от Евгения Сендова
Българската общност се радва години наред на медалите, получавани от български ученици на международни състезания по математика, информатика и други други научни области. Но както е казано (приписва се на Айнщайн): „Not everything that counts can be counted…“. Изключителен резултат, който не се измерва с медали, постигна български ученик в 6-седмичната международната лятна програма RSI’23 (Research Science Institute) за ученици с изявени изследователски способности в природо-математическите науки. Неговият проект бе избран като един от най-добрите 5 в две категории – писмени и устни презентации, сред изследователските STEM проекти на 100 ученици от 20 страни и 34 американски щата, при това бе единственият по информатика. Това постижение е не само свидетелство за изследователските качества на един 17 годишен младеж, но и за добрите традиции на цялата българска школа от учени от ИМИ-БАН, членове на СМБ, учители и студенти от престижни университети у нас, Европа и САЩ, която работи за израстването на млади таланти в математиката и информатиката като бъдещи учени. Но преди да разкажем с какво точно се открои като „пръв сред равни“ нашият герой, ще започнем с малко история.
За програмата RSI и създаването ѝ
Днешният прочит Research Science Institute на RSI е наследил първоначалния Rickover Science Institute (по името на адмирал Хайман Риковър, изобретател на Nautilus, първата в света ядрена подводница). Риковър се слави сред подчинените си от Американската флота офицери и моряци с изключителна строгост и взискателност, които е изпитал на гърба си и Джими Картър (впоследствие президент на САЩ). Очакването „хората винаги да дават най-доброто от себе си“ той е прехвърлил и към участниците в RSI – школата, която основава заедно с г-жа Джоан ДиДженаро точно преди 40 години. Решението за това начинание идва в разговор със сътрудниците му как е най-целесъобразно да се използва хонорарът от последната му публична лекция. Обикновено се приема, че талантливите деца сами ще се оправят в живота, но участниците в разговора стигнали до съгласие, че децата с талант за научни изследвания също имат нужда от подкрепяща среда. Тази средa от години наред се предоставя от Масачузетския технологичен институт (MIT) съвместно с Центъра за върхови постижения (Center of Excellence in Edication, https://www.cee.org/, чийто президент днес е Джоан ДиДженаро). В продължение на 6 седмици 100-ина гимназисти от 5 континента работят по изследователски проекти във всички STEM области под ръководството на именити учени от MIT, Harvard, North Eastern University и други изследователски институции. През първата седмица слушат лекции по литература и кино (Адмиралът е държал много и на хуманитарното образование), математика, физика, химия, биология и инженерни науки. Използват дигиталните, книжните, спортните и музикалните ресурси на MIT. Прекарват незабравими часове по време на вечерни лекции и разговори с физици, математици, икономисти, ръководители на космически програми, информатици, психолози (сред които нерядко има и нобелови лауреати). В продължение на 5 седмици преживяват автентичен научно-творчески процес подпомагани от тютори, ментори, млади съветници, технически асистенти и дори “Nobodies” – както наричаме алумни на програмата без официални задължения, които на доброволни начала помагат за съдържателната част на проектите и професионалното им оформление. Програмата завършва с конференция, на която проектите се представят пред всички участници в RSI и пред жури от външни експерти в различни области.
Най-важното разбира се е, че всички ученици стават част от международна общност от млади хора, които мечтаят за професионална реализация в науката и имат реална представа за смисъла от екипна изследователска работа, включваща представители на различни научни области и държави.
Интересен факт за българското участие в RSI e настояването на адмирал Риковър пред Мисис Ди (както с признателност наричат Джоан ДиДженаро учениците ѝ) в програмата да участват непременно двама ученици от България като страна, спасила своите евреи през Втората световна война. Самият Риковър е полски евреин, емигрирал със семейството си в САЩ на 6 годишна възраст.
