Петко Ст. Петков
стр. 07 - 22
 
Заглавие: Исторически маршрути. Българската протодържава - Екзархията и Търновската конституция
Автори: Петко Ст. Петков

Абстракт: Под формата на виртуален културно-исторически маршрут в настоящата статия се представят две исторически теми. Едната е свързана с първото мащабно и организирано българско политическо движение през ХІХ в. – борбите за самостоятелна църква и създаването на Българската екзархия. Втората тема е свикването и работата на Учредителното събрание в Търново през 1879 г., приело първата Конституция на Княжество България. В изложението е показана и връзката между създадената през 70-те години на ХІХ в. българска протодържава – Екзархията и новата българска държава, основа на която е Търновската конституция от 16 април 1879 г.

Ключови думи: Българска екзархия, българска протодържава, Търновска конституция, Учредително събрание, културно наследство

Получена: 01-05-2020     Приета: 29-05-2020     Публикувана: 29-05-2020

Цитиране: Petkov, P. (2020). Historical Routes. The Bulgarian Proto-State - Exarchate and the Tarnovo Constitution. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 6(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 07–22. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2020_1_001
Димитър Добревски
стр. 23 - 31
 
Заглавие: Универсалното решение - подходящ дизайн за обекти на КИН
Автори: Димитър Добревски

Абстракт: Universal decision – design for everybody – the report introduce the listeners with one of the most actual problems of the modern exterior design – designing for disabled people. The presented ideas are by the research of University of Carolina.

Ключови думи: Universal Decision, Disability, Cultural and Historical Heritage (CHH)

Получена: 09-04-2020     Приета: 29-05-2020     Публикувана: 29-05-2020

Цитиране: Dobrevski, D. (2020). The Universal Decision - Appropriate Design for Heritage Objects. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 6(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 23–31. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2020_1_002
Донка Колева – Радева
стр. 32 - 42
 
Заглавие: Проект "Цифрово представяне и съхраняване културното наследство от старопечатен фонд исторически театрален салон на НЧ "Надежда 1869" гр. Велико Търново"
Автори: Донка Колева – Радева

Абстракт: Темата е посветена на съвместния проект между НЧ "Надежда 1869" и РБ "П.Р.Славейков". Целите на проекта са съхранение и популяризиране на българското културно наследство в европейския контекст на културни и креативни индустрии, културен обмен и културно многообразие чрез: (1) Представяне и популяризиране стойността на културното богатство на читалището; Популяризиране на темата за книжните съкровища на читалищната библиотека и иновативно онлайн представяне на старопечатния фонд, съхраняването му в електронен вид за улесняване на достъпа до него и опазването му за бъдещите поколения; (2) Популяризиране на историческия читалищен салон, свързан с държавността и първия надпис "Съединението прави силата" чрез дигитализация на архивната документация; (3) Стимулиране на устойчиви партньорства, обмяна на опит и знания, обединяващи научен и практически опит в опазването на културното наследство и доброволчеството.
Читалище "Надежда 1869" е свързано с исторически събития важни за българската държавност. В неговия театрален салон са заседавали три Велики народни събрания. То полага начало на библиотечното и музейното дело, на театъра, киното и художествената галерия в града. Читалищната библиотека разполага с фонд от 48 787 единици, а старопечатната сбирка e от 446 книги, вестници и списания от периода XVI - ХІХ в. Най-стара е книгата Служебен миней, отпечатана във Венеция през 1588 г. и съдържаща религиозни текстове на гръцки език. За дигитализация е избрана темата "Българското образование до Освобождението", състояща се от учебни помагала по езикознание, природни науки, математика и история – общо 78 заглавия. Дигитализацията се извършва в специализирания дигитален център "Север+" на РБ "П.Р.Славейков", създаден по програмата БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства". Успешната реализация на дейностите по проекта ще спомогне за опазване и популяризиране на знания, подобряване на достъпа чрез дигитални технологии до специализираните колекции на Старопечатния фонд и популяризиране на историческия читалищния театрален салон - национална ценност, чрез включването им в културната съкровищница "Север+", рубриката "Старопечатен фонд" и уебсайта на читалището.

Ключови думи: Представяне на културното наследство, старопечатен фонд, исторически театрален салон "Надежда"

Получена: 06-03-2020     Приета: 29-05-2020     Публикувана: 29-05-2020

Цитиране: Koleva, D. (2020). Project "Digital Presentation and Preservation of the Cultural Heritage of the Old-print Fund and the Historical Theatre Salon of Community Center "Nadejda 1869", Veliko Tarnovo". Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 6(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 32–42. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2020_1_003
Калоян Николов
стр. 43 - 51
 
Заглавие: Фолклорните фестивали - съвременен метод за опазване на живото културно наследство
Автори: Калоян Николов

Абстракт: Съвременната празничност очертава вижданията на модерното общество за начина на отбелязване и чествания на различни по мащаби и значение събития. Съвременните фолклорни фестивали са част от тази празничност, съчетаващи в себе си традиционни елементи и модерни компоненти. Облягайки се на тезата, че съществуването на песента, танца, традицията е позиционирано в момента на изпълнение и практикуване, то поставени в условията на презентиране елементите на живото – нематериалното културно наследство преминават през подготвителна фаза на трансмисия, носеща значимо влияние за неговото опазване.

