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82-2/
Цит. „Ние определяме дали технологиите ще ни променят, или ние ще ги използваме, за да променим света.“

…