Как протича подготовката и изборът участниците от България в RSI
До 2000 г. участниците в RSI от България се избират с конкурс, провеждан от Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ като част от конкурса за обучение във веригата Колежи на Обединения свят. От 2001 насам (по препоръка на CEE) в RSI изпращаме ученици, които достойно да защитават позицията на България като страна, в която изследователският подход в образованието по математика и информатика се прилага на най-високо равнище още в гимназиалните класове. Изборът се прави от жури, съставено от 10-ина специалисти от Института по математика и информатика при БАН (ИМИ-БАН) като част от дейностите на Ученическия институт по математика и информатика (УчИМИ). На интервюто присъстват наблюдатели от спонсориращите фондации и участници в предишни издания на RSI (те имат право да задават въпроси, но не участват в гласуването).
Ученическият институт по математика и информатика е създаден в 2000 г. (обявена от ЮНЕСКО за Световна година на математиката). Този институт е наследник на добрите традиции в България за работа с ученици с изявени интереси по математика и информатика и на движението за техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ), съществувало от 1967 до 1990 г. като основна форма за подготовка и организирано участие на младежта в решаване на проблемите на научно-техническия прогрес.
Основните организатори на УчИМИ са Фондация „Еврика“, Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“, ИМИ-БАН и СМБ. По-късно като спонсори се присъединяват фондациите „Америка за България“ и „Американска фондация за България“. Министерството на образованието и науката подкрепя УчИМИ основно по линия на проекта „Образование с наука“. Основни форуми, на които участниците в УчИМИ представят изследователските си проекти, са Зимната ученическа конференция, Ученическата секция на Пролетната конференция на Съюза на българските математици, Секцията по математика и информатика на конференцията на УчиБАН (https://uchiban.eu/). Друго важно събитие на УчИМИ е 3-седмичната Лятна изследователска школа (ЛИШ), която от няколко години е международна. На нея ученици от 8. до 12. клас разработват изследователски проекти под ръководството на учени от БАН и представители на ИТ индустрията. В повечето случаи проектите биват доразвивани след школата и представяни на някои от следващите форуми на УчИМИ и УчиБАН, както и на международни панаири на науката (ISEF, EUCYS и др.) Впечатления на неколцина от най-успешните випускници на УчИМИ може да видите в едно кратко видео-поздравление.
На интервюто за избор на двама кандидати за RSI се поканват всички автори на изследователски проекти, отличени на някои от форумите на УчИМИ. От 2022 г. насам се избират само единайсетокласници, но участниците може да са от всички гимназиални класове, защото самото интервю е сериозна подготовка за участие в различни престижни научни форуми, не на последно място – и за кандидатстване в университети с изследователски профил. Квотата на България е двама души (по възможност по един в областите математика и информатика, но като правило повечето избрани са имали готовност да работят и в двете области). Интервюто се провежда на английски език. Проверяваме знанията на кандидатите в съответната научна област, общата им култура, талант в други области, мотивацията им, психическа им устойчивост и комуникативните им способности. Целта му е не само да се определят двама кандидати за RSI (с двама подгласници), но и да се култивират отрано умения за общуване на различни научни у културни теми с хора на различна възраст, но сродна любов към науката.
За да дадем по-добра представа за естеството на интервюто, ще дадем думата на няколко випускници на УчИМИ, които в последните години споделят впечатленията си с поканените за интервю и им дават ценни съвети:
- Катeрина Велчева (RSI 2010), ментор в ЛИШ и RSI, д-р по математика от Станфорд, преподавател в Американския колеж, София
Всички допуснати до интервю са добри и всички заслужават да бъдат избрани. Затова, ако не бъдете избрани, не се отчайвайте, защото това не означава, че не сте достатъчно добри. От друга страна много често хората очакIMIват да бъдат избрани от първи път. В повечето случаи обаче се получава така, че избраните са на интервю не за първи път. Това да не бъдете избрани от първия път не е нещо лошо. Напротив, догодина ще сте по-подготвени и по-мотивирани за успех. Аз лично бях избрана на третото си интервю и сега се радвам, че стана така, защото първите две години бях по-малко подготвена от третата. Основната идея на RSI е „not to be the best among the rest, but to do your best“. Това се отнася и за интервюто! Насладете му се максимално, защото е едно невероятно изживяване!
