Oлена Koзакевич
стр. 11 - 20
 
Заглавие: Хуцулски народни носии (шевици, дантели, плетива) в колекцията на Етнографски музей "Северин Удзеля" в Краков
Автори: Oлена Koзакевич

Абстракт: Статията представя изследването на хуцулската народна носия в колекцията на Етнографския музей "Северин Удзеля" в Краков. Колекцията от хуцулски народни носии, съхранявана в музея, е оформена на няколко етапа и е свързана с историята на два музея: Музея на технологиите и промишлеността (затворен през 1950 г.) и Националния музей в Краков. Основната част от колекцията е от края на 19-ти и първата половина на 20-ти век (до избухването на Втората световна война). Тази колекция включва дамски и мъжки облекла и няколко детски артикула. Оригинални орнаменти, цветове и видове облекла и аксесоари показват местното разнообразие на хуцулското облекло. Въпреки това, редица предмети изискват по-прецизно описание, а колекцията като цяло се нуждае от допълнително разработване – в контекста на социални, културни, етнографски и местни фактори – за да се дефинира и идентифицира феноменът на традиционната хуцулска народна носия.

Ключови думи: Хуцулско; колекции; народна носия; дантела; шевици; плетене; традиция.

Получена: 30-10-2022     Приета: 16-12-2022     Публикувана: 26-12-2022

Цитиране: Kozakevych, O. (2022). Hutsul Folk Costumes (Embroidery, Lace, Knitting) in the Collection of the Seweryn Udziela Ethnographic Museum in Krakow. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 8(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 11–20. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2022.080201
Димитрина Попова
стр. 21 - 34
 
Заглавие: Дигитална триизмерна реконструкция на старинна къща в Сунгурларе от архитектурния архив на Института за изследване на изкуствата
Автори: Димитрина Попова

Абстракт: Изследването е посветено на опазването и изучаването на архитектурната памет. Вниманието е насочено върху архитектурния архив на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките, където културно-архитектурното наследство е събирано с десетилетия. Конкретно, проучването е върху архивните данни от фонд "Чертежи и заснемания", проведено по примера на архитектурното заснемане на къщата от XIX век на братя Хрусанови в гр. Сунгурларе. Сградата е заснета в планове и фасади на хартиен носител преди 60 години. В разработката познанието за тази старинна архитектура е надградено чрез трансформиране в дигитална триизмерна реконструкция с помощта на две софтуерни приложения. Анализът се състои в разчитането на архивните чертежи в контекста на реконструкцията и постигането на високо ниво на автентичност в нея.

Ключови думи: архитектура; 3D софтуер; архитектурно наследство; чертеж; къща.

Получена: 10-10-2022     Приета: 14-11-2022     Публикувана: 26-12-2022

Цитиране: Popova, D. (2022). Digital Three-Dimensional Reconstruction of an Old House in the Town of Sungurlare from the Architectural Archive at the Institute of Art Studies. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 8(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 21–34. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2022.080202
Светослав Косев
стр. 35 - 44
 
Заглавие: Интерпретиране на сюжети в произведения на визуалните изкуства, чрез съчетание на дигитални и класически медии
Автори: Светослав Косев

Абстракт: Литографията е една от емблематичните графични техники, открита в края на XVII век, с цел създаването на големи печатни тиражи. Тя на практика е прототип на съвременния цветен, офсетов печат. Поради тази причина е една от задължителните дисциплини във висшите учебни заведения, които могат да си позволят съответното оборудване. Триизмерната компютърна графика от своя страна е технология, която е достъпна за използване от по-широк кръг хора едва от последното десетилетие на XX век. Съчетаването на тези две техники за създаване на визуален продукт, макар да звучи нелогично, е предмет на разглеждане в настоящия материал. В добавка на това, ще бъде разгледана и възможността, печатните произведения създадени чрез този способ, да бъде включена и добавена реалност (AR).

Ключови думи: добавена реалност (AR); триизмерна графика; 3D графика; класическа графика; интеракция; интердисциплинарно произведение на изкуството.

Получена: 26-05-2022     Приета: 16-11-2022     Публикувана: 26-12-2022

Цитиране: Kosev, S. (2022). Interpretation of Subjects in Works of Visual Arts, through a Combination of Digital and Classical Media. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 8(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 35–44. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2022.080203
Йордана Николова
стр. 45 - 53
 
Заглавие: Дигитализацията като форма на опазване на културно-историческото наследство. Примери от недвижими културни ценности от София. Проект КЛаДА-БГ
Автори: Йордана Николова

Абстракт: Архивът "Недвижими културни ценности" към Регионален исторически музей – София съдържа 1300 досиета на всички паметници (включващи сгради, мостове и монументи), намиращи се в централната градска част и околните близки квартали на град София. Към момента всички досиета притежават свои дигитални копия, придружени от оригинални стари снимки – главно от 70-те и 80-те години на миналия век, както и актуално изображение. Прикрепени са планове и скици на околния обем. Фокусът на дигиталната единица, обаче, е поставен не толкова върху архитектурния ансамбъл и градоустройство, колкото до историческата справка за съответната личност или събитие, свързано с разглеждания паметник. Чрез различни способи на работа е направен опит за съхранение на част от историята на града – запазващо неговата памет в дигитален формат. Те се състоят в дигитализиране на хартиения носител, описване и заснемане състоянието на паметника, събиране на данни от архиви, библиотеки и живи наследници.