Ключови думи: фолклорен фестивал, кулинарен фестивал, опазване на нематериалното културно наследство, живо наследство

Получена: 20-03-2020     Приета: 29-05-2020     Публикувана: 29-05-2020

Цитиране: Nikolov, K. (2020). Folklore Festivals - A Modern Method of Safeguarding the Living Cultural Heritage. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 6(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 43–51. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2020_1_004
Стефка Петрова
стр. 52 - 58
 
Заглавие: Предлозите В и У в българския език (към въпроса за развитието на езика)
Автори: Стефка Петрова

Абстракт: Една от сравнително честите грешки в писмения български език е относно употребта на предлог В и предлог У, изчезване на различието между тях и генерализиране на приликата им в семантично отношение. Това се проявава преди всичко в замяната на предлог У с предлог В. В работата се анализират записани цялостно или частично примери с предлог В, като се разпределят в три групи: 1. Грешна употреба; 2. Възможност за двояка употреба; 3. Употреба на предлог В вместо други предлози. Авторката предвижда по-нататъшно утвърждаване на употребата на предлог В вместо предлог У.

Ключови думи: предлог, употреба, замяна, грешка, изчезване на различието между В и У

Получена: 11-02-2020     Приета: 29-05-2020     Публикувана: 29-05-2020

Цитиране: Petrova, S. (2020). The Prepositions V and U in Bulgatian (on the Subject of Language Development). Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 6(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 52–58. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2020_1_005
Диана Радойнова
стр. 59 - 71
 
Заглавие: Светилището Бегликташ: адмирирано, проблемно, реално
Автори: Диана Радойнова

Абстракт: Статията представя един от най-интересните археологически обекти в Бургаска област - тракийското светилище Бегликташ край град Приморско. Открит е от археолозите едва в началото на 21 век. Направен е опит да се проследи краткото му пътуване от пълна неизвестност до популярна туристическа дестинация, сцена с различни атракции и местна културна ценност. Туристическите посещения несъмнено оживяват тракийското светилище. Въпросът е дали всяка атракция го превръща в "живо културно наследство".

Ключови думи: Тракийско светилище Бегликташ, оживяване, живо културно наследство

Получена: 31-03-2020     Приета: 29-05-2020     Публикувана: 29-05-2020

Цитиране: Radoynova, D. (2020). Reviving the Thracian Heritage at the Begliktash Sanctuary: Admired, Problemed, Real. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 6(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 59–71. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2020_1_006
Лиана Гълъбова
стр. 72 - 94
 
Заглавие: Измерения на съвременното постмодерно поклонничество като глокално религиозно културно наследство
Автори: Лиана Гълъбова

Абстракт: Съвременните практики на почивно и конфесионално пътуване и посещение на свети места на различни деноминации съсредоточава множество ориентации и нагласи, свързани с религиозното културно наследство. Постмодерният туристически опит в организация и изследвания обхваща обширно пространство от местното до глобалното, от материалното до незримото, от забравеното до живото наследство, от устойчивото до динамичното, от субективното до общовалидното, общоприетото и общочовешкото в религиозната култура и ежедневния живот. Трансмисията на традиционни ценности и ритуали, както и актуализацията на културни практики, базови за религиите, вероизповеданията и общностите биха била невъзможна без сакралните топоси като фокус на туристически интерес, човекопоток и динамична експлоатация на обекти и без развитието на рефлексията на тези процеси. С оглед на съобразяването на религиозни и граждански права, мотивации, интереси и нагласи за устойчиво развитие и престижна идентичност, не по-малко важни от ценностите на демократично обществено съзнание, геополитически, национален и етнически баланс, са възможностите на обществените науки и структури за оптимални социални политики и грижи, насочени към цялото разнообразие от неравнопоставености.

Ключови думи: Поклонничество; Йеротопия; Религиозен туризъм; Глокална мобилност; Постмодерна култура; Свещени места; Възприемане на наследството; Посетителски и потребителски рефлексии; Отговорен и достъпен туризъм; Приспособяване и достъпност на туристически обекти; Психосоматични увреждания; Социални грижи;

Получена: 01-05-2020     Приета: 29-05-2020     Публикувана: 29-05-2020

Цитиране: Gulubova, L. (2020). Dimentions of Contemporary Postmodern Pilgrimage as Glocal Religious Cultural Heritage. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 6(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 72–94. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2020_1_007
Евгени Коев
стр. 95 - 109
 
Заглавие: Наскалното културно - историческо наследство по "Светият път"
Автори: Евгени Коев

Абстракт: Пътят на пренасяне мощите на Св. Йоан Рилски през 1469 г., от Велико Търново през Никопол, София до Рилския манастир преминава през изключително разнообразни в природно-географско и културно-историческо отношение райони. Едни от най-впечатляващите участъци от маршрута са карстовите райони, в които съществуващото и днес скално-изсечено, културно-историческо наследство представлява особен интерес. Обзорът и описът на това наследство би представлявал добра основа за неговото цялостно проучване, опазване и експониране по начин, повишаващ атрактивността и привлекателността на поклонническият маршрут "Светият път".

