от Жени Сендова
Още едно паметно лято в рамките на програмата RSI измина, придружено с много емоции! Да започнем с някои начални данни.
Kакво всъщност се крие зад акронима RSI?
Не ми казвайте, че някой още задава горния въпрос. Всъщност дори участниците в програмата не винаги знаят, че това, което днес е известно като Research Science Institute, е било Rickover Science Institute (по името на изобретателя на ядрената подводница адмирал Риковър). В края на живота си Риковър е създал една от най-известните днес в света международни летни изследователски школи за ученици с изявени способности в природо-математическите науки. Школата традиционно се провежда в Масачузетския технологичен институт (MIT) с гимназисти от цял свят и RSI 2017 е XXXIV-то ѝ издание.
Вече 20 последователни лета се подвизавам като тютор (преподавател, който подготвя учениците да представят изследователските си проекти си във вид на специализирана статия и като устна презентация пред по-широка публика). От тюторите се очаква и да се грижат за „психическото равновесие“ на питомците си, защото не е рядкост те да се тревожат например, че не са решили за „цели“ 3 дни, отворен проблем, стоял нерешен няколко десетилетия…
Веднъж определих RSI като мястото, където да си необикновен е най-обикновеното нещо. Самите ученици споделят удивлението си колко добър е всеки друг в нещо, в което досега са се чувствали без конкуренция – било то математика, информатика, природни науки, пиано, цигулка, танц, лека атлетика, тенис, фрисби, пинг-понг. Сред лекторите и менторите им има световно известни учени, които същевременно са изявени музиканти (концертиращи пианисти, цигулари, диригенти, композитори, дори рок изпълнители)… Това създава чудесно чувство на смирение, лекува от „звездната болест“ и вкарва учениците в руслото на науката, каквато е всъщност – труден път, в който трябва да се радват на творческия процес, на общуването с други запалени изследователи и да не се тревожат толкова за признание, слава и награди… Както казват успехът идва при онези, които са прекалено заети, за да мислят за него.
За мен лично работата в тази среда е като благословение, защото тук децата не очакват да знаете повече от тях в специфичната област на проекта им (за това се грижи менторът им), а са признателни за всяко общуване, в което споделяте собствените си научни пристрастия и уроците на живота. Приятелството с тези деца е най-голямото богатство, за което може да си мечтае човек…
Тази година в RSI участваха 80 ученици от 15 страни, а от България, както е известно, бяха избрани Таня Оцетарова (МГ „Акад. Кирил Попов“ – Пловдив) и Иван Иванов (Американски колеж) сред онези носители на отлични грамоти от УчИМИ’17, които не бяха абитуриенти.
Обстановката
Американският дом на участниците бе общежитието Maseeh, старинна на вид сграда, която прави впечатление с двете си кули и тухлената фасада:
Общежитието Maseeh се откроява с носталгична нотка в архитектурния си стил
Първите пристигнали са чуждестранните участници (тази година от 15 страни)
Иначе кампусът на MIT предлага разнообразна архитектура като Ray and Maria Stata Center на Франк Гери (Frank Gehry) и прекрасни произведения на изкуството – от скулптури на Хенри Мур (Henry Moore), Александър Калдер (Alexander Calder) и Жауме Пленса (Jaume Plensa) до живописни пана на Сол Леуит (Sol LeWitt).
Произведения на Гери, Хенри Мур, Пленса радват обитатели и посетители
Картини на Сол Леуит красят коридорите към физическия департамент на MIT
„Безкрайният“ коридор и куполът в централното фоайе
Вътрешността на MIT също е впечатляваща – по т. нар. безкраен коридор като че ли се носят идеи дори когато е безлюден, приумиците на архитектите от вътрешната страна на куполите ви оставят без дъх… (което впрочем важи и за резбованите тавани на старинните къщи в Пловдив, Копривщица, Трявна, стига да имаме очи да ги видим, защото „гледането не е толкова просто, колкото изглежда“).
Първата вечер
Първата среща с питомците ми преминава в представяне на родния край, език, азбука, имена, област на интереси и желание до края на програмата.
Българският език не е вече непознат в MIT
Първата седмица
Творческата работа по изследователските проекти трае на практика между 4 и 5 седмици. Тя се предшества от една седмица учебни занятия – сутрешни лекции, компютърни занимания, вечерни лекции и работа по мини-проект. Тази година темата на мини-проекта бе да се изследва от научна гледна точка ахитектурен обект от кампуса на MIT. При представянето му учениците показват не само познанията си на обстановката, но и доколко са овладели компютърната система на MIT и езика LaTex. Ето например елементи от мини-презентацията на Иван Иванов, който изследва вентилацията на общежитието Simmons Hall”.