- Станислав Атанасов (RSI 2011), магистър от Yale, д-р по математика от Columbia university, Quantitative Analyst in New York City Metropolitan Area
Присъствал съм на RSI интервюта и като участник, а и като гост. Най-важното, което можете да направите, за да се подготвите за него, според мен, е да си зададете въпроса: Искам ли да прекарам 6 интензивни седмици под научното ръководство на светила, работейки неуморно по решаването на нерешен проблем. Ако отговорът ви е Да, разбира се!, то вие сте добили най-добрата подготовка за интервюто. По този начин ще покажете на журито колко сте ентусиазирани с работата си по научни проекти и как RSI ще бъде начало на една успешна кариера на изследовател.
Отговорите ви на въпроса кои са научните ви интереси и постижения дават далеч по-добра представа за това, що за човек сте от някакъв списък с награди от олимпиади. Пет медала от международна олимпиада по математика ще покажат очевиден талант в решаването на задачи, но по никакъв начин не показват мотивацията за толкова сериозно занимание с „истинска математика“ – все пак рядко се е случвало някой хилядолетен проблем да се реши за 4-5 часа, нали? Пък и няма да можете да видите решението веднага след това и да го научите. Поради тази причина отговорите ви (във вид на есе) служат като медиатор между вас и журито – с тях показвате защо обичате това, което правите. Запомнете го това, защото това е и което се гледа от елитните университети.
Що се отнася до талант от различна обалст – печеливш или губещ талант няма. Моят талант беше с гръмкото наименование „acting and entertaining skills“, в който показах какво правя с най-голямо удоволствие – да разсмивам хората. Съветът ми е – набележете нещо, което правите с удоволствие и просто го покажете пред журито. Няма значение дали можете да шиете гоблени (имало е такъв талант), дали можете да говорите отзад напред или пък правите handstand опори без ръце. Правите ли го с кеф – идеално е!
Може да очаквате въпроси за общата ви култура по математика или информатика. Не се притеснявайте – не се задават въпроси от рода на: „Формулирай и докажи Хилбертовата теорема на нулите“. По-скоро се задават въпроси, които показват, че кандидатът е чел и се е интересувал от областта на своя интерес извън задължителния курс за училище. Не се изненадвайте от въпроси, които ще се отнасят за вас самите. Какво точно ви е интересно да правите? Имате ли хоби? Идеята е просто да се отпуснете и да споделите какви са вашите възгледи за живота. Какво ви мотивира? Как RSI може да допринесе за вашето бъдещо развитие.
Не на последно място – не се отчайвайте, ако не се случат нещата от първия път. Миналата година кандидатствах неуспешно в няколко чуждестранни университета. Тогава не бях толкова добре ориентиран и правех всичко в последния момент. Определено и английският ми не беше на сегашното ниво. Този неуспех допълнително ме мотивира… Ако искам да предам нещо с тази история е, че ако нещо не стане от първия път, то това не е непременно лоша новина – всеки следващ път ще бъдете една идея по-подготвени.
- Валерия Станева (RSI’12), MIT 2018 – Bachelor (Computer Science, Engineering, Computer Science And Engineering), University of Cambridge (Computer Science) 2016-2017
Въпреки че сигурно всеки от вас има какво да покаже, със сигурност да носите сертификати за успехите си не е задължително (и на двете си интервюта не взех грамотите и медалите си). Ако решите да ги вземете, имайте предвид че RSI е много по-различно преживяване от всяко състезание, на което сте били (поне за мен беше така :), така че със сигурност акцентът ще е върху вас самите и не толкова върху нещата, които носите. Също така, не се пренавивайте и не се напрягайте прекалено – и двете ми интервюта за RSI ме научиха на страшно много неща и след тях със сигурност бях по-зряла. Вярвайте на журито – те със сигурност имат повече опит от вас и най-вероятно ще вземат най-доброто решение.