Ключови думи: Светият път, карстови райони, скално-изсечено наследство, културно-историческо наследство, поклоннически маршрут

Получена: 31-03-2020     Приета: 29-05-2020     Публикувана: 29-05-2020

Цитиране: Koev, E. (2020). Rocky Cultural - Historical Heritage "The Holy Path". Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 6(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 95–109. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2020_1_008
Таня Глухчева
стр. 110 - 120
 
Заглавие: Защо популизмът има бъдеще?
Автори: Таня Глухчева

Абстракт: Докладът има за цел да разгледа популизмът като феномен, както и причините, поради които той има бъдеще в целия свят. XXI век е времето на популизма. Лявото и дясното политическо пространство са се изчерпали и избирателите искат нещо ново. Искат сигурност и промяна. Популизмът има бъдеще, защото сам по себе си не е идеология и не може да се изчерпи. Той взема "най-подходящото", както от левите, така и от десните идеологии, "прилага" ги към проблемите на народа и предлага начин за решението им. Популизмът е глобален феномен. Днес сме свдетели на неговата 4-та вълна, която залива цял свят. Предходните три са били геогрфски съсредоточени предимно в Латинска Америка, считана за негова родина, според политолога Ернесто Лакруа. Много други изследователи на популизма, сред които Кас Муде, са посочили опасността от разпространяването му още в началото на века. В какво се изразява силата на популизма? Основната причина е, че той непрекъснато се променя взависимост от държавата, актуалните проблеми и исканията на обществото. Така обжваща не само безпартийните избиратели, но и раочарованите, колебаещите се и всички, които не се чувстват представени. Втората причина е, че популисткият лидер е винаги сред народа: облича се като него, съпричастен е с проблемите му, не се притеснява да ходи пеша и без охрана. Не е необходимо да изрича посланието "Аз съм един от вас!", защото то се вижда.
Учените разделят популизма на "ляв" и "десен". Левият е характерен за страни със сериозни социални проблеми – предимно в Латинска Америка. Десният е присъщ на държави със силно развити икономики, затова се среща в Западна Европа и САЩ. В България популизмът не е изследвам задълбочено до този момент. Терминът започва да се използва през последното десетилетие и е приложим за всички партии. Политолозите Георги Карасимеонов и Даниел Смилов считат, че популистката вълна в България запоява със Симеон Сакскобургготски. След неговото управление, избирателите продулжават да търсят "спасител", което показва, че популизмът не е изчерпан, а напротив – той е необходим, защото носи надежда. Използваните методи са: социологическо проучване, вземане на интервюта, анализ и обработка на данни и дедуктивен подход.
*Докладът е написан и с направени лични изследвания на автора, при обмен в Университета на Сао Пауло в Бразилия.

Ключови думи: популизъм, ляв популизъм, десен популизъм, идеология, България, Латинска Америка, Западна Европа, САЩ

Получена: 31-03-2020     Приета: 29-05-2020     Публикувана: 29-05-2020

Цитиране: Glouhtcheva, T. (2020). Why Does Populism Have a Future? Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 6(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 110–120. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2020_1_009
Галина Богданова, Лиана Гълъбова
стр. 121 - 135
 
Заглавие: Интердисциплинарни подходи на проучване на психосоматичните показатели на хора с увреждания за целите на медицинското програмиране и роботиката
Автори: Галина Богданова, Лиана Гълъбова

Абстракт: Изострената публична рефлексия на развилата се през пролетта на 2020 година глокална кризисна епидемична ситуация предизвиква видимия днешен пик на интереса към целесъобразността от насочване на културните приоритети към роботиката, не само в областта на здравеопазването и социалните грижи. Необходимостта от достатъчен изследователски и практически социално-медицински опит за осъществяването на качествени иновации в областта на медицинското програмиране и роботика, понастоящем най-адекватно може да се изрази в масови непосредствени измервания на психо физичните показатели на населението по общоприети и нови критерии и с оглед на преки обществени ползи в конкретните пандемични условия и в трудните за прогнозиране социокултурни параметри на близкото бъдеще.

Ключови думи: достъпност, увреждания, показатели, измервания, медицина, програмиране, роботика, здравеопазване, социални грижи, трудова адаптация, човешки права, пандемия

Получена: 31-03-2020     Приета: 29-05-2020     Публикувана: 29-05-2020

Цитиране: Bogdanova, G., Galabova, L. (2020). Interdisciplinary Approaches of Studying the Psychosomatic Indicators of Disabled People for the Aims of Medical Programming and Robotics. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 6(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 121–135. DOI: https://www.doi.org/10.26615/issn.2367-8038.2020_1_010