Биографични данни
Марин Стоянов Дринов
е един от строителите на освободена България, човек с широки научни интереси в областта на историята, филологията, етнографията, фолклора.
Той е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. Произхожда от будно занаятчийско семейство. Неговите по-малки братя, Найден и Пейо, са последователи на Васил Левски и членове на революционния комитет от 1870 г. Ханът им е използван за убежище, а самите те участват в Априлското въстание.
Марин Дринов завършва взаимно и класно училище в Панагюрище, след което три години е подучител във взаимното училище. През есента на 1858 г. с помощта на Найден Геров отива в Киев и посещава философския клас на Семинарията.
От 1861 г. до 1865 г. следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет. След това става домашен учител в семейството на княз Голицин (до 1870 г.) и пътува до
Австро-Унгария, Франция, Италия, Швейцария. През този период Дринов посещава много европейски библиотеки, архиви и музеи, където събира материали за българската история.
През 1872 г. Марин Дринов защитава дисертация в Московския университет, след което е назначен за доцент по славянознание в Харковския университет, където от 1876 г. е професор.