- Паолина Гаджулова (УчИМИ): магистър от СУ, software engineer at Leanplum
Любимата ми част от интервюто на RSI е репетиционната зала. В нея винаги можем да намерим храна и напитки, забавни логически игри и най-важното – да комуникираме помежду си и по този начин да се освободим от напрежението. Харесва ми приятелската среда, която е част не само от интервюто, но и присъства в абсолютно всяко събитие организирано от УчИМИ. Не сме „конкуренти“, а приятели, както и самото интервю не е „изпитване“, а разговор за това що за човек си и какво си постигнал в избраната сфера. За мен и самото интервю премина по такъв начин – в разговор за триизмерното и двуизмерното свързване, за различните оптимизационни алгоритми и за алгоритмите в информатиката. Освен репетиционната зала, още две традиционни практики ми правят силно впечатление. Най-упражняваната част от интервюто – представяне на талант, е чудесна идея, защото позволява на кандидата да покаже още нещо, което му се отдава и прави с усмивка. Веднага след представянето на талант идва и въпросът „Кой според теб е достоен избраник за RSI?“, още известен като „най-трудният въпрос“. Това е въпросът, на който препоръчваш най-големият си конкурент и с усмивка назоваваш неговите достойнства. Ето тези съставни части на интервюто го правят толкова вълнуващо (разбира се с бонуса, че за пореден път се събираш с някои от най-големите си приятели).
- Христо Тодоров (RSI’21), студент във Станфорд
Може би много от вас се притесняват за интервюто, особено ако ви е първо (седмицата преди първото ми интервю аз самият не знаех къде се намирам :). Реших да ви напиша този имейл, за да ви разкажа моите впечатления за интервюто и да ви дам няколко съвета, които на мен лично доста ми помогнаха. Надявам се това да ви помогне да се успокоите и съответно да се насладите максимално на интервюто.
Доста хора ме попитаха какви въпроси е вероятно журито да ви попита. Уви, тук няма как да помогна особено – журито е усвоило до съвършенство способността да изненадва. Все пак, доста е вероятно да ви попитат нещо за проектите ви (каква е мотивацията зад тях, какво ви е било най-трудно, с какво се гордеете най-много и т.н.), за желанието ви да участвате в RSI (защо искате, на каква тема бихте искали да работите и до колко сте готови да пробвате нещо ново), за страничните интереси, които сте описали в есетата си (на моето последно интервю основно си говорихме за скандинавска митология). Но бъдете готови и за нещо тотално различно от сорта на „какво бихте взели на безлюден остров“.
Също така е изключително важно да обърнете внимание на начините, по които разтоварвате напрежение от училище/проекти/състезания и т.н. RSI е една супер динамична програма (доста бивши възпитаници за казвали че дори в престижните университети, в които учат, не им се е насъбирал толкова стрес и работа за такъв малък период от време) и е много важно да умеете добре да се грижите за здравето си, особено ако е в онлайн вариант. Разкажете за някакво хоби, което би ви помогнало да се отпуснете след дълъг ден на слушане на нобелови лауреати и решаване на отворени проблеми в науката. Например, аз всяка вечер излизах на двора и се набирах на лозницата :D.
Бих предполжил, че повечето от вас ще отделят най-много време за подготовката на така наречения „талант“. Тук бих с две ръце подкрепил това, което е написал в документа Слави Атанасов – просто направете нещо, което ви е кеф. Далеч не е нужно да е нещо главозамайващо. Разбира се, през годините е имало хора които са били страхотни пианисти или пък са композирали невероятна поезия, но е имало и далеч „по-скромни“ неща. Например, на първото си интервю аз показвах трикчета с ластици за връзване на коса, а на второто – показах как можеш да си свалиш потника под сакото без да си вадиш ръцете от ръкавите на сакото (което между другото освен абсурдно е и доста сериозен топологичен проблем). Не се притеснявайте и да покажете и нещо по-хумористично – журито не би ви възприело като несериозни (моят стар ментор, Крис, който също участва в RSI, разказва вицове на корейски).
Макар и да звучи доста клиширано, не се притеснявайте ако не ви изберат. Мен не ме взеха на първото ми интервю (ако сега погледна назад не мога да си представя как бих се справил с RSI ако ме бяха взели тогава).
Най-важният съвет за интервюто, който мога да ви дам, е да използвате момента да се запознаете с останалите участници. С Ангел ще организираме така наречената „стаичка“, в която ще се опознаваме чрез най-различни глупави игри (които бяха най-добрият начин за разтоварване на повечето участници на RSI). Една от най-хубавите неща, които получих от интервютата си за RSI, бяха новите приятелства – тук Жени наистина не преувеличава, като казва че „зайците на УчИМИ“ сме едно голямо семейство, от което вече и вие сте част. Журито и бившите възпитаници винаги ще са готови да ви помогнат с всякакви трудности от тук нататък – аз, например, не мога да си представя как бих избутал кандидатстването без тяхната помощ.
