Sabin Popovici
стр. 11 - 24
Заглавие: O Ipotezâ în Ceea ce Priveşte Identificarea Proprietarului Villae – I Din Cartierul Artizanal al Romulei (Romanian)
Автори: Sabin Popovici

Абстракт: Acest articol se constituie într-o încercare de identificare a proprietarului villae-i din Cartierul Artizanal al Romulei, poate singura identificare a unui proprietar de villa din Dacia
Inferior.
Ipoteza noastră se bazează pe mai multe argumente din care menţionăm:
* Descoperirea unei ţigle cu inscripţie în imediata vecinătate a villae-i, ţiglă cu o inscripţie identică cu cea a unui sarcofag de la Roma, caracterul italic al acestei villa, prezenţa numeroasă a italicilor în Dacia (şi într-un număr semnificativ al celor din ginta Annia, descoperirea unui dublet funerar la Porolissum, cât şi faptul că sarcofagul lui Lucius Annius Valerianus de la Roma a fost descoperit nefinisat, fapt care vine în sprijinul ideii că el nu a murit acolo.
Descoperitorul villae-i Gh. Popilian , susţine că ipoteza noastră pleacă de la date potrivit cărora ţigla cu inscripţie s-ar fi descoperit în necropola plană din apropierea villae-i, dar potrivit opiniei acestuia, starea materială a lui Lucius Annius Octavius Valerianus ar exclude o înmormântare, chiar şi tranzitorie într-o necropolă a săracilor. În opinia acestui cercătător principala deficienţă a ipotezei noastre este aceea că pleacă de la general la particular, alegându-se doar unele cazuri ca analogii, iar analogiile neputând servi ca argumente (opinie exprimată de cercetătorul Gheorghe Popilian).

Ключови думи: Dublet funerar, Porolissum, Romula, Sarcofag, Villa

Получена: 01-05-2018     Приета: 30-05-2018     Публикувана: 30-05-2018

Цитиране: Popovici, S. (2018). A Hypothetical Relationship with Regard to the Identification of the Villa’s Property’s Identification from the Romanian Artisan Cartier. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 4(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 11–24
Светлана Венелинова, Валери Григоров
стр. 25 - 56
Заглавие: Селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия. Етапи и методи на проучване
Автори: Светлана Венелинова, Валери Григоров

Абстракт: В статията са обобщени резултатите от теренни проучвания върху селищната мрежа през праисторическата епоха по поречието на Голяма Камчия. Досега са регистрирани 83 праисторически селища (фигура 1), от тях 23 са неолитни (фигура 14), а 67 са халколитни (фигура 17).
Керамиката от раннонеолитните селища има характерните особености на културна група Копривец и култура Овчарово. Късният неолит е слабо документиран, а финалът, съответстващ на периода Караново IV, не е установен в нито един от проучените обекти. Между селищната структура от ранния неолит и тази от ранния халколит липсва приемственост.
През ранния и средния халколит в региона се развива култура Поляница, а през късния халколит Коджадермен – Гумелница – Караново VI. Проследява се плавен преход между културите Поляница и Коджадермен. Повечето от обектите преустановяват съществуването си през първата или втората фаза на култура Коджадермен. Липсват обекти на финала на късния халколит.

Ключови думи: Селищна система, Праистория, Река Голяма Камчия

Получена: 01-05-2018     Приета: 30-05-2018     Публикувана: 30-05-2018

Цитиране: Venelinova, S., Grigorov, V. (2018). The Settlement System from the Prehistoric Period on the Upper and the Middle Stream of the Golyama Kamchiya River. Stages and Methods of Research. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 4(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 25–56
Галя Георгиева-Цанева, Галина Богданова
стр. 57 - 68
Заглавие: Първи стъпки към използването на облачните изчисления при цифровизацията на културното наследство и осигуряване на сигурността в дигиталната конверсия и съхранение на информацията
Автори: Галя Георгиева-Цанева, Галина Богданова

Абстракт: Статията представя обзор на облачните изчисления и категориите на облачните структури според модела на обслужване и според наемателите. Представен е анализ на използването на облачните изчисления в България. Дадена е схема на информационна система, позволяваща дигитална конверсия на информацията посредством облачни изчисления.

