Няма никакво съмнение , че нашите деди - прабългари и славяни, равностойно са участвали в сътворяването на българския език. Прабългарите са говорели език, който е бил непосредствено близък или еднакъв с първооригиналния човешки език. Езикът, който Господ е дал на човека при сътворението. И този първоизворен, божествен език те са ни оставили, вписан почти изцяло в съвременния български език.

Друго, което веднага се забелязва е принадлежността на прабългарите към по-голяма човешка общност, наричаща себе си ази, и която вероятно е говорела на същия език. Наименованията Азия, Азовско море, Каспийско море, мизи, зиези, Загора, Асирия , а защо не и Ахил /Азил/ с неговите мирмидонци /войници-синове мидийци, за които според гръцки източници се твърди, че са българи/ показват, че много преди 7 век от новата ера, азите са притежавали цивилизовано общество и са били активни участници в историческите процеси. И може би идването на Аспарух отсам Дунава е било едно от последните масови придвижвания на ази в Европа, които обикновено са се извършвали в посока към вече населени с ази райони. На Балканите такива райни вероятно са били областта Загора, район в Македония, и др. За наличие в миналото на райони в Европа заселени с ази, може да се произнесе само историческата наука. Така или иначе, многото общи и близки думи /корени/ в прабългарския език и други западни езици показват, че едно такова твърдение съвсем не е лишено от основание.

А какво е отношението на днешните българи когато ги наричат само славяни – същото каквото и на англичаните ако ги нарекът само сакси или само нормандци. Никой не може да ни отнема правото да бъдем потомци на един огромен и много древен народ /може би най-древния в света/. Народ, който е дал на Европа съвременната държавност – която означава държава не на градовете-държави и подчинена провинция, а държава на равнопоставените райони и селища. Народ, който сам е изградил много държави. На славяните освен писменността, е дал и държавното устройство, което ги е запазило от асимилация. Гордостта ни, че сме потомци на прабългарите е напълно законна, както и гордостта, че принадлежим към славянския свят.

Според Библията, във Вавилон Господ разбърква езика на хората, за да не могат да се разбират помежду си, вследствие на което те се пръскат по широкия свят. Може би вече е дошло време и Господ е решил да събере езиците в един, за да настъпи глобално разбирателство на планетата.