Ahmed Lairedj, Zineddine Seffadj
стр. 11 - 23
 
Заглавие: Digitization of Built Heritage through Terrestrial Close Range Photogrammetry: Advantages and Limitations. Illustration of Ksar Kenadsa Southwest Algeria
Автори: Ahmed Lairedj, Zineddine Seffadj

Абстракт: Целта на това изследване е да се оцени ефикасността на методологията на земната фотограметрия за дигитализация и триизмерно моделиране на сградното наследство. Това ще стане по примера на Ksar Kenadsa като обект и чрез контрастиране на резултатите от триизмерното моделиране на елементите, които се появяват в различни алтернативи на пространствено и архитектурно подреждане.

Ключови думи: Наземна фотограметрия; дигитализация; триизмерно моделиране; сградно наследство; Ksar. пространствено подреждане; архитектурно подреждане.

Получена: 18-07-2023     Приета: 29-08-2023     Публикувана: 08-12-2023

Цитиране: Lairedj, A.; Seffadj, Z. (2023). Digitization of Built Heritage through Terrestrial Close Range Photogrammetry: Advantages and Limitations. Illustration of Ksar Kenadsa Southwest Algeria. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 9(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 11–23. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2023.090201
Vera Boneva
стр. 24 - 37
 
Заглавие: The Website as a Virtual Host of the Museum: a Comparative Study. Three National Museums Meet Digital Audiences
Автори: Vera Boneva

Абстракт: Статията се фокусира върху анализ на уебсайтовете на три известни национални музея в Румъния, България и Сърбия. Тези уебсайтове се изследват в по-широкия контекст на дейността на културните институции, тъй като имат важно значение в културната инфраструктура на съответните съседни балкански страни. Ползва се сравнителна таблица за установяване на критерии за оценка на цифровите платформи, с особен акцент върху съдържанието.
Статията подробно характеризира разделите, посветени на основните и временните изложби, които играят решаваща роля за улесняване на дигиталното ангажиране както със съществуваща, така и с потенциална публика. Разгледани са и избраните подходи за представяне на музейни екипи и колекции. В допълнение, пропуските и несъответствията се идентифицират чрез сравняване на тези уебсайтове с други в музейната област. Оценяването на видео материалите и дигиталните обиколки на изложбите се придържа към високите стандарти, поставени от съвременните дигитални технологии в културния сектор.
Логично статията завършва с формулиране на три препоръки, насочени към подобряване на уебсайтовете на националните исторически музеи в България, Румъния и Сърбия. Тези препоръки имат за цел да отстранят идентифицираните недостатъци и да подобрят цялостното цифрово изживяване, предоставяно от тези институции.

Ключови думи: Уебсайт; Национален исторически музей; Дигитално наследство; България, Сърбия, Румъния.

Получена: 06-08-2023     Приета: 29-08-2023     Публикувана: 08-12-2023

Цитиране: Boneva, V. (2023). The Website as a Virtual Host of the Museum: a Comparative Study. Three National Museums Meet Digital Audiences. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 9(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 24–37. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2023.090202
Mpho Moyahabo Motebele, Kathija Yassim, Chinaza Uleanya
стр. 38 - 60
 
Заглавие: Challenges and Constraints of the Paperless Classroom: Way Forward
Автори: Mpho Moyahabo Motebele, Kathija Yassim, Chinaza Uleanya

Абстракт: The challenges and constraints of paperless classrooms was explored in this study using the experiences of school leaders and teachers in the Ekurhuleni district. Qualitative method was adopted. Hence data was collected through semi-structured interviews from purposefully selected participants. Thematic analysis was used for analysing the collected data. The study findings showed that the practice of paperless classrooms which has various benefits brings with it a number of challenges, like a lack of technical support, problems associated with security, the slow and inconsistent roll out of the resources, and a lack of on-going teacher development through formal and on-the-job Continuous Professional Development (CPD). The study recommends the inclusion of digital resources as tools that facilitate the enhancement of teaching and learning rather than changing the face of traditional classrooms.

Ключови думи: Ekurhuleni District, Leading Learning, Paperless Classrooms.