Всяка сграда в MIT има тайни, но не и за изследовател като Иван!
Занятията в 16-членната ми група са свързани с развиване на умения за представяне на изследователски проект в писмен и устен вид. Обикновено започваме с малка загрявка (физическа и умствена):
За загрявка – от едно обобщение на задача от Мартин Гарднър до представяне на квадрат – с тяло
Всеки ден се спираме на различни аспекти от презентационното изкуство – дикция, логически паузи, език на тялото, контакт с публиката, метафори за представяне на абстрактни идеи от специфична изследователска област, уместно използване на аудио-визуални средства, разпределяне на времето за представяне (приблизително 3 мин. за уводната част, 5 – за основните приноси, 1 мин. за заключителната част, 1 – за благодарности, 5 за отговори на въпроси). Чувството за времето също се тренира – почвайки от мини-презентацията през т. нар. milestones – презентационни жалони в края на всяка седмица, в които учениците представят последователни етапи от проекта си в писмен и устен вид.
За представянето на проектите – как се прави (или как не се прави) презентация
Понякога проектите могат да се сравнят с плуването, което погледнато отстрани не можеш го разбра, а погледнато отвътре – не е лесно да го обясниш. Затова ние тюторите прибягваме понякога до стила на 10-те Божи заповеди – не казваме на децата какво трябва да правят, а по-скоро какво не трябва да правят, за да представят добре проекта си. Най-големият майстор в това е д-р Джон Рикърт, тютор вече 21 последователни години. Разбира се пародията е завоалирана под заглавието „How to give a talk” и минават няколко минути, преди публиката да разбере, че става дума за „How NOT to give a talk” talk.
Д-р Джон Рикърт демонстрира спокоен презентационен стил и близък контакт с публиката
Аз от своя страна използвам всяка възможност да изслушвам учениците (без значение дали са от моята група) докъде са я докарали с проекта си… Установила съм, че особено добре това става, когато разберат, че не са зависими от компютърните си слайдове – например в парка, изкачени на някоя статуя или най-добре – на масата за пинг-понг (дори по време на тренировка):
Във всеки разговор с децата се научава нещо ново – няма по-голяма награда за учителя…
Сутрешните лекции (по математика и природни науки) се водят от млади учени, възпитаници на програмата. Лектор по математика вече години наред е проф. Крис Скинър, RSI’88, от Принстънския университет, който гостува и като лектор на лятната школа на УчИМИ в Благоевград през 2015 г.
Проф. Крис Скинър на сутрешни лекции и вечерна среща с учениците
Крис Скинър като победител с проект по теория на числата в Westinghouse през 1989 г. и днес – пред „математическата стена“ в MIT с ново поколение математици
Таня има въпроси за елиптичните функции и след 3ч. през нощта…
Работните места на учениците са в различни отделения (лаборатории, компютърни клъстъри и кабинети) на MIT, Harvard, Northeastern University, Boston College и в зависимост от спецификата на проектите си учениците прекарват там поне 8 часа. Единствените с по-свободен дневен режим са авторите на математически проекти, защото по стара традиция се смята, че математиците творят особено добре нощем. И все пак, за да не се изкушават да спят до обяд, им организирам т. нар. „математически закуски“, на които каня випускници на RSI (вече са утвърдени математици) – да изслушат идеите им за проекти в рамките на няколко минути и на свой ред да разкажат над какво работят и какви проблеми са срещали като ученици в RSI.
Математическа закуска – Scott Kominers (RSI’04) обяснява защо една добра математическа статия прилича на творба на Прокофиев
И „официална“ вечеря преди вечерната му лекция
Вечерните лекции
Тези лекции се предшестват от вечеря в скромни хранителни заведения (от типа на столова) в кампуса, по време на която десетина ученици разговарят с госта и на практика не го оставят да яде… Очаква се всички да са в официално
облекло, освен ако гостът изрично не изиска да не робуваме на етикета. Сред видните лектори тази година бяха двама нобелисти – Wolfgang Ketterle, физика, и Eric Maskin, икономика.
Проф. Jeremy Wolfe откри традиционно серията от вечерни лекции с изключително артистично споделяне на научните си интереси във визуалната психология, а Pardis Sabeti ни показа как математиката може да побеждава епидемии и как музиката може да лекува ранените души…
Проф. Noam Elkies традиционно покори публиката, като не само разкри повече или по-малко подозирани връзки между музиката и математиката, но и изсвири класически вариации върху теми, подадени от публиката (включително и „Oh, my baby, hold me closer…”).
Вдъхновяваща бе и лекцията на най-младия лектор, Zack Abel (RSI’05), професор по геометрия и теоретична информатика в MIT. След като ни демонстрира прекрасните си математически скулптури и сподели, че те са се родили в резултат на „провали“ по творческия му път, той ни посъветва: Ако не сте постигнали първоначалната си цел, поспрете и помиришете аромата на розите…
Ето някои моменти от тези лекции:
Въпросите към проф. Волфганг Кетерле, нобелов лауреат по физика, продължават и след лекцията му
Програмирането днес и вчера
Какво всъщност виждаме, когато гледаме – проф. Jeremy Wolfe
Нобелистът Eric Maskin за несъвършенствата на избирателните системи
Когато мъката по загубен от ебола човешки живот се излива в песен – проф. Пардис Сабети
Математик, композитор (на опери и шахматни етюди) и импровизатор в класически стил върху мелодии, зададени от учениците – проф. Ноам Елкис
Как се получават интересни математически скулптури по пътя на „провалите“ – Zach Abel
Но преди това десетина щастливци го посрещат за приятелска вечеря и разговор в столовата на MIT
Адската седмица (the hell week)
Великият математик и преподавател Дьорд Пойа описва преподавателския процес с шеговитата фраза: One is preaching, everybody is sleeping, such a performance is called teaching (Един проповядва, всички спят, това представление се нарича обучение.) През последната, т. нар. адска седмица в RSI, дори и някой да си позволи да дремне, то в никакъв случай не е от скука, а от крайно изтощение. През годините съм свидетел на това как децата дават всичко от себе си в знак на благодарност към хората които създават най-благоприятната за работа атмосфера – клъстър от компютри, за да не се чувстваш изолиран, специалисти от най-различни сфери, които ти помагат от техническото оформление на проекта до съдържателното му представяне – първо като статия, а после – като устна презентация. Тютори, асистенти, Nobody-та – огромна армия от видими и невидими помощници са на линия (някои редактират английския, други следят доколко е оригинално изследването или отбелязват грешки в доказателството), но накрая всичко е в ръцете на автора на проекта.
Тази година сред невидимите помощници на моите питомци бяха бивши мои ученици, вече изявени специалисти по математика, информатика, астрофизика и биология. Представете си човек, който се връща от Европа в Калифорния и ми пише: Имам няколко часа, дай ми да прегледам проект по информатика. А не е рядкост да се появи тава с курабийки и кана кафе, пратени от бабата на някой Nobody „за дечицата“…
Типична сцена през адската седмица
И така, 6 седмици, от които през първата децата се подготвят за сериозните изпитания на истински изследователски процес, 4 седмици, през които влизат в кожата на учени, и последната, адска седмица, през която споделят с огромна публика какво са постигнали – съученици, тютори, ментори, teaching assistans, Nobodies и евентуално (ако са избрани да повторят финалната си презентацията) – с професионално жури, което не само задава трудни въпроси, но може да даде ценни идеи за развитие на проекта… Да припомним, че само 10 от 80-те участници се избират да представят устно проекта си пред цялата публика на RSI, менторите си, официални гости и жури от изявени специалисти в различни области. Досега с такава чест са били удостоени трима български участници в RSI – Антони Рангачев (RSI’04, днес преподавател в Чикагския университет), Калина Петрова (RSI’12, завършила Принстънския университет) и Петър Гайдаров (RSI’14, студент в Кеймбриджския университет) – и тримата се включват активно като ментори в дейностите на УчИМИ през последните години!
Подготовката, която българските участници получават в рамките на УчИМИ, играе важна роля в представянето им. Професионализмът им личи още във владеенето на техническите средства за оформяне на представянето на проектите (LaTex и Beamer) – често те помагат на останалите ученици да се справят с новата за тях среда. Освен това работата по рефератите им в УчИМИ под ръководството на български експерти също им осигурява добър старт по отношение на научен стил на изложението. Не случайно броят на избраните като най-добри писмени разработки от 2001 г. насам на български участници са 10 (3 по информатика и 7 – по математика). (От писмените разработки се избират общо 5 от всички области, които се публикуват в пълен обем в компендиума на съответното годишно издание на RSI). Най-важното за проектитe в RSI е, че те обикновено съдържат новаторски идеи и са добра основа за бъдещи публикации в професионални издания.
Дори когато си направил откритие, трябва да го защитаваш пред различна публика – Уткарш Тандон за това как прилага машинно обучение за ранно идентифициране на шизофрения пред групата ни и пред жури от професионалисти
А как бяха нашите герои тази година? – ще попитате. Преди да им да дадем думата, нека да илюстрираме някои важни моменти от академичната сфера. Иван (като човек с интереси и постижения в информатиката) бе в моята група. Проектът му бе формулиран от изследователски екип, в който работи Румен Данговски. Именно той помогна с включването на Иван в тематика, свързана с подобрение и приложение на специфични изкуствени невронни мрежи. Иван подходи изключително сериозно към задачата си, успя да подобри имплементация на един иновативен метод, предложен от ментора му, и реализира интересно приложение в областта на автоматизирано разбиране на текст на естествен език.
От срещата с менторите, до представяне на екран, на дъска и на пръсти – трудният път до финала, когато балансът между достъпност и техническа прецизност е постигнат!
Ето какво споделя самият той:
Иван Иванов
Като част от лятната програма Research Science Institute (RSI), имах възможност да разработвам проект в областта на изкуствения интелект, свързан с оптимизиране на конкретна имплементация на иновативен модел на рекурентни невронни мрежи. Точната формулировка на проекта ми е: Подобряване на производителността на унитарни рекурентни невронни мрежи и тяхното приложение върху задачата за автоматизирано разбиране на текст.
Моделирането на човешко мислене чрез компютърни технологии е една от фундаменталните задачи в информатиката. Един от подходите за нейното разрешаване е използването на изкуствена невронна мрежа, способна да решава логически задачи, като имитира функциите на човешкия мозък. В текущата разработка е представена оптимизирана имплементация на един иновативен метод на т. нар. унитарна рекурентна невронна мрежа, който използва свойствата на унитарните матрици и достига висока математическа ефективност. Подобрението по отношение на скоростта е от порядъка на 5 пъти спрямо оригиналната имплементация. Подобреният модел е приложен успешно върху задачата за автоматизирано разбиране на текст.
Паралелно с работата по проекта RSI ми предостави възможността да се срещна и запозная с хора, които имат изключителен принос за развитието на науката, като например: Волфганг Кетерлe, Ерик Маскин, Дан Харджес, Скот Коминърс. Те не само изнесоха лекции, но ми позволиха и да изпитам какво е да се занимаваш с наука в техните сфери, чрез диалозите след и преди лекциите им. Чрез RSI успях да се запозная не само със сегашните великани в науката, но и може би с бъдещите такива в лицето на останалите участници в програмата. Попаднах в общност, в която цари не съревнование, а взаимопомощ и постоянен прогрес. Намерих приятели, с които ще продължа да поддържам връзка и да споделям още дълго време. Но, не на последно място RSI ми помогна да усъвършенствам уменията си за изготвяне на академичен доклад и презентация, две неща изключително важни за предаване на научна идея. Опитах да приложа научените практики в лятната изследователска школа на УчИМИ, помагайки на българските участници с проблеми, които и аз съм изпитал в някой момент от програмата. Силно се надявам това да е дало резултат. И в бъдеще ще продължавам да предавам наученото на RSI, защото това за мен беше едно незабравимо лято, на което преживях едни от най-незабравимите приключения и междувременно с това получих знания, присъщи само на такава обстановка.
Съучениците му от моята група за Иван:
- Ivan is unique in the way he is receptive to feedback and constantly seeks to improve how he relates science to his peers. He also has a big heart for meeting new people and experiences, and both qualities will take him far in life.
- I really enjoyed Ivan’s milestone presentation this week. While his first milestone presentation was certainly very strong, his presentation on Saturday was much more clear and understandable to me, and it looked like he had thought a lot about how he wanted to present his information. Later I was also able to talk to him he was able to describe his project very clearly in a more informal setting, and in that conversation I could tell that he was really passionate about his project.
- I appreciate Ivan for always being there for me to count on regarding programming advice, whether it’s a simple LaTeX error or some logical computing advice.
Таня Оцетарова бе в групата на проф. Джон Рикърт, в която още 10-ина души работеха по математически проекти. Следях облизо работата й и посвещението, с което работеше. Постигна много интересни резултати в сравнително нова област и показа професионализъм в представянето на тези резултати, както в писмен, така и в устен вид. Сигурно не е случайно, че в шеговитата анкета в лятната книга на RSI на въпроса: Кой сред момичетата има най-големи шансове за Филдсов медал?, най-много гласове събра Таня. Тя имаше шанса да представя проекта си не само пред съучениците от групата си, но и пред т. нар. Nobodies – алумни на RSI, сред които бяха и неколцина българи – Станислав Атанасов (RSI’11) и Румен Данговски (RSI’13).
Зад едно достойно представяне стоят много хора!
Да чуем какво споделя Таня за преживяванията си в RSI:
Таня Оцетарова
Проектът, който разработвах по време на Research Science Institute, е в областта на математиката и е озаглавен Boundaries on the number of points in acute sets (Граници на броя на точки в множества от остри ъгли). Преди няколко десетилетия, известният математик Пол Ердьош формулира предположение, че при достатъчно голям брой точки от n-мерното пространство, поне един от ъглите, формирани от някои три точки, ще бъде тъп. По-късно задачата да се намери точния брой точки, за които това твърдение е винаги вярно, е обявена от Холандското математическо общество като “задача с награден фонд”, но решения са получени само за частни случаи. Проблемът се оказва сложен дори когато работим в тримерното пространство.
Research Science Institute ми даде възможност да бъда 6 седмици в MIT и да работя с видни професори, които да се отнасят с мен сякаш съм една от тяхната общност. Имах възможността да се запозная с повече от 80 ученици, които са с изключителни интереси и постижения не само в областта на математиката, ами и в информатиката, биологията, физиката, химията. Дискусиите с тях ми показаха колко интересни могат да са тези области и ме вдъхновиха да разширя кръгозора си и бъдещото си развитие.
Участието ми в програмата ми помогна да избера бъдеща посока на развитие. Смятам да кандидатствам в най-добрите американски университети и ако успея, да продължа образованието си там. Благодаря на Фондация Америка за България за безценната помощ, която оказва чрез спонсориране на участниците в Research Science Institute.
Естествено академичната компонента бе интегрирана с много други събития.
Вечерта на чуждестранните участници
Тъй като тази година имахме представители на 15 страни, интересът към различните национални кухни бе огромен. Като отбор бяхме подсилени от Райна Гаджева и Румен Данговски, които помогнаха съответно с фурна и тава, а впоследствие се включиха в хорото:
България на международната вечер
С уроците по хора продължихме и на 4 юли:
С Таня се оказахме добри преподавателки на Дайчовото
Channing Yu и Рихард Щраус
Вече няколко последователни години един забележителен випускник на RSI, Channing Yu, кани цялата школа на концерт, в който той дирижира оркестъра Mercury. След концерта той традиционно ни кани на сцената и си прави снимка с нас. Освен музикант (печелил конкурси и като цигулар, пианист и певец), Channing Yu е и изявен учен, който действа и като ментор в RSI, когато има възможност. Този път той получи поздравителна картичка, собственоръчно изработена от Омер, counselor (съветничка) от Израел.
Традиционната снимка на RSI-ците с диригента
Спортът
Пинг-понгът и Ultimate бяха сред най-популярните спортове и за тренировки нямаше ограничение във времето. В „смахнатите“ олимпийски игри имаше и някои нетрадиционни дуели…
Спортът като съществена част от програмата
В шоуто на талантите се намери място за пианисти, цигулари, певци, актьори, но най-важното бе, че имаше групови изпълнения от много високо равнище, дори квинтет!
Вивалди прозвуча в изпълнение на Чин-чин, а Иван е в ролята на Дейзи от Велият Гетсби
И накрая впечатления за школата от неколцина ученици от моята група:
Utkarsh Tandon:
RSI was overall an incredible experience… Since I’m used to doing projects completely on my own, I was not afraid to try new techniques that no one at my lab would have ever thought of doing. Specifically, I was able to apply machine learning to make discoveries that had clinical application to Schizophrenia. In the past research at my lab machine learning was not able to be used to in clinical work because of the inherent complexity of Diffusion MRI and the low dataset sizes. My unique skills and willingness to be independent coupled with cutting edge advice from my mentors and exclusive datasets allowed me to build and discover something of great value to Schizophrenia diagnostics. I’m therefore extremely happy that we are now pursuing publication of this research and look forward to submitting within the next two months. I could not have asked for a better place to conduct research this summer!
Rohan Deshpande
People say you don’t know what you’ve got until it’s gone.“ Reflecting on my unique RSI experience, I have realized the extent to which my life has changed because of this summer. RSI was truly an „adventure of a lifetime.“ In the past I have conducted international-level engineering research individually; however, RSI has given me the unique opportunity to interact with a full research team, teaching me the true value of collaboration. (…)
While conducting engineering research over the last four years, I have built my own mini-lab in my bedroom which contains all my electronic and mechanical equipment. I felt at home at Aurora, as my mentors gave me access to one of their fabrication labs which contained all the equipment I was familiar with (and much more complicated machines too)! During my 6 hour flight to California, I thought of a few more ideas for expanding my current research. One of the key differences between conducting research at home and RSI is that at home I can continuously work alone. After talking to my peers on the first day, I realized that half the RSI experience would be my interactions with my peers. I am glad I forced myself to try something new every week. (…)
Throughout RSI I was most impressed by Utkarsh. He taught me what working hard really meant – he used to work nonstop after bedcheck till 5am almost the whole summer! All of us worked hard, but Utkarsh took it to a whole other level! I thought it was really interesting watching his project evolve through each milestone and was so happy to see all his hard work pay off during his final presentation.
I am excited to see what amazing things our 80 person family achieves over our lifetimes.
Vinjai Vale
In reflection, RSI feels like a magical fantasy land floating above Earth, where I met some truly amazing people and reached a higher state of productivity that I have not yet been able to replicate, either before or after.
Leaving RSI felt like stepping back down into the real world. Now that I’m back in the real world with school coming up, I’ve been thinking a lot about taking everything I learned about myself at RSI (socially, academically, etc.) and figuring out how to apply it to the rest of my life.
„Hell“ week will forever stand out to me as the highlight of RSI. For me it started on that Monday when it hit me how much I wanted to do and how little time I had… but I was energized by the overall atmosphere ofRSI that last week. I was touched by the many friends who checked on me during the long nights, and I made sure to do the same to all the others around me. We read and provided comments on each others’ paragraphs, bounced ideas off of each other, shared food and frustrations, etc. The shared struggle of hell week is what brought me really close with my current best friends.
Ultimately, I did not get the results I wanted, because I ran into a major problem with my simulations in the middle of the week. Thankfully I did get the simulation suite working in the end, albeit without much data. Everything really came together in my mind during the hours before the final slides were due, and I think I did a good job with my presentation. I only realized after hell week was over how much I missed working on my project. It occurred to me that another reason I was able to work so much was simply that I really wanted to solve the problem, and that I loved what I was working on.
My mentor told me at the end that he had deliberately given me very open-ended topics, as opposed to neatly packaged problems that would yield nice results as a function of work put in, because (a) the open-ended topics are more interesting and (b) we would learn more about the real research process.
Isabel Gallegos
When I came to RSI, I was very nervous, first because I had never spent more than three weeks away from home, and second because I thought I would be entering a hyper-competitive environment in which I would be constantly doubting myself. Instead, I found an incredibly supportive community of people with the same interests and aspirations as me, and it was amazing to be surrounded by so many people who I could so closely relate to.
My mentorship was certainly challenging, but it was exactly what I had wanted to work on – a project relating to cybersecurity – and because I had little background in the field prior to mentorship, everything I learned was new and interesting (…) At the start of mentorship, I frequently got frustrated when I wouldn’t understand something, but I was afraid to admit my confusion. However, I figured out how to ask the right questions and learned that it is okay if I don’t understand everything immediately, and this lesson of learning how to be assertive is something I will use in all aspects of life. RSI also gave me a true look at some of the things math and science entails beyond the classroom, whether in mentorship or in learning about other people’s projects or in the lectures, and this really solidified my interest in math and science. Finally, I loved the social aspects of RSI. (…) So in summary, RSI was truly a life-changing experience, both academically and socially, and it has encouraged me to pursue my aspirations in math and science. I am so grateful for this opportunity and the support system that came with it, and I will forever cherish the many memories I made there.
Franklyn Wang
At what place on earth might we be able to hear someone whistle a symphony through the nose? At what place on earth might we be able to hear a professor talk candidly about making accounts on thirty different dating websites? At what place on earth might we be able to hear a parody of „Hamilton: The Musical“ about a famous whiz kid? The place, and the only such place, is the Research Science Institute (RSI).
RSI begins with one week of classes by professors from various universities, most of whom are previous RSI alumni (called Rickoids). I took the math class, where we learned about everything from the application of minimal polynomials to constructible regular polygons to estimates on the quantity of prime numbers, as well as the physics class, a foray into modern theoretical physics like dark matter and the Higgs Boson.
Following the classes came four weeks of intense research with a mentor from the Boston area. I worked with Ravi Jagadeesan, a Harvard undergrad I had met before, as well as Scott Kominers, a professor from Harvard Business School. Our project was related to matching theory in school choice. (…)
But we did far more than just research at RSI. We also had lots of social events, as well as lots of planned social events. We had a casino night where the dress code was „swanky“ and during which ridiculous photos were taken. We went on a trip to the Harbor Islands. We camped out on a tarp for the Fourth of July to see beautiful fireworks. We walked down Boston’s freedom trail.
The final week was the most bittersweet; as one last-week TA put it, we would never see these people together again in our lives. Sadly, our emotions had to be contained while we wrote up a 15-page research paper and 10- minute presentation. Many people helped us with these tasks. Without them, the overall quality of the papers would have been substantially diminished. We helped each other out too; for example, I helped someone take an integral in MATLAB, and someone showed me how to use macros for easy changes in notation. Then we had our final presentations.
At the closing convocation, CEE (the parent organization of RSI) president Joanne P. DiGennaro gave a presentation on RSI’s history, showing us what past Rickoids had done and exhorting us to succeed in this year’s science fairs. To conclude, the top 5 presentations and papers were announced. While I was not in this group, the person who I had helped take an integral was actually the unique person in both, so I was still reasonably pleased with the result.
Agnes Roband
I am well here in the Philippines. My class recently started, but my heart and head are still at MIT reliving the RSI over and over again. (…) I took some time these past couple of days to think about the best, the worst, and the people who impressed me as a whole throughout the entire program, but I am finding it incredibly difficult to come up with an answer. Especially with determining the best part, there are too many to mention. Whenever someone here back home asks me how the RSI went, I start off by telling them that the 6 weeks I spent at the RSI are the best 6 weeks of my life (past and future, I bet) and that I would do anything to relive it all again. (…) Absolutely everybody from the RSI impressed me. Even now at home, when I look up some of my RSI peers, I surprise myself with what I find and I feel more and more honored to call this set of people my friends.
Arnob Das
At RSI, I have expanded my horizons as a budding science researcher. My experience interning in the Materials Science department at MIT — a world leader in providing some of the most cutting-edge solutions to global challenges from the environment to medicine — has given me insight in how to tackle the most insurmountable global challenges our world faces today.
Working with Dr. Alexie Kolpak and Yusu Liu for the computational discovery of new electrocatalysts for the electrochemical reduction of carbon dioxide has helped me in my research journey both from a practical point of view and a logistical sense. From a practical point view, this enhanced my understanding of scientific research as I was provided a foray into computational work to complement my experimental background. This I foresee could help me become a more self-sufficient researcher and help me better understand the background behind two research problems I’m currently grappling with outside of RSI: how we can make a superconductor (a conductor that has no electrical resistance) operate at room temperature and making a magnetic semiconductor so we can develop the hardware to process data in a much more efficient manner – quantum computing. Also from a logistics point of view, I was given a reality check at the pace of true scientific research. As the driver of my own scientific progress and research out of the three Oregon universities I have previously worked in, I had always given myself a year timeline to come up with some novel idea but did not meticulously fill in all the gaps that had arose along the way. The slow, methodical pace of research was revealed to me in the most emphatic way. This understanding culminated in the presentation of a PhD defense thesis that we had the opportunity to watch related to the work I was working on in the Kolpak group, and the nature of science as not only being dependent on ideas but on a meticulous process was revealed to me throughout RSI.
However, what has happened on my research journey here at RSI has probably been the most memorable. I have bonded with like-minded peers who will no doubt leave a formative impact on my life for years to come, and I have been able to have the most fascinating conversations with people so driven in their own fields. This has even led to insights that have helped me in my own research here at RSI! (…) At RSI I forged bonds of indescribable connection with my peers at not only an intellectual level but also a personal one as well. My experience here at RSI has given me one of the most unforgettable summers of my life.
