Цели и методология на проекта
Хибридният модел, представен схематично на Фигура 2 и придружаващата го числена схема и софтуер са базирани на следните етапи на работа: (i) Метод на граничните елементи (МГЕ) за моделиране на разпространението на сеизмични вълни във външната за ограничения геоложкия профил полубезкрайна област обозначена на Фигура 2 с ‘BE subdomain’. (ii) • Метод на крайните елементи (МКЕ) за локалния ограничен геоложки профил, обозначена на Фигура 2 с ‘FE subdomain’.
Фигура 2
Целта е моделът да отчита физико-механичните и геоложки особености по целия път на вълната от сеизмичния източник до локалния геоложки профил и до самото инженерно съоръжение.
Граничната задача описваща поставения механичен проблем се формулира чрез уравнението на еластодинамиката (уравнение на движение на средата), началните условия и граничните условия по границите в разглеждания геоложки профил. Решението във временната област се получава чрез използването на право и обратно преобразувание на Фурие, като за всяка фиксирана честота се решава формулираната в честотната област гранична задача.
Най-общо реализацията на сложния комбиниран механичен модел, посредством хибридната техника, минава през следните етапи: (1) Теоретично и програмно развитие на авторски софтуер, базиран на МГЕ (BEM) в честотната област, за разпространение на сеизмични вълни в безкрайното геоложко полупространство; (2) Подходяща кондензация на степените на свобода на МГЕ модела по безкрайните граници на полупространството, чрез удовлетворяване на граничните условия по повърхността; (3) Формиране на матрицата на коравина и товарен вектор за редуцираната вече система линейни алгебрични уравнения от модела, описан с МГЕ. Така получената матрица на коравина и свободен вектор служат за генерирането на макро краен елемент в средата на АНСИС или ABAQUS; (4) Успешно внедряване на макро крайния елемент в програмата по МКЕ, посредством потребителската програмна среда на пакета; (5) Моделиране на близката до конструкцията зона и самата конструкция посредством МКЕ (FEM); (6) Удовлетворяване на граничните условия по контактната повърхност между двете зони: безкрайна и крайна.
Моделът има потенциал за разглеждане на три модела на нехомогенна еластична среда (Фигура 3): (a) Модел 1, при който средата се представя с пакет от хомогенни еластични слоеве; (b) Модел 2, при който средата се представя с пакет от нехомогенни еластични слоеве; (c) Модел 3, при който материалните характеристики се представят като непрекъснати функции на координатите на точката на наблюдение, т.н. functional graded materials (FGM). Идеята за тези нови функционално подредени материали принадлежи на специалисти в Япония през 1984г, но променливите материални характеристики на геоложките среди по отношение на дълбочината може също да се моделират като FGM.
Фигура 3
Същността на МГЕ, на базата на който се конструира макро краен елемент, който се внедрява в глобален МКЕ модел се състои в трансформация на механичния модел, описан чрез частни диференциални уравнения, които съдържат неизвестни величини във вътрешността и по границата на разглежданата област, в еквивалентен модел представен чрез гранични интегрални уравнения, включващи само величините по границата на областта. МГЕ се базира на два основни резултата в математическата физика: теоремата на Betti за взаимност на работите и познаването на фундаменталното решение на основното частно диференциално уравнение в разглеждания модел. МГЕ в комбинация с фундаменталното решение на управляващото частно диференциално уравнение осигурява елегантен и в същото време мощен инструмент за изследването на различни геоложки среди и инженерни конструкции със сложно механично поведение.