от Евгения (Жени) Сендова
За атмосферата на RSI’23
Тазгодишното издание на RSI бе 40-о поред и 25-о за мен като тютор (преподавател, който подготвя учениците да представят изследователските си проекти във вид на специализирана статия и като устна презентация пред по-широка публика). От тюторите се очаква и да се грижат за психическото здраве на питомците си, защото не е рядкост учениците да се тревожат например, че не са решили за „цели“ 3 дни отворен проблем, стоял нерешен няколко десетилетия, или че не са открили екзопланета за 5 седмици.
Веднъж определих RSI като мястото, където да си необикновен е най-обикновеното нещо. Самите ученици споделят удивлението си колко добър е всеки друг в нещо, в което досега са се чувствали без конкуренция – било то математика, информатика, природни науки, пиано, цигулка, танц, лека атлетика, тенис, фризби, пинг-понг. Сред лекторите и менторите им редовнo има световно известни учени, които същевременно са изявени музиканти… Това създава чудесно чувство на смирение, лекува от „звездната болест“ и вкарва учениците в руслото на науката, каквато е всъщност – труден път, в който трябва да се радват на творческия процес, на общуването с други запалени изследователи и да не се тревожат толкова за признание, слава и награди… Както казва Торо, успехът обикновено идва при онези, които са прекалено заети, за да го търсят.
За мен, вече като ветеран-преподавател, работата в тази среда е като благословение, защото тук учениците не очакват да знаете повече от тях в специфичната област на проекта им (за това се грижи менторът им, а дори и той очаква оригинални идеи от тях). Всъщност те са признателни за всяко общуване, в което споделяте собствените си научни пристрастия, хобита и уроците на живота. Приятелството с тези деца е истинско богатство.
Ръководството
Поради рекордният брой участници в RSI’23 (100 ученици от 20 страни и 34 щата на САЩ) съставът на ръководството също беше внушителен – директор (д-р Марк Кантровиц), трима помощник-директори, 7 тютори, 7 млади съветници (counselors – RSI-ци от предишната година) и 10 асистенти по учебната част общо за първата и последната седмица.
Първата вечер
Преди да влязат в залата за тържественото откриване, учениците се събраха в Lobby 7 на MIT и образуваха инициалите RSI:
След приветствените слова на д-р Кантровиц и Мисис Ди (като президент на CEE) тържеството продължи с традиционното представяне на всеки от участниците с „име, страна/щат и изследователска област“:
Деян Хаджи-Манич и Радостин Чолаков се представят на Мисис Ди от разстояние
След това всеки тютор поведе групата си в отделна класна стая. Първата среща с питомците ми обикновено преминава в кратко представяне на черната дъска на родния край, език, азбука, име, произношение, област на интереси и желание, което да се изпълни до края на програмата. В моята група имаше представители на България, Индонезия, Испания, Ливан, Пуерто Рико, Саудитска Арабия и 6 американски щата. Дрескодът за учениците е официално облекло на вечерните лекции и на финалната конференция, а свободно ‒ през останалите занятия. Разбира се лекторите могат да са и по къси панталони, но когато сегашните ученици получат някой ден Нобелова награда например, трябва да носят непринудено приетото за случая тържествено облекло:
Моята група на официални и ежедневни срещи
Първата седмица
Творческата работа по изследователските проекти трае на практика между 4 и 5 седмици. Тя се предшества от една седмица учебни занятия – сутрешни лекции, компютърни занимания, вечерни лекции и работа по мини-проект. Традиционната тема на мини-проекта е да се изследва от научна гледна точка обект на изкуството от кампуса на MIT.
Обстановката
Кампусът на MIT предлага причудлива архитектура като Ray and Maria Stata Center на Франк Гери (Frank Gehry) и прекрасни произведения на изкуството – от скулптури на Хенри Мур (Henry Moore) и Жауме Пленса (Jaume Plensa) до живописни пана на Сол Люит (Sol LeWitt) на пода на Физическия департамент.
Вътрешността на MIT също е впечатляваща – по т. нар. безкраен коридор като че ли се носят идеи дори когато е безлюден, а друг (наглед скучен) коридор носи кодирано послание с белите и черните си плочки. Така че гледането не е толкова лесно, колкото изглежда, особено пък ако трябва да изследваш обектите с поглед на учен.
При представянето на мини-проектите си учениците показват не само интересни връзки между изкуството и STEM областите, но и доколко са овладели компютърната система на MIT и езика LaTex. Ето два примера.
В мини-проекта си Радостин Чолаков изследва техники за допълнително трениране на модела Stable Diffusion за генериране на изображения с цел да възпроизведе творбата на Сол Люит Ленти от цветове в квадрати, вплетена в пано върху пода на Физическия департамент на MIT.
Вариации на програмата от мини-проекта на Ради на тема Bars of Color within Squares
В проекта си Kresge Auditorium Surface Area Estimation via Simplistic Calculus-based Approach Емили Алеман намира достатъчно добро приближение на повърхността на прочутата конгресна зала Kresge Auditorium:
Ежедневните ни занимания включват 5-минутна загрявка (физическа и умствена) – да се радвижат под звуците на българско буги в изпълнение на Милчо Левиев, да направят геометрични фигури само с тяло, да решат няколко логически задачи:
Всеки ден се спираме на различни аспекти от презентационното майсторство – дикция, логически паузи, език на тялото, контакт с публиката, метафори за представяне на абстрактни идеи от специфична изследователска област, уместно използване на аудио-визуални средства, разпределяне на времето за 15 минутно представяне (приблизително 3 мин. за уводната част, 5 – за основните приноси, 1 мин. за заключителната част, 1 – за благодарности, 5 за отговори на въпроси). Чувството за времетраене също се тренира – почвайки от мини-презентацията през т. нар. Milestones – презентационни жалони в края на всяка седмица, в които учениците представят последователни етапи от проекта си в писмен и устен вид.
