INIS Series: Онлайн поредица на интердисциплинарната научна мрежа - Информационно общество

Заглавие на английски език:

Заглавие:

Каменната пластика като средство за промяна на традиционното отношение към образа в европейската и българската скулптура от ХХ век

Автор(и):

Иван В. Николов, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий", България, vanca_ta@mail.bg

Резюме на английски език (abstract):

    From the early presentation of human, animal and plant forms to modern sculpture, artists showcase their skills in working with stone, creating immortal art as a legacy for future generations. In the 20th century, sculptors began to make abstract stone sculptures that bring a fresh breath to this ancient practice. Choosing rough natural stones and shaping them according to a particular plastic project is an art mastered and practiced by many ancient societies, and the durability of the material makes it possible to look into their unique cultures and artistic practices. Introduced by Constantine Brancusi in 1906, the process of direct work is revolutionizing the tradition of stone sculpture. This practice was soon adopted by other prominent artists such as Henry Moore, Barbara Hepworth and Jacob Epstein. The stone is relatively easy to extract and carve and opens up a wide range of possibilities as it can be roughly cut or delicately polished. Sculpture symposiums also play a major role in the development of stone sculpture, enabling contemporary sculptors to realize large-format free works in exterior environments.

Резюме:

    От ранното представяне на човешките, животинските и растителните форми до модерната скулптура, художниците показват своите умения в работата си с камък, създавайки безсмъртно изкуство като наследство за бъдещите поколения. През ХХ век скулпторите започват да правят абстрактни каменни пластики, привнасящи свеж полъх, в тази древна практика. Изборът на груби естествени камъни и оформянето им по определен пластичен проект е изкуство, овладяно и практикувано от много древни общества, а издръжливостта на материала прави възможно да се надникне в техните уникални култури и художествени практики. Въведен от Константин Бранкузи през 1906 г., процесът на директна работа предизвиква революция в традицията на каменната скулптура. Тази практика скоро бива възприета от други изтъкнати художници като Хенри Мур, Барбара Хепуърт и Джейкъб Епщайн. Камъкът е сравнително лесен за извличане и издълбаване и отваря широка гама от възможности, тъй като може да бъде грубо изсечен или деликатно полиран. Голямо значение в развитието на каменната пластика оказват и скулптурните симпозиуми, като дават възможност на съвременните ваятели да реализират голямоформатни свободни творби в екстериорна среда.

Ключови думи на английски език (keywords):

Stone Sculpture, Art, Modernism, Stone, Abstract Shapes, Plastic Project, Tradition, Constantin Brancusi,

Ключови думи:

каменна скулптура, изкуство, модернизъм, камък, абстрактни форми, пластичен проект, традиция, Константин Бранкузи,

 

DOI:    

 

PDF file     https://www.math.bas.bg/vt/inis/series/book/2023.02/inis.2023.0218.pdf

Цитиране (IEEE формат):

, "The Stone Plastic as a Way to Change the Traditional Attitude Towards European and Bulgarian Sculptures", INIS Series, 2023, volume 2, ISSN 2815-4231, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, pp. 230-241, 2023. DOI: