Консервация и реставрация на моливдовули от фонда на археологически музей "Велики Преслав"
Александър Горчев, Димитър Димитров
стр. 245 - 251
 
Заглавие: Консервация и реставрация на моливдовули от фонда на археологически музей "Велики Преслав"
Автори: Александър Горчев, Димитър Димитров

Абстракт: Археологическият музей "Велики Преслав" има над 110-годишна история. Той е основан като част от Археологическото дружество "Тича" на 26 октомври 1906 г. и просъществува под тази форма до 1949 г. Тогава на музея е предоставена голяма сграда до храм-паметника "Св. Св. Кирил и Методий", недалеч от преславския дворец. През 1981 г. музеят е настанен в нова, специално построена сграда, където и до днес посреща любители на историята от цял свят. В постоянната експозиция могат да се видят епиграфски паметници, които свидетелстват за разпространението на книжовността, както и образци на художествените занаяти, показващи възхода на българската държава. Най-ярки примери за това са Преславското златно съкровище и изделията на Преславската белоглинена керамика. В музейните фондове се съхраняват повече от 35 000 предмети, 1700 от които са представени в експозиционния отдел. Най-значимите преславски образци са включвани в десетки международни изложби, в стотици научни издания, филмови и медийни продукти. Днес Велики Преслав има своя археологически музей с великолепна експозиция, посещавана ежегодно от десетки хиляди български и чуждестранни туристи. Колекциите на музея представят по най-пълен начин явлението "Златен век" и илюстрират мястото на Симеоновата столица като водещ център на славянската писменост, изкуството и художествените занаяти в Европейския Югоизток през IХ – Х век.
Във фонда на музея се съхраняват над 570 сфрагистични паметника. За по-голямата част от тях има точна информация за тяхното местонамиране, което ги прави пълноценни извори за българската история от IX – XI в.
През 1978 г. екип от археолози, начело с Иванка Акрабова – Жандова, проучващ терена в югоизточната част на вътрешния град на Преслав, разкрива сграда с масивни основи и със запазени квадри от градежа, чийто план наподобява този на езически храм или капище. В резултат на разкопките, които продължават и през следващите години, са открити повече от 500 моливдовула, 250 оловни ядра и три калъпа за тяхното отливане. Тези находки свидетелстват за административния характер на сградата, в която не само се е съхранявала кореспонденция, но оттук е била и изпращана. Следователно става дума за канцелария, която е обслужвала местните византийски стратези. Благодарение на печатите, намерени тук, вече знаем имената на 17 стратези на Преслав в периода 971 – 1059 г. Моливдовулите представят и имената на лица, които са писали до местния стратег. Представени са почти всички социални групи в империята – от самия император до обикновения спатарий.
През 2019 г. 50 оловни печата бяха включени в изложбата "До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав", която беше открита в Археологическият музей в гр. София. През 2020 г. прикючи проектът "Консервация и реставрация на моливдовули от Стратегията във Велики Преслав". Този проект се осъществи от АМ "Велики Преслав" в партньорство с НАИМ при БАН. 100 от най-засегнатите моливдовули претърпяха консервация и реставрация.
Реставрационните дейности са необходима стъпка, която трябва да бъде извършена преди дигитализацията на сфрагистичния фонд.

Ключови думи: Консервация; реставрация; моливдовули.

Получена: 02-04-2021     Приета: 30-11-2021     Публикувана: 07-12-2021

Цитиране: Gorchev, A., Dimitrov, D. (2021). Conservation and Restoration of Molybdobulls from the Fund of the Archaeological Museum "Veliki Preslav". Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 7(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 245–251. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2021_2_021