П Р Е Д Г О В О Р

Темата за прабългарите и тяхната култура, бит, език е доста експлоатирана през последните години в България. Самият този факт показва, че още не е сложена точка на съществуващия от години спор за окончателното историческо потвърждение на първостепенната роля, която прабългарите и тяхното наследство играят при формирането на съвременния облик на българите. И съответно приносът на прабългарите да се отрази по достойнство, официално в историческата ни наука. За участието на славянския фактор в изграждането на българския народ нещата са изяснени и спекулации почти не се правят. Да, славяните са единият ни голям корен, и ние винаги сме се причислявали към семейството на славянските народи.

Но защо трябва да се пренебрегва другия ни голям корен и то първия ни корен – прабългарският. Историческите извори недвусмислено свидетелстват за могъществото и достолепието на прабългарите. Което се потвърждава и от трудовете на всички задълбочени изследователи на прабългарите. Въпреки всички очевидни и документални сведения, за да съществува все още възможност за спекулация по този въпрос, вероятно пропускаме нещо съществено и то е някъде около нас.

Авторът си поставя за цел да провокира внимание върху влиянието, което прабългарският език оказва на съвременния български език. Именно езикът представлява истинското богатство, което предците оставят на следващите поколенията. А тайните, които съхранява дълбоко в себе си българският език още не са открити.