Вигнеш Събраманиам (RSI’18) е гост на една от нашите сесии
На някои от сесиите каня моит ученици от предишни издания на RSI (Vighnesh Subramaniam, RSI’18 и Кристиан Георгиев, RSI‘15), които дават ценни съвети, свързани както със съдържанието на проектите, така и с оформлението им.
Тайната да си добър учител
На първия си международен учителски форум научих тайната на добрия учител – да не се страхуваш да си смешен! Ако не друго, тази тайна мисля, че съм я усвоила. Но има и друга важна тайна – да не даваш рецепти, когато очакваш творчество. Например, как се прави (или как не се прави) презентация.
Изследователските проекти често са като плуването, което погледнато отстрани не можеш го разбра, а погледнато отвътре – не е лесно да го обясниш. Затова ние тюторите прибягваме понякога до стила на 10-те Божи заповеди – не казваме на децата какво трябва да правят, а по-скоро какво не трябва да правят, за да представят добре проекта си. Най-големият майстор в това е д-р Джон Рикърт, възпрепятстван да участва този път. Затова организирах всички тютори в екипна продукция на тема How to give a talk:
Още въведението бе леко шокиращо
Голямото предизивкателство за публиката бе да открие нещо, което е правилно
Все пак минават няколко минути, преди публиката да разбере, че става дума за How NOT to give a talk talk. Защото не само облеклото и поведението ни, но и самите слайдове съдържат хиперболизирани грешки, на които всеки от нас е бил свидетел.
Дни по-късно обаче учениците ни доказаха, че са си научили урока, като изиграха няколко скеча (skit на английски), в които имитираха чудесно нашите слабости.
Заглавието на скеча за тюторите е How (NOT) to give a skit skit.
Вече в по-сериозен стил Петър Гайдаров (или „Пешо“, както го наричаме всички) изнесе кратка лекция по статистика, в която научно опроверга всякакви теории за пристрастие от страна на тюторите.
Лекцията на Петър Гайдаров – чудесен кратък курс по статистика
Сутрешните лекции (във всички STEM области) се водят от млади учени, випускници на програмата. Учениците са разпределени на групи съобразно научните си интереси. Само първата лекция (в областта на хуманитарните науки) е за всички участници. По този начин се почита желанието на адмирал Риковър бъдещите учени да се интересуват и от литература, кино, изящни изкуства.
Робинзон Крузо има и съвременен прочит
Лекторът по сравнителна литература и кино, проф. Ланс Роадс (Lance Rhoades), предложи на вниманието ни тази година романа Робинзон Крузо. Интересно ми бе да видя колко разпалени дискусии успя да провокира този класически роман. Заслугата бе на лектора, който майсторски свърза преживяванията на Робинзон и на самотния астронавт ‒ герой на Мат Деймън от филма Марсианецът.
Проф. Роадс съчетава лекциите си с театрални етюди
Проф. Роадс в диалог с публиката
Лектор по математика вече години наред е проф. Крис Скинър (Christopher Skinner), RSI’88, от Принстънския университет, който бе гост-лектор и на лятната школа на УчИМИ в Благоевград през 2015 г. Колкото и изненадани да бяха учениците от необичайния му стил на преподаване, още по-учудени бяха от материала, който успя да покрие за някакви си 4 дни. С импровизиран пергел (парче тебешир и кабел за зареждане на телефон) той построи на дъската правилен 17-ъгълник, следвайки идеята на 19-годишния Гаус. Свърза тази сложна конструкция с основната теорема на алгебрата за полиноми с комплексни коефициенти и след като изписа няколко дъски, посъветва учениците да търсят елегантни решения на задачите в проектите си. В последните си лекции проф. Скинър организира няколко занимателни игри като увод към Теория на игрите и стигна да прочутото равновесие на Наш. Но не бяха само лекциите, с които той отвори нови математически хоризонти пред една благодатна публика. Макар да е специалист основно по алгебрична теория на числата, той вдъхновява младите хора да гледат на математиката като на език на закономерности и връзки, които са в сърцето на вселената (курсивът е мой приблизителен превод на описание, дадено от двама от слушателите му). Лекциите са само част от общуването на математически теми с учениците – прожектира им документалния филм на BBC Horizon (1996) Fermat’s Last Theorem за перипетиите около доказателството на Великата теорема на Ферма и триумфа след финалния успех. След това им разказва интересни подробности от „кухнята“, защото той самият е бил поканен от автора на доказателството сър Андрю Уайлс (Andrew Wiles) да участва в редакцията на първия вариант, който съдържал грешка. Разговорите продължават и по време на импровизираните математически обеди, в които духовната храна преобладава.
Само с линийка и пергел без линийка и пергел
От геометрията към алгебрата
С проф. Скинър за математика може да се говори винаги
Постер сесия на пръсти
Един от необичайните жалони в тренировъчния процес е т. нар. Posterless poster session, т.е. представяне без странични ресурси като слайдове, картон, дъска или листи за писане – само заглавието на проекта и името на научния ръководител. Времетраенето е от порядъка на 3 мин. (подобно на ситуацията в която се возите в асансьор с непознат, а той Ви пита какво работите). В нашия вариант на безпостерна сесия всеки участник прави 3-минутни представяния на проекта си пред различни съученици и членове на въководството в рамките на половин час. Предизвикателството е да реагира адекватно на въпроси, идващи от хора с различна научна насоченост и подготовка по темата.
Деян представя математическия си проект на пръсти
Радостин в размисъл – дали ще му стигнат 3 минути…