Успех и добре дошли отново в УчИМИ семейството!
В допълнение към съветите на тези прекрасни млади хора, които съдействат по различни начини на УчИМИ години, след като са участвали в него, да споделя мисли от последните издания на интервюто за RSI.
Както винаги подредбата за явяване се предоставя на самите участници. Журито отправя различни въпроси и предизвикателства към кандидатите. Не само от любимите им математика и информатика, но и от литература, музика, кино, изящни изкуства: Кой е доказал Десетия проблем на Хилберт?, Какво е по-трудно – да се създаде алгоритъм за шифроване или успешна криптографска атака? Дайте пример, в който използването на компютър не помага, а даже пречи. Каква е връзката на „Мисия Лондон” с математиците? Ако посетя библиотеката, която сте организирали в родния си град, как ще ме привлечете да вляза? (Тук отговорът бе красноречив – С „Теория на числата” от Никола Обрешков.) С какъв ход героят на Илф и Петров от 12-те стола Остап Бендер е открил демонстрационния шахматен турнир на 30 дъски във Васюки? Koe от атмосферата на RSI бихте пренесли в лятната школа на УчИМИ? Кой дял от математиката Ви харесва най-много и защо? Как се виждате след 10 години? Каква е Вашата дефиниция за “perfect life”? Коя е следващата дума след To be, or not to be, that is the question (…)
За журито е най-интересно да чуе какво ще отговорят кандидатите на въпрос, чийто отговор не знаят. Например, на последния въпрос кандидатът отговори с: Не е важно толкова „да бъдеш или не“, а какъв да бъдеш! A ученик от Американския колеж в София споделя в интервю, че не очаквал да бъде избран, след като си признал, че не познава човек от MIT, който да му помогне по конкретен проблем от проекта му по информатиката:
The moment I was happiest happened last year when I got selected for the Research Science Institute (RSI) summer program held at MIT. I didn’t expect it; I think I did terribly on the interview and I just wanted to get home afterwards. The jury from the Bulgarian Academy of Sciences asked me specific questions, one of them being whether I know someone at MIT, like a name, who would be able to help me deal with parallelism. Instead of lying persuasively, I told the truth that I didn’t. I thought they expected me to list professor names. But then eventually they said I was chosen along with a girl. I was really surprised!
Демонстрираните по време на RSI интервютата таланти не само радват, но и на моменти смайват журито – пинг-понг на чин; йогистки упражнения; предсмъртната ария на Жавер от мюзикъла „Клетниците”, обучение на член на журито на суинг; редене на кубчето на Рубик и на ханойската кула с модифицирани правила; фокус с 52 карти, вплитащ интригуваща история с появата на всяка от тях; обучение на журито на осигурителни възли в катеренето; плонжиране на волейбол; изпълнение на произведение на Бах на китара; джаз импровизации на преносимо пиано, рисуване на портрет на млад мъж, завъртян на 180 градуса, танц с робот, авторски стихове, художествени произведения с различни техники, солови и групови изпълнения на български хора и латиноамерикански танци. Да не забравяме, че в годините на Covid, интервюто се проведе онлайн – младите хора отново намериха начин да преодолеят разстоянието с разнообразните си таланти.
Всички членове на журито споделяме гордостта на родителите и учителите на кандидатите. Заслужава да се отбележи и огромната ангажираност и професионализъм на преподавателите и менторите, написали препоръки за участниците в интервюто:
И да цитирам с възхищение един от „неизбраните”: Ще стискаме палци на избраните. Беше наистина вълнуващо преживяване!
Българскто участие в RSI:
От основаването на УчИМИ в RSI са участвали общо 45 души (всички с изключение на трима души са от математически гимназии – НПМГ – 9, СМГ – 11; ОМГ, Пловдив – 9; МГ, Варна – 5; МГ, Русе – 2; ПМГ, Велико Търново – 1; ПМПГ, Монтана – 1; ПМГ, Хасково – 1; МГ, Плевен – 1; ПМГ, Кюстендил – 1; ПМГ, Шумен – 1, и по 1 от Американския колеж, 91. НЕГ, София, и 125. СУ, София):
2001
Калоян Славов, 10. клас, НПМГ „Акад. Л. Чакалов“, София
Елеонора Енчева, 10. клас, ПМГ „В. Друмев“, Велико Търново
2002
Людмил Антонов, 11. клас, ОМГ „Акад. К. Попов“, Пловдив
Ива Рашкова, 11. клас, МГ „Баба Тонка“, Русе
2003
Веселин Димитров, 10. клас, НПМГ “Акад. Л. Чакалов”, София;
Тодор Колев, 11. клас, НПМГ “Акад. Л. Чакалов”, София
2004
Александър Йорданов Симеонов, 10. клас, МГ “Д-р П. Берон”, Варна
Антони Красимиров Рангачев, 11. клас, СМГ “Паисий Хилендарски”, София
2005
Веселин Кулев, 11. клас, МГ “Д-р Петър Берон”, Варна
Владислав Петков, 10. клас, НПМГ “Акад. Л. Чакалов”, София
2006
Владимир Маринов, 10. клас, НПМГ „Акад. Л. Чакалов“, София
Тодор Биларев, 10. клас, НПМГ „Акад. Л. Чакалов“, София
2007
Боян Петров, 11. клас, ОМГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив
Никола Чипев, 11. клас, НПМГ „Акад. Любомир Чакалов”, София
2008
Галин Статев, 11. клас, НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, София
Катрина Евтимова, 11. клас, СМГ „Паисий Хилендарски“, София
2009
Георги Керчев, 11. клас, СМГ „Паисий Хилендарски“, София
Ангел Николов, 10. клас, НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, София
2010
Катерина Велчева, 11. клас, ПМГ „Нанчо Попович“, Шумен
Рафаел Рафаилов, 10. клас, СМГ „Паисий Хилендарски“, София
2011
Станислав Атанасов, 11. клас, ОМГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив
Тодор Марков, 11. клас, СМГ „Паисий Хилендарски“, София
2012
Валерия Станева, 10. клас, МГ „Д-р Петър Берон“, Варна
Калина Петрова, 11. клас, ОМГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив
2013
Румен Данговски, 11. клас, СМГ „Паисий Хилендарски“, София
Николай Стоянов, 11. клас, СМГ „Паисий Хилендарски“, София
2014
Петър Гайдаров, 11. клас, ОМГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив
Христо Стоянов, 11. клас, СМГ „Паисий Хилендарски“, София
2015
Кристиан Георгиев, 11. клас, ОМГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив
Христо Стайков, 11. клас, МГ „Д-р Петър Берон“, Варна
2016
Дона-Мария Иванова, 11. клас, МГ „Баба Тонка“, Русе
Димитър Карев, 11. клас, ПМГ „Акад. Боян Петканчин“, Хасково
2017
Таня Оцетарова, 11. клас, ОМГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив
Иван Д. Иванов, 11. клас, Американски колеж в София
2018
Чавдар Лалов, 11. клас, МГ „Гео Милев“, Плевен
Николай Пашов, 11. клас, 91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“, София
2019
Димитър Чакъров, 11. клас, ОМГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив
Антоан Георгиев, 11. клас, ПМПГ „Св. Климент Охридски“, Монтана
2020
Никола Стайков, 11. клас, СМГ „Паисий Хилендарски“, София
Виктор Колев, 11. клас, СМГ „Паисий Хилендарски“, София
2021
Ангел Райчев, 11. клас, 125 СУ „Боян Пенев“, София
Христо Тодоров, 11. клас, ПМГ „Проф. Емануил Иванов“, Кюстендил
2022
Илияс Номан, 11. клас, СМГ „Паисий Хилендарски“, София
2023
Радостин Чолаков, 11. клас, МГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив
Деян Хаджи-Манич, 11. клас, МГ „Д-р Петър Берон“, Варна
Участниците в RSI’23 бяха определени на 2 различни интервюта. Радостин Чолаков, беше избран на интервюто през февруари 2022 г. и трябваше да участва в школата през лятото на 2022 г. Поради изискване на организаторите на RSI, участието му беше отложено за 2023 г., но Радостин работи цялото лято под ръководството на Тодор Колев, основател на бутиковата софтуерна компания Обекто, която работи със стартъпи от цял свят.