Получена: 08-07-2023     Приета: 29-08-2023     Публикувана: 08-12-2023

Цитиране: Motebele, M.M.; Yassim, K.; Uleanya, Ch. (2023). Challenges and Constraints of the Paperless Classroom: Way Forward. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 9(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 38–60. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2023.090203
Philip Kwashi Atiso Ahiaku
стр. 61 - 71
 
Заглавие: Impact of Closure of South African Universities on Wellbeing of International Students During Covid-19 Pandemic
Автори: Philip Kwashi Atiso Ahiaku

Абстракт: Развиващият се коронавирус SARS-CoV-2 засегна всички сфери на икономиката, без да щади висшето образование в Южна Африка. Въздействието беше усетено както от персонала, така и от учениците не само върху преподаването и ученето, но и върху тяхното социално-икономическо, здравословно и физическо благосъстояние. Стермежът на тази статия е да изследва опитът на чуждестранните студенти по време на затварянето на университетите в страната поради пандемията от Covid-19. Това проучване изследва данните от самостоятелно разработен въпросник, предложен на 68 чуждестранни студенти от публичен университет в Южна Африка. Количествените данни са анализирани с помощта на описателна статистика. Резултатите показват, че чуждестранните студенти са били по-уязвими и изложени на социално-икономически и умствени предизвикателства, включително ниско самочувствие, финансови затруднения и емоционални страдания по време на пандемията, което се е отразило негативно върху техните академични резултати и социално благополучие, наред с други неща. Констатациите също така разкриват, че университетските власти не са предприели необходимите мерки за справяне с житейските предизвикателства на чуждестранните студенти. Следователно документът подчертава холистичното разбиране за това как да се смекчат и облекчат социално-икономическите въздействия на такава пандемия в бъдеще чрез диалог, промяна на институционалната политика за реагиране на извънредна ситуация, когато тя възникне, и приемане от страна на университетите или по-висшите институции на стратегии за намеса за подпомагане на чуждестранни студенти по време на избухване на заболяването.

Ключови думи: COVID-19; чуждестранни студенти; преживявания; висше образование; социално-икономическо въздействие.

Получена: 26-08-2023     Приета: 12-09-2023     Публикувана: 08-12-2023

Цитиране: Ahiaku, Ph.K.A. (2023). Impact of Closure of South African Universities on Wellbeing of International Students During Covid-19 Pandemic. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 9(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 61–71. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2023.090204
Димитрина Попова
стр. 72 - 84
 
Заглавие: Изследване върху дигитални архивни колекции от архитектурни заснемания на къщи от 19 век
Автори: Димитрина Попова

Абстракт: Представено е изследване върху дигитализираните архивни единици на подфонд "Чертежи и заснемания". Той е част от архитектурния архив при Института за изследване на изкуствата. Документите са изработени от архитекти основно през 1950-те и съдържат архитектурни чертежи с представени къщи от 19 век от българските земи. За да се изследват нови перспективи за интерпретацията им, се направени декомпозиция и пренареждане на старите данни в нови видове дигитални колекции по контекстуални и количествени модалности.

Ключови думи: Дигитализация архиви; архитектурно наследство; стари къщи.

Получена: 10-04-2023     Приета: 29-08-2023     Публикувана: 08-12-2023

Цитиране: Popova, D. (2023). Archive Study on Digital Collections of Architectural Graphics Representing 19th Century Houses. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 9(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 72–84. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2023.090205
Пролетина Робова
стр. 85 - 92
 
Заглавие: Танц, време и космогония в устната традиция на общността брогпа в Ладакх, Индия
Автори: Пролетина Робова

Абстракт: В настоящата статия проследявам някои аспекти на танца в религиозните и празнични традиции на етнолингвистичната общност брогпа в Ладакх, Индия. Тя една от малкото индоарийски групи в региона, успели да съхранят различни елементи от своите архаични предбудистки и предислямски религиозни традиции. В този контекст разглеждам връзката на танца като културна практика с култа към божествата от класа лха, част от пред будистката народната религия, разпространена в целия тибетски културен ареал. Фокус тук са основни аспекти на концептуалното значение на танца, които могат да бъдат отнесени към дардските религиозни традиции на общността. Разгледана е устойчивата поява на танца като централен мотив в местната космология, празнични обичаи и устна традиция.

Ключови думи: брогпа, танц, лха, Ладакх, народна религия, Бонона.