Daniel Michael
Meeting nearly 100 truly inspiring people that changed my life forever. It is one thing to be intelligent, but what makes the RSI community so special is that everyone there, the students, tutors, TAs, etc., is so smart AND an incredible person. There is something about RSI people that makes spending time with them such a joy. I have made so many memories and so many close friends, and for that I am eternally grateful. The research opportunity was also amazing. I was extremely impressed with how well my project aligned with my interests, and even though I didn’t end up „completing “ my paper and presentation to the best of my ability, I started a research project that I feel truly alive when working on. It is so exciting to me, and I really love it so much. RSI was structured so well, and there is truly nothing else in the world quite like it. I LOVE RSI <3
Jacob Тео
I was really inspired by the culture and learning environment at RSI, with everyone fun-loving yet with the drive to pursue their own different interests in science. Even among people with similar interests, everyone has their own unique passions outside of science, which made it so diverse. It felt a different experience from back here in Singapore, and it is one that I want to experience again, which is why biggest wish now is definitely to return to the US one day, hopefully to study in college. I want to see all of the amazing people I met at RSI again. I really believe RSI was an experience which changed my perspective not just on learning, but on life.
Rucha Joshi
The best part of RSI in general, would have to be becoming closer to all the people I thought I was close with already. Struggling through the grind and Hell Week together, although somewhat painful, was a bonding experience, one that I miss a bit now. It was comforting to know however late you were staying up, there would always be a few people going through it with you and all the late-night laughs and giggles and tears were so worth it. We would share words of encouragement and „You can do it!“ hugs; it was such a supportive and loving environment – that is one of the things I loved most.
Sophia Sun
There are so many fantastic favorite moments to remember from RSI, but I’ll focus on several: Given the name, I expected „Hell Week“ to be the worst week of RSI – a sleepless, horrible week of work. While it’s true that I did not get much sleep that week, there are so many moments that will stand out to me forever. I distinctly remember staying up all night to work on my paper, making edits and being on the verge of tears while looking at the piling list of things I had to accomplish. However, one of my favorite memories of RSI is taking a (much needed) dance break in the Athena cluster with several peers while the sun rose outside the windows behind us. The environment of complete focus shared by everyone in the Athena cluster that day was one that I have never experienced before. Although Hell Week was not as enjoyable as sitting in classes, lecture, or working in the lab, I made so many precious memories that will stay with me forever as a building block in my work ethic and dedication to tasks…
Michelle Yakubek
The best part of RSI was definitely meeting an amazing new family. I already miss people so much, and I’ll remember so many experiences we went through together– the 4th of July tarp, the bedchecks, the Boston trips, the assassins game, the long nights in Athena cluster. I’m just really, really grateful for these six weeks. The worst… I really don’t know? Hell week was actually a fun experience for me; I was more productive in that week than I’ve ever been before. In the end, I think that having to leave RSI was really the only bad thing that happened 😉
Harshal Sheth
Overall, RSI was an experience for me like none other. Those six weeks were most definitely the most intense weeks of my life, and perhaps the most rewarding. Although my results were not as expansive as I had hoped, given the limited amount of time, I was glad and proud of the amount I achieved during RSI. I was happy and worked well with my mentors, and my tutor and the TAs were extremely helpful throughout the research process.
My peers are RSI were most impressive in both breadth and depth of knowledge. In addition to their vast talents in their respective fields, I feel that everybody at RSI was personable and excited to share whatever they have learned. I am glad to have formed relationships that I know will last a lifetime, and to know people from within the US and across the globe.
Shrikant Chand
For my final impressions of RSI, I felt that RSI changed me in some important ways. First off, in RSI I had been able to live and work with the most forward thinking people I have ever met. Being around so many supportive and hard working people has shown me a type of community that I am doubtful exists anywhere else in the world. I was constantly motivated and encouraged by things as simple as the atmosphere I was put in for 6 weeks. I have gained a valuable number of lifelong friends and role models in the RSI community that I will never cease to look up to. When I came back home from RSI and went back to the lab I research at, I felt a new sort of motivation and drive that I hadn’t felt before. It was almost as if I had missed researching and wet lab work and realized so many new possibilities and routes in my research that were never so transparent. In some indescribable way, the memories of RSI push me to keep deeply involved in research and in scientific communities.