Ключови думи: Облачни изчисления, Цифровизация на културното наследство, Дигитална конверсия

Получена: 01-05-2018     Приета: 30-05-2018     Публикувана: 30-05-2018

Цитиране: Georgieva-Tsaneva, G., Bogdanova, G. (2018). First Steps to the Use of Cloud Computing in Digitalization of Cultural and Historical Heritage and Security in the Digital Conversion and Storage of Information. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 4(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 57–68
Донка Колева
стр. 69 - 79
Заглавие: Читалища от 19 век – домове за просвещение и национално съзнание, пазители на българските традиции
Автори: Донка Колева

Абстракт: Читалищата са онези сдружения от съмишленици, които са повдигали и крепели националното съзнание и са били извор на свободолюбивия дух на българина. Периодът на Възраждането се свързва винаги с историческото прераждане на България. Знаем за старите майстори-дюлгери и за обектите на тяхното творчество, за символите, легендите и историите, в които е вплетена надеждата за безсмъртие на човечеството, но не познаваме достатъчно обществения и нравствения живот на хората от онова време и тяхното виждане за истините. Много от тогавашните българи са посвещавали своя живот на висши каузи, увлечени от идеята за духовно развитие.
През Възраждането възникват едни от най-уважаваните и дълговечни културни институции в България – народните читалища. Те се появяват в средата на 19 век, като обществени организации, читални, просветни и културни средища и са истински граждански общности, възпитаващи култ, почит към родното, задружност и единство в мислите и делата. Първите данни за възникване на читалищата в България са от 1856 година и това са читалищата в Свищов, Лом и Шумен. Читалищната библиотека в Свищов е разполагала с над 2000 тома, в Лом е изнесено първото българско театрално представление - побългарената "Многострадална Геновева", а в Шумен се пази най-старата уникална библия от 15 век с тегло 3 кг и първата българска театрална завеса. Читалищата са първите градски центрове, които осигуряват равно участие и всеобщ достъп до културно-просветните услуги, стимулират развитието на социалните взаимоотношения и форми на взаимодействия, предшестващи зараждането на българската нация. Българите започват да организират читалища и в Македония, основава се читалище и в Цариград - най-силната духовна организация извън пределите на България. Те възникват и се утвърждават като показател за българщината, там където съзнанието за наука е живо и затова проф. Марин Дринов ги нарича "съсредоточия на най-просветните и най-деятелни за напредъка на народността ни български сили". През 1869 година са открити читалищата в Плевен, Пловдив, Казанлък, Стара Загора, Сливен, Браила и т.н. Техен връстник е кюстендилското читалище "Братство" и търновското "Надежда", чийто инициатор за създаването му е търновецът Димитър хаджи Павли Иванов /1847-1913/, наследник на стар търговски род. Запазени са доста документи за читалището включително и устава му, а в библиотеката 12 броя стари ръкописи, 231 броя старопечатни книги, 18 заглавия на вестници и 15 на списания. Новата читалищна сграда е открита на 19 октомври 1886 година и в нея заседават Третото, Четвъртото и Петото Велико Народно събрание. В нея Фердинанд Сакскобургготски полага клетва като княз на България на 2 август 1887 г. и е обявена независимостта на България. По-късно от сцената на читалището тръгват незабравимите артисти Константин Кисимов, Димитър Панов и Елена Стефанова. Тук се ражда и националният девиз "Съединението прави силата", който е изписан на фасадата на читалището и на сградата на Народното събрание в София.
В най-новата си история читалище "Надежда 1869" продължава да надгражда исторически важни за духовното развитие на града събития, да бъде пазител на традиции и самосъзнание, да създава нови културни пространства, очертаващи проекцията си в бъдещето.
Днес, 150 години по-късно народните читалища продължават да са устойчива културна институция със специфична мисия за съхранение и развитие на традиционните български ценности. Дълбоките им взаимовръзки с миналото, традициите, образователния процес, културата, благотворителността и работа в подкрепа на общността печелят доверие, а техният потенциал да насърчават социалната промяна и да укрепват гражданското общество ги прави успешни в предизвикателствата на съвременния свят.

Ключови думи: История, Читалища

Получена: 01-05-2018     Приета: 30-05-2018     Публикувана: 30-05-2018

Цитиране: Koleva, D. (2018). 19th Century Community Centres (Chitalishta) – Homes of Enlightment and National Consciousness, Guaardians of Bulgarian Traditions. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 4(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 69–79
Павлина Владева
стр. 80 - 89
Заглавие: 30 години клуб по битова култура "Надежда", Велико Търново
Автори: Павлина Владева

Абстракт: Продължители на старата българска традиция в областта на народното художествено творчество са редица самодейци-приложници, сред които са и членовете на Клуба по битова култура при читалище "Надежда -1869" Велико Търново, който през 2017 г. чества 30-годишен юбилей. Началото на клуба е поставено през 1987 г. от една сърцата търновка – Цветанка Дачева. Тя успява да събере и обедини 46 жени от различни професии, но със завидни умения, които милеят за родното, защитават автентичното и националното в областта на облеклото, уредбата на дома и кулинарията. Главната цел на клуба, която се поставя при самото учредяване, е да се съхрани и обнови традицията в изработването на стари ръкоделия. За популяризиране на своята работа клубът организира периодично изложби. Традиционните изложби за Коледа, Баба Марта, Празника на града, Великден превръщат клуба в една от емблемите на читалище "Надежда - 1869". Днес, Клубът по битова култура има 20 участнички и негов ръководител е Павлина Владева. В своите произведения майсторките-приложнички съумяват да вземат най-рационалното от българската традиция, умело съчетавайки я с чуждата, и да създадат нови модели, вплетени хармонично в съвременния интериор, и греещи със самобитна светлина. Българските и чуждестранни туристи, преминаващи през Велико Търново отнасят от магазините и изложбите-базари плетиво, бродерия или мартеница, като спомен от съприкосновението с историята и културата на средновековния Търновград.

Ключови думи: Читалище "Надежда - 1869", Клуб по битова култура "Надежда" при читалище "Надежда - 1869", Народно художествено творчество, Националното в областта на облеклото, Уредбата на дома и кулинарията, Традиционни изложби

Получена: 01-05-2018     Приета: 30-05-2018     Публикувана: 30-05-2018

Цитиране: Vladeva, P. (2018). 30 Years Club in Domestic Culture "Nadezda", Veliko Tarnovo. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 4(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 80–89
Евгени Коев
стр. 90 - 99
Заглавие: Праисторическа керамика от проучванията в пещерите в района на гр. Велико Търново
Автори: Евгени Коев

Абстракт: Пещерите в района на Велико Търново са първите в България, в които са проведени пещерни археологически проучвания. Още при изследването на пещерата Полички при Дряновския манастир и Голямата пещера при гр. В.Търново в края на ХІХв, са открити образци от праисторическа керамика, която изследователите отнасят към периода на неолита. В следващите десетилетия се извършват проучвания и в Малката пещера, Разцепената, Попин пчелин, Царската пещера, Андъка, Еменската пещера. Откритите в тези пещери образци от праисторическа керамика се датират от времето на палеолита, неолита, бронзовата и желязната епоха. През последните години археологически проучвания се възобновиха отново в Голямата пещера и в пещера Манастира до с. Арбанаси, които обогатиха познанието за праисторическата керамика от района на Велико Търново.

Ключови думи: Праисторическа керамика, Пещери в регион Велико Търново

Получена: 01-05-2018     Приета: 30-05-2018     Публикувана: 30-05-2018

Цитиране: Koev, E. (2018). Prehistoric Ceramics Found During the Research in the Caves in the Veliko Tarnovo Region. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 4(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 90–99
Евгени Коев
стр. 100 - 115
Заглавие: Пещерата "Утроба" и скалният култов комплекс около нея в долното течение на река Осъм, Централна северна България
Автори: Евгени Коев

Абстракт: При клубна експедиция на ПК "Дервент" към ТД "Академик – ВТУ" Велико Търново, с ръководител Евгени Коев по долното поречие на река Осъм е открита малка пещера и скално изсечени ниши. След проведени продължителни проучвания е установено наличието на скален култов комплекс с нарочно оформена пещера – утроба, полусферични скални ниши, едната от която с изсечена във вътрешността изцяло полуокръжна скална пейка, без аналог до този момент в България, допълнителни елементи включително и трапецовидни скални ниши, даващи възможност за вероятна реконструкция на скалното светилище с предназначението на отделните му части. Проучването и представените тези дават нови насоки и поставят редица въпроси за живота и миналото в днешна централна северна България.

Ключови думи: Скално светилище, Пещера "Утроба", Трапецовидни скални ниши, Северна България

Получена: 01-05-2018     Приета: 30-05-2018     Публикувана: 30-05-2018

Цитиране: Koev, E. (2018). The "Utroba" Cave and the Crown Cultural Complex Around It in the Lower Treatment of the Osam River, Central North Bulgaria. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 4(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 100–115
Паскал Пиперков
стр. 116 - 125
Заглавие: Идеи за поклоннически културни маршрути в Северен Централен район и в Северозападен район на България
Автори: Паскал Пиперков

Абстракт: В статията са представени идеи за изследване на културни маршрути за поклонници и разработване на поклоннически туристически продукти в Северен Централен район и Северозападен район на Република България. Конкретно, обсъдени са възможности за възстановяване пътя на мощите на св. Димитър Басарбовски, св. Йоан Рилски, св. Параскева-Петка Търновска и св. Филотея Търновска.

Ключови думи: Културен туризъм, Културни маршрути, Поклонничество, Св. Димитър Басарбовски, Св. Йоан Рилски, Св. Параскева-Петка Търновска, Св. Филотея Търновска

Получена: 01-05-2018     Приета: 30-05-2018     Публикувана: 30-05-2018

Цитиране: Piperkov, P. (2018). Ideas for Cultural Routes for Pilgrimage in the North Central Region and the North West Region of Bulgaria. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 4(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 116–125
Михаела Кръстева
стр. 126 - 141
Заглавие: Предизвикателства в опазването, съхраняването и представянето на културно-историческо наследство
Автори: Михаела Кръстева

Абстракт: Възстановяването на културно-историческо наследство днес не винаги води до същинските очаквани резултати, със смислен превод на понятията "съхраняване" и "опазване". През последните години се наблюдава възстановяване на една стара, не толкова успешна, колкото стара, практика от 60те и 80те години на миналия век за реставриране на старинни крепости и сгради в един предполагаемо очакван вид – автентичният оригинален.
Днес, в дни на технологична революция, възможните методи за опазване и съхраняване на културно-историческо наследство чрез дигитализиране са реални, много и различни. Съществуват обекти, за които единственият шанс за опазване е цифровизация. Обекти, които са регистрирани в картата на националните богатства и които тихо се рушат, докато слънцето залязва.

Ключови думи: Опазване на културно-историческото наследство, Дигитализация, Реставрация

Получена: 01-05-2018     Приета: 30-05-2018     Публикувана: 30-05-2018

Цитиране: Krasteva, M. (2018). Challenges in Protecting, Preserving and Presenting Cultural and Historical Heritage. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 4(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 126–141
Жолт Ласло Маркус, Тибор Скалицки, Габор Капоши, Миклош Вереш, Детелин Лучев
стр. 142 - 154
Заглавие: Индивидуален туристически аудио пътеводител GUIDE@HAND и приложения за български културни активи
Автори: Жолт Ласло Маркус, Тибор Скалицки, Габор Капоши, Миклош Вереш, Детелин Лучев

Абстракт: Докладът представя групата от мобилни приложения GUIDE@HAND и резултати от съвместните изследвания и разработки на Институт по математика и информатика при Българска академия на науките и Институт за компютърни науки и контрол при Унгарска академия на науките: GUIDE@HAND Veliko Tarnovo, BOOK@HAND BIDL, INFO@HAND DIPP, BOOK@HAND Bells. GUIDE@HAND приложения са интегрирани с дигитални библиотеки за представяне на български културни и научни активи за ползване онлайн и офлайн чрез мобилни приложения.

Ключови думи: GUIDE@HAND, GUIDE@HAND Veliko Tarnovo, BOOK@HAND BIDL, INFO@HAND DIPP, BOOK@HAND Bells

Получена: 01-05-2018     Приета: 30-05-2018     Публикувана: 30-05-2018

Цитиране: Márkus, Z., Szkaliczki, T., Kaposi, G., Veres, M., Luchev, D. (2018). Individual Travel Audio Guide GUIDE@HAND and Applications for Bulgarian Cultural Assets. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 4(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 142–154
Калина Сотирова-Вълкова
стр. 155 - 166
Заглавие: Институционализираното наследство в 21 век. Методология за дигитализация и е-битие
Автори: Калина Сотирова-Вълкова

Абстракт: Дигиталното културно наследство е феномен, който провокира сериозен интердисциплинарен дискурс по темата идентичност, наука, политика и технология. Движимите и недвижими културни ценности, съхранявани в институциите на паметта (библиотеки, музеи, галерии и читалища) с напредъка на дигиталните технологии и комуникации изискват нов "прочит", в разширен исторически, географски и научен контекст. Дигитализацията осигурява такъв широк изследователски и образователен контекст за наследството чрез достъпа до е-обектите, които създава. Унифицирана методология за дигитализация на артефактите обаче у нас липсва, а целта на този текст е да обясни и запълни тази липса, на основата на придобития авторски опит в диалог с български музеи и в сравнение с добри европейски практики. Е-битието на съхраняваното в музеите наследство на България, където такъв има, може да има множество приложения не само в образованието и туризма, но и в експозиционна практика и онлайн представянето на институцията. В текста се разглеждат условията за това – адекватна, дългосрочна и устойчива национална и музейна политика, и доказана в практиката методология по дигитализация.

Ключови думи: Културно наследство, Метанаратив, Дигитализация, Методология

Получена: 01-05-2018     Приета: 30-05-2018     Публикувана: 30-05-2018

Цитиране: Sotirova-Valkova, K. (2018). Institutionalised Heritage in 21 Century. Digitalization Methodology and e-Being. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 4(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 155–166
Галина Богданова, Николай Ноев
стр. 168 - 181
Заглавие: Защита на цифрови ресурси в областта на културното наследство в библиотеки, музеи, архиви и галерии в Северна и Централна България
Автори: Галина Богданова, Николай Ноев

Абстракт: В статията са разгледани подходи и методи за маркиране и защита на цифрови ресурси от областта на културно-историческото наследство. Артефакти от културни институции (библиотеки, музеи, архиви и галерии от Северна и Централна България) са документирани, цифровизирани, индексирани и организирани в дигитални хранилища. Проучени са технологии за защита на някои видове цифрови ресурси, организирани в архиви и хранилища. Разработена е методика за защита на различни нива и за различни типове медии - фото, аудио, видео, текст.

Ключови думи: Цифрови ресурси, Цифров архив, Дигитално хранилище, Културно наследство, Метаданни, Защита, Организация на данни

Получена: 01-05-2018     Приета: 30-05-2018     Публикувана: 30-05-2018

Цитиране: Bogdanova, G., Noev, N. (2018). Protection of Digital Resources in the Field of Cultural Heritage in Libraries, Museums, Archives and Galleries in Northern and Central Bulgaria. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 4(1), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 168–181