Получена: 22-08-2023     Приета: 12-09-2023     Публикувана: 08-12-2023

Цитиране: Robova, P. (2023). Dance, Time and Cosmogony in the Oral Tradition of the Brogpa of Ladakh, India. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 9(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 85–92. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2023.090206
Мирена Тодорова-Екмекджи, Галина Богданова, Лиана Гълъбова
стр. 93 - 114
 
Заглавие: Достъпност и социализация на обществени и културни обекти, съвременна ценност и благоустройство
Автори: Мирена Тодорова-Екмекджи, Галина Богданова, Лиана Гълъбова

Абстракт: Текстът разглежда някои визуални и ценностни измерения на резултати от теренната работа по изследване на достъпността в България през последните няколко години. Изострянето на чувствителността към проблемите на достъпността е едно от последствията от културната ситуация на временно кризисно съсредоточаване на приоритетите в жилищните пространства на селищата при пандемичните ограничения. Фокусирането на вниманието към ефективността на благоустройствените решения извежда на преден план приносите на хората в неравностойно положение, които имат повече опит в преодоляването на трудности, които на пръв поглед изглеждат нерешими.

Ключови думи: достъпност; увреждания; групи в неравностойно положение; равнопоставеност; дискриминация; култура и културни обекти; човешки права; обществени ценности; благоустройство.

Получена: 10-11-2023     Приета: 21-11-2023     Публикувана: 08-12-2023

Цитиране: Todorova-Ekmekci, M.; Bogdanova, G.; Galabova, L. (2023). Socialization and Аccessibility оf Public and Cultural Sites, Contemporary Value and Settlement Development. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 9(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 93–114. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2023.090207
Тодор Тодоров, Юлиана Дошкова-Тодорова
стр. 115 - 122
 
Заглавие: Дигитална достъпност на научно-изследователски и обучителни ресурси
Автори: Тодор Тодоров, Юлиана Дошкова-Тодорова

Абстракт: В статията са представени основните цели и задачи на научно-изследователски проект свързан с дигиталната достъпност до научни и обучителни ресурси на хора със зрителни затруднения. Описани са методологията на изследванията и постигнатите резултати. Представени са функционалностите на разработения уеб портал с достъпни дигитални ресурси и процесите по подобряване достъпността на някои онлайн системи с учебно и научно съдържание.

Ключови думи: Дигитална достъпност, Образование, Уеб портал.

Получена: 31-10-2023     Приета: 21-11-2023     Публикувана: 08-12-2023

Цитиране: Todorov, T.; Dochkova-Todorova, J. (2023). Digital Accessibility of Research and Educational Resources. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 9(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 115–122. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2023.090208
Мила Кръстева
стр. 123 - 132
 
Заглавие: Творчеството на Александър Божинов като военен кореспондент и сътрудник на списание "Отечество"
Автори: Мила Кръстева

Абстракт: Първата световна война (1914-1918) е трета война за национално обединение на българския народ от началото на ХХ век. Министерството на войната в Царство България полага грижи за по-доброто документиране на бойните действия в периодичния печат като използва напредъка на техниката и технологиите. Тъй като военните фотографи не могат винаги да достигнат до "първа линия" и да отразяват ключовите моменти от сраженията на българската войска, са мобилизирани и военни художници. Сред тях, на фронта е и бащата на българската карикатура – Александър Божинов. Настоящата статия представя неговото военно творчество, публикувано в списание "Отечество" по време на Първата световна война.

Ключови думи: Първа световна война, военни художници, картини, пропаганда.

Получена: 02-12-2022     Приета: 29-08-2023     Публикувана: 08-12-2023

Цитиране: Krasteva, M. (2023). Alexander Bozhinov’s Creative Works as War Correspondent and Contributor to Otechestvo Magazine. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 9(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 123–132. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2023.090209
Весела Георгиева
стр. 133 - 141
 
Заглавие: Дигитална достъпност на културни ценности: технологии и приложения
Автори: Весела Георгиева

Абстракт: Темата разглежда необходимостта на музеите (in situ, online, mobile) да предоставят дигитален достъп до културни ценности. Фокусът в настоящото изследване е насочен към използването на различни съвременни иновативни средства и атестиращи технологии, за адекватно и достъпно функциониране на институциите на паметта за всички целеви групи, както и за успешното генериране на нови музейни публики.

Ключови думи: достъпност; културни ценности; дигитализация; технологии.

Получена: 05-05-2023     Приета: 29-08-2023     Публикувана: 08-12-2023

Цитиране: Georgieva, V. (2023). Digital Accessibility of Cultural Values: Means and Technologies. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 9(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 133–141. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2023.090210