В интервюто за RSI’23 взеха участие единадесет ученици от 10. и 11. клас, показали отлични резултати с проектите си, представени на двете конференции на УчИМИ през 2022 г. Сред тях журито избра Деян Хаджи-Манич, който показа, че е добре подготвен за изследователска работа, както по математика, така и по информатика.
Проектите, които българските участници в RSI са разработвали по математика и по информатика, традиционно се радват на признанието на специлисти от съответните области. През 15 от общо 25 години досега (RSI’01, ’03, ’04, ’08, ‘09, ‘11, ’12, ’13, ’14, ‘16, ’18, ’19, ’20, ’22 и ’23) имаме избрани проекти в престижната класация „top 5 от всички STEM области” на RSI в категорията писмена разработка и/или в категорията устно представяне на проект. Това в нашия случай означава – „най-добър по математика или по информатика“ в съответната категория.
Освен това, участниците в RSI (и по-общо – в УчИМИ) доказват с изявите си добрите традиции при работа с млади изследователи на много други международни форуми, като например Regeneron International Science and Engineering Fair (ISEF), European Union Contest for Young Scientists (EUCYS) и дори в такава престижна конференция в областта на изкуствения интелект и машинното обучение като Neural Information Processing Systems (NeurIPS).
Може би си струва да споменем, че има астероиди с имената на Румен Данговски и Петър Гайдаров за постиженията им на ISEF’14 и ISEF’15, съответно. Още по-впечатляващ факт е, че мнозина от випускниците на RSI и УчИМИ имат публикации в професионални научни списания (понякога в съавторство с колеги от БАН); изнасят лекции пред престижни световни университети (включително на конференции и семинари, организирани от ИМИ–БАН), и най-важното – наставляват следващите поколения УчиМИ-ци, както в България, така и от разстояние. Към днешна дата от участниците в RSI в периода 2001-2018 г. 14 души са защитили докторски дисертации, 5 са докторанти и 11 са изявени специалисти в IT сферата и приложната математика.
С голямо лично и професионално удовлетворение бих искалa да отбележa съществената роля на българската академична общност за осъществяването на школата RSI при извънредните обстоятелства на пандемична криза. RSI’20 бе първото издание, което се проведе онлайн. Участваха 86 ученици от Северна Америка, Европа, Азия и Австралия. Сред лекторите и менторите на учениците както обикновено имаше световно известни учени, включително и нобелови лауреати. На призива ми да се включат в RSI’20 на доброволни начала като ментори (научни ръководители на изследователски проекти) се отзоваха следните учени (както утвърдени, така и тепърва започващи своята научна кариера) и представители на IT индустрията:
чл.-кор. Стефан Радев Институт по механика – БАН,
проф. Светослав Марков, ИМИ-БАН и ас. Меглена Лазарова, ТУ-София
проф. Станислав Харизанов, ИИКТ-БАН
доц. Иван Держански, ИМИ-БАН
д-р Олена Сирюк, ИМИ-БАН
д-р Катерина Велчева, Станфорд
д-р Константин Делчев, ИМИ-БАН
д-р Румен Данговски, MIT
д-р Светлин Пенков, Sciro research
Димитър Василев, Microsoft
Йордан Цветков, Единбургски университет
Ивайло Желев, Грьонингенски университет
Петър Гайдаров, Кеймбридж
Тодор Марков, OpenAI
Алекс Атанасов, Харвард
Teзи ментори помогнаха не само на български участници в RSI, но и на представители на Швеция, Швейцария, Индонезия, Китай, Сингапур, САЩ, Корея, Ливан и Турция, да направят първите си стъпки в науката!
Във финалната фаза на редактиране и оценяване на проектите се включиха и:
Станислав Атанасов, Колумбийски университет
Рафаел Рафаилов, Станфорд
Калина Петрова, ETH Цюрих
Димитър Чакъров, Принстън
Благодарности на всички за усилията да подкрепим българските ученици за участие в тази програма и на всички колеги, които поеха научното ръководство и на чуждестранни участници.