Ключови думи: дигитализация; културно наследство; архитектура; историческа справка.

Получена: 01-11-2022     Приета: 19-12-2022     Публикувана: 26-12-2022

Цитиране: Nikolova, Y. (2022). Digitalization as a Form of Preservation of Cultural and Historical Heritage. Examples from Sofia. Project CLaDA-BG. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 8(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 35–43. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2022.080204
Стела Стефанова
стр. 54 - 80
 
Заглавие: Оценка на недвижиното римско археологическо наследство за вкючване в туристически продукти (на примера на туристически район Рила – Пирин)
Автори: Стела Стефанова

Абстракт: Успешното разработване на туристически продукти до голяма степен зависи от правилния подбор на обекти, изследването на възможностите за тяхната интеграция и насочването им към подходящи целеви групи. В този смисъл в настоящия доклад се изследват резултатите от прилагането на авторска методика за оценка на недвижими археологически ценности от римската епоха с цел анализ на възможностите за включването им в културно-туристически продукти на туристически района Рила-Пирин. Приложената методика се основава на многоаспектно и детайлно оценяване на недвижимите ценности от римската епоха, от една страна като ресурс, а от друга като обекти за туризъм. Тя дава възможност за извършване на обективен анализ на актуалното състояние на археологическите ценности и максимално разкриване на туристическия им потенциал. Постигнатите резултати насочват към възможните начини за включването на обектите в туристически продукти съобразно състоянието и перспективите за бъдещо им развитие. Това до голяма степен ще улесни вземането на аргументирани решения за това как археологическите недвижими ценности най-рационално да бъдат използвани за целите на туризма, основан на културно наследство, и какви са възможностите за успешната им интеграция.

Ключови думи: недвижимо римско археологическо наследство; оценка; туристически продукти; туристически район Рила-Пирин.

Получена: 22-07-2022     Приета: 19-12-2022     Публикувана: 26-12-2022

Цитиране: Stefanova, S. (2022). Assessment of the Immovable Roman Archaeological Heritage for Inclusion in Tourism Products (Case Study Rila – Pirin Tourist Region). Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 8(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 54–80. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2022.080205
Румена Калчева
стр. 81 - 94
 
Заглавие: Комуникацията на културно наследство в ерата на социалните медии – проблеми, ползи и бизнес модели
Автори: Румена Калчева

Абстракт: Дигиталният маркетинг и социалните медии през последните години се превърнаха в задължителен комуникационен инструмент когато говорим за бързо достигане до желаната аудитория и нейното ангажиране с обекта, който популяризираме. Въпреки това тази територия остава все още неглижирана когато става дума за културното ни наследство. По-скоро изключения са примерите за успешно онлайн присъствие в социалните медии, но дори и при тях се забелязва липса на цялостна комуникационна стратегия. Изследването разглежда този проблем, базирайки се на конкретни примери и си поставя за цел да даде насоки за това как конкретни бизнес модели могат да бъдат приложени към популяризирането на различни културни обекти в страната.

Ключови думи: дигитален маркетинг, социални медии, културно-историческо наследство, ангажиране на обществото, комуникация.

Получена: 04-04-2022     Приета: 23-12-2022     Публикувана: 26-12-2022

Цитиране: Kalcheva, R. (2022). Communicating Cultural Heritage in the Social Media Era – Problems, Benefits and Business Models. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 8(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 81–94. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2022.080206
Георги Василев
стр. 95 - 104
 
Заглавие: Театрализацията в педагогическия процес
Автори: Георги Василев

Абстракт: The trained teacher is a visionary in the creativity of the learning process. It transforms the function of a spiritual organizer, filling with content the delicate connection between the world of the adolescent and the awareness of the adult. In order to possess this skill, it is necessary for the future teacher to develop communicatively artistic expressive and interpretive qualities necessary for his pedagogical artistry.

Ключови думи: театрализация; художествена комуникация; компетентност; педгогически артистизъм.

Получена: 28-04-2022     Приета: 18-11-2022     Публикувана: 26-12-2022

Цитиране: Vassilev, G. (2022). Theatralization in the Pedagogical Process. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 8(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 95–104. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2022.080207
Стефка Петрова
стр. 105 - 112
 
Заглавие: Още веднъж по въпроса за членуването в българския език
Автори: Стефка Петрова

Абстракт: Определителният член в българския език се отличава с редица специфични особености, някои от които са: първо, за м.р. ед.ч. има две форми; второ – писмено същият се отбелязва по четири начина; трето – употребата на пълния и краткия член зависи от синтактични условия и др. Авторката излага своето мнение за приемането само на пълната форма на определителния член за мъжки род, като си служи с научни и прагматични доводи и доказва ненужността от кратката форма.

Ключови думи: български език; членуване; синтаксис.

Получена: 30-10-2022     Приета: 20-12-2022     Публикувана: 26-12-2022

Цитиране: Petrova, S. (2022). More on the Issue of the Articles in the Bulgarian Language. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 8(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 105–112. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2022.080208
Мариян Петров
стр. 113 - 122
 
Заглавие: Най-често срещаните видове лапсуси калами в графостилистиката на съвременната компютърно опосредстваната комуникация (Изследване на базата на примери в социалната мрежа "Фейсбук")
Автори: Мариян Петров

Абстракт: Докладът разглежда най-често срещаните ортографски и пунктуационни лапсуси калами в графостилистиката на съвременната компютърно опосредствана комуникация. Примерите са от социалната мрежа "Фейсбук" и акцентът е върху неправилното използване на глайда "й" във флексията при субстантиви в плуралия тантум и неправилното използване на затварящата запетая.

Ключови думи: лапсус калами; графостилистика; компютърно опосредствана комуникация; глайд; затваряща запетая.

Получена: 18-10-2022     Приета: 22-11-2022     Публикувана: 26-12-2022

Цитиране: Petrov, M. (2022). The Most Common Types of Lapsus Calamis in Graphostylistics of Modern Computer-Mediated Communication (Study based on examples on the social network "Facebook"). Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 8(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 113–122. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2022.080209
Грозделина Георгиева
стр. 123 - 134
 
Заглавие: За пътя на едно дарение. Обогатяване на фонда на РЕМ – Пловдив с колекция от тъкани
Автори: Грозделина Георгиева

Абстракт: През 2021 г. РЕМ – Пловдив получи колекцията на проф. Юлия Дилова, дарена от нейната дъщеря Цветина Ерохина след смъртта на майка ѝ. Дарението съдържа над 500 вещи. В днешно време е рядкост музеите да получават колекции с подобен обем и представителност от различни краища на българската етническа територия. С цел популяризиране на полученото дарение, музеят изготви и спечели проект по Програма „Наследство II“ на фондация Пловдив – Европейска столица на културата. В него са предвидени изработването на пет кратки видеофилма, изложба "Престилката – символ и апотропей", каталог "С любов към изтъканото", картички и реклами. Желанието ни бе да отдадем дължимото на една жена, събирала години наред зрънца от огърлицата на българското наследство. Защото чрез осветляването може да ѝ благодарим и направим нейното дело заразно за всички, които виждат по-добре бъдещето ни чрез съхраняване на нашата традиционна култура и българска идентичност.

Ключови думи: наследство; дарителство; каталог; изложба; видеофилми.

Получена: 06-11-2022     Приета: 23-12-2022     Публикувана: 26-12-2022

Цитиране: Georgieva, G. (2022). The Journey of a Donation. Beneficiation of the Fund of Regional Ethnographic Museum - Plovdiv with a Collection of Weaves. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 8(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 123–134. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2022.080210
Симеон Живков Желев
стр. 135 - 147
 
Заглавие: Калиграфията и нейното въздействие върху човека. Съвременни проблеми и бъдещо развитие
Автори: Симеон Живков Желев

Абстракт: В ерата на дигитализация срещаме все по-рядко ръчно изписания текст. Голяма част от нашите разговори, мисли и идеи се визуализират чрез различните дигитални медии, а понякога пиктограмите и кратките видеа изместват писаното слово. Този тип комуникация води до най-различни проблеми, като загуба на концентрация, забавя се мисловния процес и се затруднява плавното и гладко словесно изразяване. Това е особено изразено при учениците и подрастващите. В този контекст калиграфията намира специално място, като доказано и утвърдено средство за засилване на личностните качества. В настоящия доклад ще обърна внимание на позитивното въздействие на калиграфията върху тези които я практикуват, както и за нейното бъдещо развитие в дигиталните среди.

Ключови думи: калиграфия; дигитални среди; личностни качества.

Получена: 01-11-2022     Приета: 23-12-2022     Публикувана: 26-12-2022

Цитиране: Zhelev, S. (2022). Calligraphy and Its Effects on Humans. Contemporary Problems and Future Development. Cultural and Historical Heritage: Preservation, Presentation, Digitalization (KIN Journal), 8(2), ISSN 2367-8038, Institute of Mathematics and Informatics – Bulgarian Academy of Sciences, 135–147. DOI: https://doi.org/10.55630/KINJ.2022.080211